Звукови тайнства

Книга за похвали и оплаквания за програмата на радиото. Предложения? Приемат се

Звукови тайнства

Непрочетено мнениеот Валентин Найденов » 05 Дек 2009, 20:05

Иска ми се да ви запозная с технически подробности при записване на албуми. Дано ви е полезно и да обърнете внимание на някои песни отново. В центъра е думата "техно", ама нема страшно.

В късния следобед на 20-и февруари 1967 г. Бийтълс са в студио Аби Роуд. Знаят, че по-рано от полунощ няма да си тръгнат от там докато не запишат подходящ звук на песента Being For The Benefit Of Mr. Kite. Търси се звукова картина, която веднага да бъде асоциирана с шарените светлини на въртележка в увеселителен парк. Продуцентът Джордж Мартин учтиво моли всеки от четиримата да изсвири на пиано четиритактов етюд и ги пуска да пушат навън. Тогава той заедно с инженера Джеф Емерик се залавят с лентите на които са записани етюдите. Нарязват ги на парчета от по 19 см (половин секунда звук на студиен магнетофон), събират ги в шепите си и ги хвърлят във въздуха за да ги разпердушини вентилатора. Събират ги внимателно от пода на апаратната, слепват ги в безразборен порядък и ги пускат на магнетофона така че да се чуват отзад напред. Това е звукът на въртележката в средата на песента и ефектите в последните 42 секунди от нея. Наслагването на звуци на 4-канален магнетофон е сравнително нов подход за времето си и той има своя предистория в техническото създаване на звуци.

Beatles - Sgt Peppers Cover In 2.jpeg


Терминът техно идва от думата технология и се прилага за звуци, постигнати чрез различни машини. Замисълът е да се придаде на музиката футуристично-технически облик и за пръв път е употребен в Детройт през 1977 г. В Източна Европа този етикет е лепнат на електронния денс, транс и дори хаус музиката. Мнозина си блъскат главите да разграничават електронна музика от техно, индъстриал, рейв и всякакви стилове в които присъстват технологични приложения. Това е въпрос на типология - дали термините се употребяват за тип звук или тип музикален стил. Взимайки термина от английски е по-правилно да се изговаря теКно (съкратеното на теКнолоджи откъдето идва и хай теК, high tech(nology) незнайно защо изговатяно правилно), но и теХно става, от съкращението на българската дума, най-малкото заради каламбурите техно, наше и ваше.

Преди изобретяването на електронната музика има много композитори, които използват технически средства за извличане на звук, който да е различен от акустичния. Първите нововъведения са електромеханични устройства през които минава звукът преди да достигне ухото на слушателя. През 1897 г. Тадеус Кейхил създава електрически телехармониум, който тежи около 7 тона и е с размерите на джип. За първи електронен инструмент се счита теремина, създаден от професор Леон Теремин около 1919-20 г. Магнетофонът е изобретен в Германия в годините на Втората световна война и позволява да бъдат наслагвани предварително записани природни или промишлени звуци, идващи от устройства без музикално предназначение. Този подход се нарича музик конкрет (musique concrète) и мнозина композитори го прилагат през 50-те на миналия век. Първите музикални пиеси музик конкрет са създадени от Пиер Шефер, който след това работи с авангардните класически композитори Пиер Анри, Пиер Булез и Карлхайнц Щокхаузен, който дълги години работи в „Студио за електронна музика” в Кьолн и използва елктронни звуци в класически произведения. Първото електронно произведение за магнетофонна лента е завършено в САЩ през 1950 г. от Луис и Беб Барон.

Теремин е инструмент, който изисква продължителна настройка и програмиране и на практика не може да бъде използван в реално време. През 1957 г. компютърът прави своя дебют в музиката чрез усилията на Едгар Варезе и Макс Матюс. Другото революционно изобретение през същата година е синтезаторът на звуци, основаващ се на лампов осцилатор. Робърт Мууг конструира волтово контролиран осцилатор и заедно с генератор на звуци това е сърцето на обширно използвания клавишен мууг синтезатор.

Техническите изобретения в света на звуковото генериране и обработки намират мястото си в света на киното и рок музиката. Не е отсъдено това да се случи на която и да е друга музика, поради находчивостта и авангардното мислене на творците от този бранш. Непредубеденият слушател не се замисля за въздействието на звука върху ушите, мозъка и кръвта му, но то съществува. Както цветовете и формите в една картина влияят на подсъзнанието, така и звуците постигат различни телесни състояния.

