Dakota написа:Продава се в амбалажна хартия, за да има елемент на изненада!! Шест различни снимки в бар. Най-яростните маниаци на Цепелин са искали да притежават всичките варианти на обложката. - Дори и парчетата да са били -- продажбите са вървели...Валентин Найденов написа:От турбо тъпия албум:
Наистина в обложката има закачка с феновете. Нека се вгледаме в обстановката. Мъж с бял костюм на бара е център на внимание. Присъства на всички снимки, които са направаени от позицията на останалите шест души в бара. Кои са те: барман, жена на бара вляво от бармана, пред нея прошарен черен пианист, дама до джубокс, мъж и жена вдясно от бармана. Всички посетители изглеждат самотници в късен час след бурна нощ и вероятно са редовни с изключение на мъжа с шапката.
Така лицевата страна на обложката има 6 варианта, опаковани в амбалажна хартия. Това пречи на феновете да разберат кой вариант си купуват, макар на гърба на амбалажната да има код за всеки от шестте. Първите копия съдържат вътрешна черно бяла снимка на луксосзна хартия, която намокрена, става постоянно цветна. Това остава загатнато от четката, която сякаш забърсва стъкло и е за широко разпространение. Ретро снимките като фото техника се наричат сепия (споменах я за Rick Wakeman “The Six Wives Of Henry VIII”).
Мъжът с шапката изгаря т.нар. писмо „Скъпи Джон”. То се изпраща на мъж, когато жената не желае да го срещне лично и да му каже за раздялата. Текстът е стандартен и винаги съдържа: „разделяме се, срещнах друг”. Когато мъж не събира смелост очи в очи, жената получава писмо „Скъпа Джейн”. Такива писма са широко разпространени през Втората световна война.
По време на записите през 1978 г. четиримата са в Стокхолм в студиото на АББА – Полар. Причината е високите данъци в Кралството. Плант преживява смъртта на сина си Карак и въпреки това репетира целодневно с Джон Пол Джонс, който е автор на почти всички парчета и май затова започват да ми харесват. Джон Бонам е в постоянно алкохолно опиянение и записва партиите си предимно вечер. В хотелите той има навик да обикаля стаите на другите трима с бутилка „Джон Даниелс” за да се напие. Още на рецепцията те му съобщават фалшиви номера на стаи, знаейки за неговия редовен номер. Джими Пейдж е в хероинова зависимост и стои в сянка.
Името на албума е игра на думи. По време на пънк ерата те афишират, че се завръщат през изхода, вместо през входа. Може да се счита като намек за анален секс „през задната врата (изхода)”, както Плант пее в „Улето” (Whole Lotta Love): “shake for me, girl, I wanna be your back door man”.
Обложката е дело на известното студио „Хипнозис” и печели Грами.