Rock Is Dead

Книга за похвали и оплаквания за програмата на радиото. Предложения? Приемат се

Rock Is Dead

Непрочетено мнениеот Валентин Найденов » 18 Яну 2010, 01:53

Виждам много пожелателни участия в групи за рока във Facebook. Нека да видим?

Рокът е мъртъв, да живее рокът!

Често в компании на маса или в обстановка след еуфория от музика, пиене и спомени се пръква спор за настоящето и бъдещето на рок музиката. Като заклет меломан и дърдорко винаги заемам нападателна позиция в подобни безсмислици и после тайно в себе си се чудя „накъде отива рокът”. Питах някои знаменитости, гостували у нас и мислите ми се задръстиха като градски транспорт след работа..
Фиш: „Не знам дали да го наричам вече рок, музиката си е музика и не е въпрос на мода. Рокът беше модерен навремето”.
Стив Вай: „Нямам представа как ще се развие утре и не ми се мисли. Правя това, което умея и всеки го нарича различно”.
Брайън Адамс: „Не се безпокой, докато момчетата заспиват с китара до леглото няма страшно. Всеки ден се раждат нови даровити китаристи”.

Рок музиката е в пенсионна възраст и малцината живи легенди я държат изправена с патерици и памперси. Не се броят очилата и слуховите апарати. В ерата на комуникациите и цифровите технологии лесният достъп до МР3 в мрежата обърка сметките на фирмите издатели и те се сетиха да продават рока наживо. От няколко години стадиони и зали се пълнят от присъствието на рок ветерани, които се съживиха от концертната търговия. Доста нафталинови групи се събраха гръмко за да се видят с платежоспособните си връстници и техните внуци. Това е добре дошло за млади рок фенове да видят как мърдат техни любимци, познати им от компакт дискове или тави на татко и мама.

Рокът има живо настояще, мъгляво като дим над вода бъдеще и пише „хроника на една предизвестена смърт”. По-смело казано той е в кома отдавна и се крепи на спомените за него, възкресявани от колцината му живи създатели. Младата художествено-творческата интелигенция в световен мащаб нехае за него и твори в музикални стилове, които имат неразбираем код за тези, които са на 64 и още изпитват съчувствие към дявола.

С какво изследване и по кои признаци се установява гибелната кончина? Много просто – отговорите на някои въпроси, които са риторично жални като сълзлива метъл балада.
Има ли мега група или изпълнител в света, излязъл на бял свят в последните 20 години? Какво е мега ли? Тези, които пълнят стадиони, билетите за тях се свършват за 2 дни, всеки на улицата знае името им, албумите им се разпродават светкавично. Не си напрягай мозъка за да се сетиш за някой такъв – всички те са започнали кариера преди 1986 г. Ако случайно ти хрумне някое име то или е отпреди посочената година или не е мега популярно или не е рок. Нека вземем най-известната британска звезда Роби Уйлямс. Той започна самостоятелно с рок след Тейк Дет и забрави бързо за него. За когото и да се сетиш картинката е подобна – съвременните величия се пазят от рока като шофьор от катаджия. Не е престижно да си в лоното на рока, току виж някой изтънчен младеж те посочи с пръст, че си дългокос и висиш в задимени клубове. Впрочем всичко най-хубаво за рока се случи до 1986 г., но за това после.

Има ли композитор, който да е създал световен хит в последните 20 години и да е млад рокаджия? По друг начин казано великите композитори на рока са на преклонна възраст и вече творят произведения, които не са и далечни братовчеди на изпадналия в кома старец. Сър Пол Макартни дроби от време на време на китарка, но рокът е тясна рамка за да се снима само в нея. В близко бъдеще в „минути за класическа музика” ще слушате произведения на известни автори от втората половина на 20-и век.

Има ли китарен герой, който да е по-млад от 40 години? Китарните герои се родиха от рока и го издигнаха на пиедестала на виртуозното. Най-младите идоли на китарните фортиции са Стив Вай, Ингви Малмстийн, Еди ван Хален и Джо Сатриани – всичките над 43 г. Не виждам къде са момчетата с китара до леглото за които ми каза Брайън Адамс.

Има ли съвременен рок албум, който да се задържи в класациите повече от година? С този лакмус се измерват приходи от продажби на албуми. Рекордите за последните години са на Игълс, които изместват Майкъл Джексън, но както и да го погледнеш не става дума нито за младост нито за нов рок.