През цитираната вече 1967 г. Бийтълс усложняват неимоверно звука си и той престава да бъде подходящ за концерти. Повечето ефекти в песните им са плод на лентови монтажи и наслагвания (dubbing, използвано до съвършенство в A Day In The Life), игра с електромеханични преобразуватели на глас (I’m The Walrus), използване на модерния за средата на 60-те и 70-те мелотрон (синтезатор, който възпроизвежда звук като духова секция или струнен оркестър (Strawberry Fields Forever). Тук е моментът да се отбележи, че електромеханичните преобразуватели на звук са в основата на рока. Започвайки от китарните адаптери под струните на китарата, преминавайки през ламповите усилватели и завършвайки с мишпултовете се затваря кръг от който реве жица – тънка струна възпроизвежда метален грохот с мощност на реактивен двигател. Внушенията на рока са от тържеството на второто пришествие до апокалипсиса на страшния съд. Ламповите усилватели имат „полезното” свойство да изкривяват звука – дисторшън, благодарение на което се гради звуково кариерата на хард и метъл групите. Пионери в тази насока са Дийп Пърпъл с криво премодулирания звук в Deep Purple In Rock (идея на Мартин Бърч) и Блек Сабат с железен блус през 1970 г.

Deep Purple - In rock Cover Front.jpg


Тъй като все още сме на вълна електромеханични трикове за звуци заслужава да се отбележи подхода на психеделичната група Дъ Бърдс, която се заиграва с т.нар. фейз ефект – фазово изместване на синусоидите на 90 или 180 градуса. Звучи претенциозно като висша математика, но това е взаимно усилване или анулиране на няколко звуци поради което звукът се чува като от тръба или заглушен от друг звук, както навремето се приемаха радио Свободна Европа и Метронома на къси вълни. Емоционалният ефект от този звук е контакт с отвъдни пространства, нереално красиви видения и скок в необяснимото – нещо характерно за поколението на ЛСД и хипи комуните. Чисто естетичната страна на ефекта е използвана от Юрая Хийп в The Spell от Demons And Wizards 1972, Дийп Пърпъл във финала на Smoke On The Water и в Super Trouper от Who Do We Think We Are 1973, Суит в Set Me Free от Sweet Fanny Adams 1974, Nazaretth в почти цялата тава Rampant 1973 и в Please Don’t Judas Me от Hair Of The Dog 1974, Куийн в Prophet Song от The Night At The Opera 1975 и много други парчета от този период.

В тази група електромеханични ефекти е инструментариума войсбокс (китарен токбокс) и вокодер (клавирен и електронен). При токбокса талантливите китаристи връщат звука на китарата в устната си кухина чрез фуния пред усилвателя и тръбичка, закрепена на микрофона и захапана от него самия. С определени движения на устата и леко подвикване китарното соло звучи синтезирано от глас и китара. Шедьоври в този уникален звук постигат Питър Фрамптън с Do You Feel Like We Do от Peter Frampton Comes Alive 1976, Мени Чарлтън от Назарет в Hair Of The Dog (сега Дан Макафърти го прави с шотландска гайда), Дейвид Гилмор в Pigs от Animals 1977, Пеци Гюзелев с Щурците във Вълшебен цвят 1982, Джо Уолш от Ийгълс в Those Shoes от The Long Run 1979 и в Rocky Mountain Way 1973 от соловата му кариера, което и днес е в концертите на Ийгълс с тръбичката в устата му. Изобретателят Боб Хейл: „Джо Уолш записваше Rocky Mountain Way с фуния, която се използваше в Нешвил, но на концерти нямаше да се чуе. Затова в студиото поставих фуния от фибростъкло и адаптер. Малко след това ми се обади приятелката на Питър Фрамптън и ме попита какъв коледен подарък да му направи. Сглобих един комплект, надписах го Хейлс Токбокс, сложих му сериен номер 1 и го изпратих. И до днес Питър е с него на сцена и в студио”.

Вокодерите са устройства модулиращи човешкия глас до звук на електронен клавишен инструмент или клавирния звук до човешки глас. Симбиозата се постига чрез микрофон, който улавяйки гласа на клавириста праща звука в процесора на клавишния инструмент и това дори да е говор се обработва и звучи тонално. В обратния случай определен тон (фа диез мажор например) звучи като човешки глас, вой на куче, рев на лъв или невинно влюбен славей. В ранните сияйни зори на теКното историческа следа оставят постиженията на Юрая Хийп в Dreams от Wonderworld 1974, Рик Райт от Пинк Флойд като среднощен кучешки лай в Dogs и псалм от отвъдното, който не се разпознава като реч, ако не се следи текста на Sheep от Animals 1977. С този ефект Шер съживи музикалната индустрия с парчето I Believe след което песните по света си приличаха за кратко като капки вода. В този кюп е Стоян от Киора, който набързо навърза хитове с ефекта „айсберг на две разделеееииеееннн”.

Друга основна насока в теКно(логично) създаване на звуци е електрониката. Със или без компютър тя е лесно разпознаваема заради транзисторите и чиповете, чиято бързина на обработка на звуци позволява да се свири наживо. Революционните изобретения на Робърт Мууг позволяват на Кийт Емерсън да помъкне един теремин из цялата планета. Тереминът изисква много грижовно програмиране и липса на страх от разстройване по време на концерт. Емерсън компенсира и двете с много задълбочени познания и филигранна техника на пръстите. Ранната кариера на Емерсън, Лейк Енд Палмър е изградена върху звук и композиране на мууг синтезатор. Самият изобретател е удивен от неподозираните възможности на инструмента си. От тогава датира заплащането на музиканти да разработват нови звуци във фирмени инструменти, последния пример за което е договор на Продиджи с корг за милиони долари на година. Кийт в интервю за сп. „Музеа” през 2004 г.:”Сега забелязвам връщане към мууг синтезаторите, теремина и дори акустичното пиано. Новите технологии позволяват лесно композиране с база данни и бързи записи в реално време. Навремето без моите прецизно настроени синтезатори бих се чувствал гол на сцената... впрочем нямам нищо против да съм гол стига да не ме арестуват”. Та ЕЛП разширяват употребата на мууг синтезаторите в джаза (Уедър Рипорт и Джо Завинул) и в киното (Уолтър Карлос в музиката към „Портокал с часовников механизъм”). Електронните клавишни синтезатори се използват в началото на 70-те предимно от прогресив рок групите. Знаменити остават солата на Тони Банкс от Дженесис в Isle Of Plenty от Selling England By The The Pound 1973, на Питър Барденс от Кемъл в Mirage 1973, на Рик Райт от Пинк Флойд в Welcome To The Machine от Wish You Were Here 1975 г., Валди Тотев в Някои от вас 1978. Синтезирани електронни звуци има също в „китарния” звук, като първото постижение е таурус бас педал, който възпроизвежда много мощна ниска честота, хармонична на основен тон, но без доловима от ухото тонова височина. Нискочестотното налягане създава впечатление за звуково присъствие на военен тупан или дълбок тътен, което се родее с тържествени моменти по време на церемонии. Затова рок изпълнителите го използват в кулминации на композициите си – Дженесис в Dancing On A Moonlit Night и Firth Of Fifth от Selling England By The Pound, ЕЛП в Still… You Turn Me On от Brain Sallad Surgery, Пинк Флойд в двете части на Breathe от The Dark Side Of The Moon (албуми от 1973 г.), Ръш в La Villa Strangiatto от Hemispheres 1978 г. Сега този звук се постига лесно от всеки синтезатор – Щурците в Не умирай 1985. По-късно се създава синтезаторна китара, чийто звук е близо до клавишен, духов и накрая струнен инструмент, здраво използвана от Ал Ди Меола, Алан Холдсуърт и Ян Крайтън от Сага.

Последният теКно подход който заслужава внимание в статията е дело на Франк Запа. В ранните творби на Мадърс Ъф Инвеншън той натрупва електронни звуци върху основната мелодия или соло, които имат само темброво присъствие. Чрез тях той се шегува със слушателя, с теоретиците, с музикантите и със себе си. Запа е очарован от идеите на Булез и Варезе за вмъкване на електронно мутирали звуци в сериозни класически произведения. Запа пред „Гитар Плейър” през 1984 г.: ”Трудно ми е да обясня влиянието на Варезе и Булез върху възпитанието ми за изграждане на звукови картини. Това е нещо като албум със снимки, които си подреждаш от детството до сватбата, а тези на които те няма изхвърляш. Точно тях слагам за красота върху тези на които не изглеждам добре, а аз никога не изглеждам добре”. Не може да се изтъкне конкретна песен на Запа, която е кулминация на мутантите, но у нас най-популярна в този аспект е кавър версията на Stairway To Heaven. Цялата му кариера е пропита от електронна самоирония върху виртуозен китарен фон. Обяснението на тези звуци е в термина пад (pad) върху който се гради съвременната електронна музика с родоначалие Тенджърийн дрийм, Крафтверк, Клаус Шулце, Вангелис, Уолтър Карлос, Исао Томита, Китаро....