Споменавам предимно англоезични имена тъй като те са архитекти и основни интерпретатори на понятието рок. Дори и родната картинка да погледнем ще се види, че положението е още по-трагично откъм мега групи, китарни герои, класации и прочее. Единствено симпатиите към Б.Т.Р. и отчасти Д2 дават мъждукаща светлина за дереджето на тази музика у нас, но от това не може да се направи извод за здравето й. Радиостанциите Ретро Радио и Мила Голд са агит табло за старата слава на това в което някои виждат бъдеще и бодряшки се изцепват „рока няма да умре”.

Настоящето на рока е в концерти на действащите му бащи и дядовци. Мега концертите на Ролинг Стоунс, Игълс, а сега и на Дженесис се разпродават за броени дни в интернет, независимо дали датата на концерта е след 6 или 8 месеца. Това се случи чрез опашка в кански студ с Депеш Мод у нас. Питам се какво ще стане като измрат тия хора (колкото по-късно, толкова по-добре за нас)? На опашка за какви билети ще се редим, чии концерти ще търсим в интернет, за кого ще стягаме куфари за Каварна или някъде из Европата?

На това място от проекто-некролога на рока хиляди ще кажат колко съм тъп! Та нали те с децата си се вдигат дружно да ходят по стадиони и ливади и след като децата им са фенове на тази мощна музика тя има живот и бъдеще. Вие, уважаеми татко и майко, като сте завели децата си на Уайтснейк колко пъти отидохте с тях на неопънк джабала с пого и стейдждайвинг или те не ходят по такива места? Нали и това е рок?!

Бъдещето на рока е в забърсаните от прах рафтове, на които е подредена колекция от дискове, в няколко кашони в мазето, пълни със стари плочи и на хард диска, където се точат парчета от торент тракери. Много ми е чудно колко синове и дъщери ще получат 30 кинта джоб пара за да куфеят на Колдплей или Мюз, считани за новите рок културтрегери. Децата ви ще се вричат във взаимна любов в незаконно уханни сепарета на дискотеки и ще помнят, че вие сте направили това на тъмно в хола на ей тая балада точно преди да свърши солото. Какво пък, нали и Моцарт е жив чрез плочи, дискове и някой концерт на който ходят учителките по музика на горните класове.

Техните възпитаници някой ден ще посещават камерен концерт за квартет от Пейдж - Плант. Пазете си плочите, някой ден ще се наддава на търг за тава на Ленън като за картина на Пикасо. Има ясно бъдеще в антиките.

Историята на заболяването започва някъде през неслучайно посочената 1986 г. Считана за апогей на ню уейва, след нея татко Рок не прелъсти музата си за нещо съществено. Тънък писък като на прилеп беше алтернативната сиатълска сцена, но нейните герои затънаха в мрака на собственото си настроение. Нито Нирвана, нито Пърл Джем успяха да изградят трайна стойностна кариера по ред причини. Последното внуче на рока в момента е в забвение, а той има много рожби.

От съвременните музикални явления единствено на рока е съдено да се разгръща до неподозирани мащаби. От Елвис през йе-йе ерата на Бийтълс, които само за седем години еволюираха до Let It Be, до класиката на 20-и век, каквато беше рок музиката пътят беше интересен, широк и дълъг. Чрез бурното развитие на звуковите технологии първичната енергия на рока се разпростря в десетки стойностни ниши и за някои слушатели няма общо между понятията бийт, хард, арт, глем, прогресив, метъл, пънк, уейв, софт, мелъди, денс, електро-поп, индъстриал, фюжън, латино, афро, уърълд и други сложновати като унгарски псувни. Всичко това са различни лица на една магия, която съдържа в себе си мода, бунт, енергия, музикални достойнства, поезия, директни послания и силен контекст. Това е душата на рока като изкуство. Много музиканти и почитатели не направиха разлика между изкуството рок и начин на живот, някои от тях преиграха в задявките с душата му и прекратиха житието си нелепо. Други се осъзнаха навреме, отвориха очи и заявиха „сънят свърши” преди да ги навести оловото пред Дакота Билдинг. Всеки дълъг път има край в затънтено село или в река, ако не е стълба към рая.