Frank Zappa - Were Only In Cover.jpg


Вероятно в същата вечер на 20 февруари 1967 г. Франк Запа не е заспал пред апаратурата въртейки копчета в търсене на пад-ове за да се надсмее скоро над Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band с албума си We’re Only In It For The Money 1968 („В тавата сме само заради парите")

;)

Очаквам отзиви. Има втора серия мъчение :lol:
Това е което е всъщност.
Аватар
Валентин Найденов
 
Мнения: 1706
Регистриран на: 31 Юли 2009, 01:17
Местоположение: София

Re: Звукови тайнства

Непрочетено мнениеот Ani » 06 Дек 2009, 12:56

Ще призная, че не съм много близка с техно (теКно)-то във всеки смисъл :o, но ми беше интересно да прочета цялата статия! Особено разказът за записването на песента "Being For The Benefit Of Mr. Kite" на Бийтълс, а и Пътят на "усложняването" на звука след началото, поставено от тях! Вероятно заради достъпния език на четивото и стила, разбира се. За стила ти съм писала неведнъж във форума на "Мила"! А и щом става дума за "тайнство", пък било то звуково - интересът ми веднага е привлечен.
Една от мислите, които ми дойдоха е, че неслучайно са всички приказки за сатанизма и Рока - има си крушка опашка ;) Тия пускания на лентата отзад напред, търсене на влияние върху подсъзнанието и постигане на "различни телесни състояния" са си дяволска работа :D
Не знам колко време ще ми трябва да осмисля тази чисто нова за мен информация, нито дали ще успея да я науча някога :lol: , но
Поздравления - Адски вдигаш нивото!!!
Ani
 
Мнения: 877
Регистриран на: 31 Юли 2009, 17:38

Re: Звукови тайнства

Непрочетено мнениеот Edmin » 06 Дек 2009, 14:28

Благодаря, беше ми интересна информацията от целия пост. :) Всъщност, винаги ми е било интересно как се осъществява техническата част при записи на песни в студио, при радиопредавания и др. Сетих се за една телевизионна поредица "Classic Albums", интересна е, разкрити са доста неща за това как са реализирани различни записи и ефекти в песните. Много интересна е например серията за Queen и албума им "A Night at the Opera", а "Lazing On A Sunday Afternoon" ми беше най-интересна. :)
Преди време по Интернет плъзнаха оригиналите на студийните записи на Bohemian Rhapsody и Killer Queen, както са записани в студиото, без да са "слети" в един файл, така могат да се спират и пускат различните вокали, различните китарни сола, ефекти и т.н. (по 20-тина трака някъде на всяка от двете песни). Това, засега, е най-интересното нещо, което имам. :)
Edmin
 
Мнения: 28
Регистриран на: 01 Авг 2009, 11:29

Re: Звукови тайнства

Непрочетено мнениеот Валентин Найденов » 06 Дек 2009, 16:53

Поредицата "Classic Albums" е бижу за всеки колекционер. Съвсем детайлно се разкриват подробности на студийния запис. Вижда се лаборатория, която от звуци създава шедьоври. Често пъти се случва някоя добра песен да е зле продуцирана и след това кавърите надминават оригинала.

От тази поредица имам на DVD:

Deep Purple - The Making of Machine Head. Всеки от петимата свири на живо пред камера, Роджър Гловър е на пулта и показва как е смесен албума. Черешката в тортата е Блекмор на акустична китара да свири "Smoke On The Water" по възможно най-сложния начин.

Pink Floyd - The Making of The Dark Side of the Moon. Схемата е същата с участието на четиримата. На пулта в Abbey Road е Алан Парсънс, който прави чудеса - слушаш само гласа на Клер Тори ("The Great Gig In The Sky"), Рик разказва как е създал композията, после само китара, бас... неописуема картина. Тя дава информация за много звуци, които може да си пропуснал досега.