Сега времената са други и нищо от детството и зрелостта на рока не е останало в настоящето му съзидание. Душичката му я няма, останаха само документи и тук-таме изкашляни дела. Не знам доколко важи днес латинската сентенция Ars longa vita brevis (животът е кратък, изкуството вечно)?! Било каквото било, нищо не е вечно, освен стремежът към богатство. В ламе и мачкан лак дядо Рок е на стълбата, а чедата му са есенни листа във водовъртежа на парите.
Последна промяна Валентин Найденов на 26 Яну 2010, 04:01, променена общо 2 пъти
Това е което е всъщност.
Аватар
Валентин Найденов
 
Мнения: 1706
Регистриран на: 31 Юли 2009, 01:17
Местоположение: София

Re: Rock Is Dead

Непрочетено мнениеот zira619 » 18 Яну 2010, 22:03

Страхотно есе!
Разбира се,всички ние сме разсъждавали върху това.
Рокът се е родил в точно определено време и е отговорил на нуждите на едно(две) поколения.Това е бил начинът да изразят чувствата и идеите си, така както векове преди това е имало в определени периоди бум на гениални художници,композитори, писатели.Нима сега ще срещнем човек,който зарязва семейството и професията си,за да стане гениален художник или писател,обричайки се на мизерия?
Това са изразните средства на конкретното време. Те умират с носителите си - в случая ние.
Това се преживява като тъжно - предполагам всички поколения така са въздишали по своите умиращи идоли.
Новите хора са различни от нас. Предполагам те ще намерят някакви свои изразни средства,с които да изразят чувствата си.Засега аз не ги виждам и не ги разбирам,но това е нормално.Какво ли ще е това изкуство ,което ще ги вдъхнови? Нещо в 3D,4D,8D?...Kакви ли ще са новите секс-символи,които ще ги карат да настръхват?
А дали ще чувстват по същия начин?
Искрено се надявам...
А всъщност има ли значение?...
zira619
 
Мнения: 158
Регистриран на: 31 Юли 2009, 17:29

Re: Rock Is Dead

Непрочетено мнениеот Dakota » 19 Яну 2010, 01:57

Много добре казано, Zira! Страхотно мнение си написала! Да, рокът се е родил в точно определено време - на сблъсъци, разногласия между поколенията, протести, революции...В такива времена се раждат нови неща, нови идеи.
Казваш, че днешните хора са различни от нас. Е, да. Всяко поколение е различно от предишното. И все пак...Нека поразсъждаваме върху статията на Валентин Найденов.
Това е една прекрасно написана статия, която обаче би могла да породи доста спорове и различни мнения. Защото е твърде предизвикателна. Признавам, че обичам предизвикателствата. :)
Брайън Адамс: „Не се безпокой, докато момчетата заспиват с китара до леглото няма страшно. Всеки ден се раждат нови даровити китаристи”.
Ето това мнение ми допада най-много!
http://www.youtube.com/watch?v=xoyqmTHiMNM
Дали е мъртъв рока? Това е въпроса.
Тезата на В. Найденов се гради върху факта, че след 86та няма нищо съзидателно. Така е! Въпреки че много младежи биха опровергали това твърдение. Но аз не се наемам да говоря от тяхно име.
Валентин Найденов написа:Какво пък, нали и Моцарт е жив чрез плочи, дискове и някой концерт на който ходят учителките по музика на горните класове.

Ами да, жив е. Всички световни зали се пълнят, когато има добри музиканти. Нима в Болшой театър, Метрополитън, Ла скала и...т.н. няма посещаемост? Нима тези престижни спектакли се посещават само от учителки по музика.. ;)
Дори и рокът да не ражда нови идоли, той ще живее. Доказателство за това са всички онези млади хора, които го слушат и преоткриват.
Дори и да няма нови групи, нови идеи. Рокът ще живее. Както живее класиката. Както са живи всички онези значими личности, които оставиха следа в историята. За нас. И за тези след нас!
Аватар
Dakota
 
Мнения: 696
Регистриран на: 31 Юли 2009, 19:38

Re: Rock Is Dead

Непрочетено мнениеот Ani » 19 Яну 2010, 11:25

Не знам дали точно в тази тема трябва да напиша мислите си? След тези чудесни предходни мнения!
Ще опитам...
Преди малко чух песента на Peter Frampton - "Show Me The Way". От известно време се заслушвам, коя е най-често употребяваната фраза в англоезичния рок - дали не е точно Show Me The Way?...
И дали донякъде не обяснява магнетизма и силата на рока. Защото своя Път търси не само нашето и да речем следващото ни поколение, това е търсене на всяко едно поколение...

А дали рокът един ден ще стане класика - умряла, защото сега си е абсолютно жива :!: :D
zira619 написа:... всъщност има ли значение?...
Ani
 
Мнения: 877
Регистриран на: 31 Юли 2009, 17:38

Re: Rock Is Dead

Непрочетено мнениеот Dakota » 19 Яну 2010, 23:45

Ani написа:...магнетизма и силата на рока.