Frank Zappa - Apostrophe (') / Over-Nite Sensation. На пулта е синът му Дуизил. Тук черешката е соло пред камера на вибрафонистката Рут Ъндърууд, която накрая запъхтяна казва: "Само с 2 грешки". :o

Jimi Hendrix - Electric Ladyland. Тайните на Джими са много интересни. Не случайно албумът носи името на студиото.

БНТ1 май излъчи всички тези. Дано някой се е сетил да ги запише и да ги качи в мрежата.

Edmin, как слушаш едновременно 20 трака, с миксер ли или парчетата си идват с плейър?
Това е което е всъщност.
Аватар
Валентин Найденов
 
Мнения: 1706
Регистриран на: 31 Юли 2009, 01:17
Местоположение: София

Re: Звукови тайнства

Непрочетено мнениеот Edmin » 06 Дек 2009, 22:36

Прослушвам ги с програмата Audacity - свободен аудио едитор (работи и като миксер, може от многото тракове да се запише един файл, ако разбирам правилно значението на аудио миксера). Двете парчета са във формат, който е готов за прослушване в Audacity. Като ги заредя, има отделен трак за всеки инструмент, вокали, ляв и десен канал и т.н. В програмата може да се пускат избираемо само определени тракове и така се придобива уникално възприятие за музикалната хармония, особено като ги пускам един след друг и те се наслагват. :)
Ако искаш да ги чуеш, мога да ти пратя двата файла (около 1,5GB общо).
Другите Classic Albums трябва да ги потърсим по Интернет, аз имам само, както споменах Classic Albums: Queen - The Making of 'A Night at the Opera'.
Edmin
 
Мнения: 28
Регистриран на: 01 Авг 2009, 11:29

Re: Звукови тайнства

Непрочетено мнениеот Dakota » 08 Дек 2009, 01:31

Постинга на В. Найденов си е цяла статия! Има какво да се научи, а и е написана на лесен език.
Не съм спец в тази област, но такава интересна информация не бива да остава без коментар.
Наистина рок музиката би била немислима без всичките тези ефекти, които подсилват неимоверно въздействието й. Кой ли може да си представи Джими Хендрикс без "уа-уа", дисторшън, фъз-бокс или фийдбек. Ненадминат експериментатор за времето си и гениален китарист - убийствена комбинация!
Мен също ме впечатли разказа за записа на "Being For The Benefit Of Mr. Kite". Неслучайно сър Джорж Мартин е бил наричан "петият Бийтълс", а миналата година беше обявен за най-великият продуцент на всички времена от списание "Ролинг Стоун". Изключителен талант, който заслужава признание.
Валентин Найденов написа:В тази група електромеханични ефекти е инструментариума войсбокс

Четох в една енциклопедия, че войс-бокс за пръв път се използва от Стиви Уондър през 70та година. Но на българските книги за рок музика от социалистическо време им нямам вяра, така че не знам дали тази информация е достоверна.
В същата книга се цитира изказване на Рик Уейкман относно синтезаторите: "Те не са мъчни за управление, когато ги опознаеш. Но за да разбереш различните системи и това как функционират, трябва направо да изядеш синтезатора, да спиш с него и да го сънуваш".
При всички случаи, такъв инструмент не е за всеки. А само за напреднали кейбордисти.
В Пловдив, на концерта на Джон Лорд, видях уреда който е с въртящи се излъчватели на високи и ниски тонове, и придава тъй наречения "лесли ефект" или кръжащ звук. Този инструмент е конструиран от "Хамънд" и в началото се е употребявал главно с орган. По-късно го включват и към китара.
В постинга се споменава и инструмента "теремин", за който ще кажа няколко думи.
Джими Пейдж буквално се влюбва в него, като го използва в почти всички концерти на Цепелин. Този уред се превръща в атракция при изпълнението на Whola Lotta Love. Едва ли някой не е виждал Пейдж, който се прави на велик магьосник, изтръгвайки извънземни звуци от него.
Ето един вариант на въпросния уред: http://www.youtube.com/watch?v=vZUup6rK728
Аватар
Dakota
 
Мнения: 696
Регистриран на: 31 Юли 2009, 19:38


Назад към Музика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

cron