Ето какво си мисля. Тази музика няма да умре, защото е готина.
Познавам деца, които слушаха Бритни Спиърс, Мадона, Рики Мартин и т.н. Сега слушат рок. Стар, нов, всякакъв. По клубове, по купони се дъни яко - "изкашляните дела" на Пърпъл, Цепелин...Събуждат се едни ми ти страсти и карат момчетата да вземат китарите и да свалят мацки. :D Едва ли ще преминат на техно или рап в по-късни години.
Аватар
Dakota
 
Мнения: 696
Регистриран на: 31 Юли 2009, 19:38

Re: Rock Is Dead

Непрочетено мнениеот Misho » 25 Яну 2010, 11:57

Съжалявам, че ще наруша оптимистичния тон на коментарите след статията на Вальо, но според моите наблюдения и разбирания, след 1994 г. рокът дава все по-слаби и угасващи признаци на живот. Вероятно в отделни моменти ще се възражда в някакви микро мащаби в лицето на отделни групи или албуми, но не и като явление в глобален мащаб, както беше през 60-те и 70-те години. Едва ли ще се появят по-общи тенденции в развитието на рока, като се има предвид стиловото му многообразие. Оттук и последствието - той няма да има вече силата да бъде определящ за общото развитие и съвременните насоки на музиката.
И на мен ми се ще да не е така, но нищо не може да се направи... на мои връстници и малко по-млади им изглеждам много странно с моите музикални пристрастия. И аз няма да ги променя. Но тази музика вече не се прави. Отдавна.
Misho
 
Мнения: 2
Регистриран на: 25 Яну 2010, 11:33

Re: Rock Is Dead

Непрочетено мнениеот Валентин Найденов » 25 Яну 2010, 14:24

На 31.08.2009 г. на пресконференцията в Пловдив Джон Лорд каза следното:


"Защо това, което направихте през 60-те и 70-те не се прави сега? Дали има някакъв цикъл, който да очакваме?

Наистина се надявам да го има отново. Това, което направи моето поколение... какво добро предложение за песен (смее се, има предвид песента на The Who “My Generation”) беше родено във времето в което живяхме. Факт е, че тогава рокенролът беше наивно бебе и моето поколение започна да се грижи за това бебе да израстне. Тогава нямаше писани правила и ние също се учихме. В звукозаписната индустрия прегърнаха това отроче и станаха част от цялостното му израстване. След това рок групите започнаха да пълнят арени и стадиони и по този начин се разви огромен бизнес. Сега музиката, сътворена с душа и сърце, избяга от душата и за младите музиканти е много трудно да намерят пространство за себе си в което вече ние бяхме."

Jon Lord - Press 04.JPG
Това е което е всъщност.
Аватар
Валентин Найденов
 
Мнения: 1706
Регистриран на: 31 Юли 2009, 01:17
Местоположение: София

Re: Rock Is Dead

Непрочетено мнениеот Dakota » 26 Яну 2010, 00:11

Misho написа:...той няма да има вече силата да бъде определящ за общото развитие и съвременните насоки на музиката.
...тази музика вече не се прави. Отдавна.

Безспорно е така. Рокът е бил определящ за развитието на музиката когато бяхме млади и красиви. :D Едва ли ще се роди нова група, която да ни изненада с нещо. Мисълта ми е, че това, което вече е направено, остава. И се слуша. Е, не така масово - нека не изпадаме в носталгия по миналото. Разбира се, че е невъзможно рокът да бъде явление в глобален мащаб. Но се слуша. И то от хлапета. А това не е признак за "все по-слаби и угасващи признаци на живот".
Докато има момчета с китари до леглото...
Има ги, има ги.
Аватар
Dakota
 
Мнения: 696
Регистриран на: 31 Юли 2009, 19:38

Re: Rock Is Dead

Непрочетено мнениеот Валентин Найденов » 26 Яну 2010, 03:40

Такива бодряшки писаници не движат рока напред. Моцарт, Бетовен, Ленън, Макартни... са чудесни компзитори и винаги ще се слушат.
Не получавам положителен отговор на някой от въпросите ми като критерии. А там не се шегувам...
Без да се изтъквам, как стана така, че ние двамата с Джон Лорд споменаваме възраст на рока?
Това е което е всъщност.
Аватар
Валентин Найденов
 
Мнения: 1706
Регистриран на: 31 Юли 2009, 01:17
Местоположение: София

Re: Rock Is Dead

Непрочетено мнениеот Ani » 26 Яну 2010, 21:33

Добре, де. Прави сте :D
То и радиото така се казва. Ама да не забравяме, че измрелите динозаври - най-широко разпространените сухоземни на планетата преди милиони години, са дали началото на съвременните птици :)... така че... в следващи животи може да слушаме фюжън рок ;)
Ani
 
Мнения: 877
Регистриран на: 31 Юли 2009, 17:38

Следваща

Назад към Музика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron