Вселената Пинк Флойд и Злодеят Роджър Уотърс...

Книга за похвали и оплаквания за програмата на радиото. Предложения? Приемат се

Re: Вселената Пинк Флойд и Злодеят Роджър Уотърс...

Непрочетено мнениеот Duke » 31 Авг 2010, 21:32

Признавам, като изключим някои "моментни загуби на разсъдък" :lol: , цитираш коректни пасажи от книгата на Мейсън и не търсиш единствено цитати представящи Роджър в негативна светлина...

В същото време тук е мястото да кажа, че ако решиш да бъдеш коректен докрай, ще съм ти особено задължен ако не пропуснеш последният абзац на стр. 274, който поне според мен казва много и лично аз считам за повратна точка в книгата и място в което за първи път погледнах на случилото се от друг, различен ъгъл, след което нищо вече не беше същото и представата ми за Пинк Флойд, натрупвана в продължение на 25 години съзнателно слушане на музиката им, коренно се промени...
Аватар
Duke
 
Мнения: 61
Регистриран на: 10 Авг 2010, 17:58

Re: Вселената Пинк Флойд и Злодеят Роджър Уотърс...

Непрочетено мнениеот Duke » 31 Авг 2010, 21:50

Докато всички тръпнем в очакване литературното четене на "Пинк Флойд отвътре" да достигне до стр. 274, нека да прочетем какво казва Ник Мейсън, само няколко страници по-напред в книгата:

"Защо бяхме готови да се примирим с това, което приличаше на преврат от страна на Роджър? Приемахме много неща като неизбежни, а сега, когато се обърна назад, това ми се струва безсмислено. Подобно малодушно примирение може да е било резултат от постепенните промени в структурата на групата през изминалото десетилетие. Може би, недостатъчно уверен в способностите си на композитор, Дейвид е смятал, че ако се противопостави на тези промени, рискуваме да загубим Роджър и да се окажем неспособни да продължим напред. Или след напускането на Рик може би сме се страхували да не бъдем маргинализирани и впоследствие изхвърлени един по един. Боли ме да го призная, но каквито и да бяха причините, тенденцията Роджър да бъде сочен с пръст като злодея, ако и да е съблазнителна, вероятно е несправедлива."

Както се казва: "Обявявам делото за приключено!"

:lol:
Аватар
Duke
 
Мнения: 61
Регистриран на: 10 Авг 2010, 17:58

Re: Вселената Пинк Флойд и Злодеят Роджър Уотърс...

Непрочетено мнениеот Валентин Найденов » 31 Авг 2010, 22:48

Добре се хилиш след "моментна загуба на разсъдъка" без да разбираш, че това е подигравка с Уотърс. По-скоро смисълът на "Momentary lapse of reason" е "бяло петно в съзнанието", но това няма значение. Ти като юрист бива да знаеш, че "lapse" е "губя сила (в съдебно решение), погасявам се (в правото), ставам невалиден (за осигуровка)" - всичко, което е любимият Роджър, когато Pink Floyd издават споменатия албум.

pfi 10 the wall.JPG
Роджър Уотър и Майкъл Кейман по време на записите на филмовата версия на "The Wall".


Желаната от теб страница ще цъфне тук, но няма да ти е драго. Сега следвам ход на събития за тъпни, описани от Ник Мейсън. Струва ли ми се, че ти е неприятен този ход или е така? Делото на Уотърс не е приключено в книгата, както и на двама други. С "вероятно е несправедлива" не се приключват дела, освен от теб. Продължавам делото си на цитатор, не толкова само заради теб вече.

:lol:
Това е което е всъщност.
Аватар
Валентин Найденов
 
Мнения: 1706
Регистриран на: 31 Юли 2009, 01:17
Местоположение: София

Re: Вселената Пинк Флойд и Злодеят Роджър Уотърс...

Непрочетено мнениеот Валентин Найденов » 01 Сеп 2010, 01:01

Когато бащата Ерик Флетчър Уотърс загива през януари 1944 г. във въздушна атака над италианския град Анцио, Роджър е на 4 месеца. Двамата не се виждат никога. Тази драма занимава съзнанието на Уотърс музиканта и от нея започват изцепките на характера му след 1977 г.

"Роджър искаше също и звуци, наподобяващи шум на военни самолети. С помощта на високопоставен познат във военновъздушните сили аз получих разрешение да запиша множество изтребители „Торнадо" в базата на Кралските BBC в Хонингтън в Уорикшър. Беше изключително преживяване да стоя в края на пистата, опитвайки се да наглася нивото на звука, който беше толкова интензивен, че когато се запалваха форсажните камери, въздухът пукаше от звуковото претоварване. Освен това се възползвах от мрежата на старите си другари, за да убедя мой приятел, който летеше с „Шакълтън", да запише един от самолетите в полет. Мисълта за половиндневно обикаляне над океана в търсене на несъществуващи подводници не ме вълнуваше, но Ринго (холофоничната глава, която отговаряше на името Ринго) мъжествено прие мисията и беше върнат за закуска и награждаване, заедно с 12-часов запис на монотонен шум от самолет. Все още изпитвам пристъпи на вина, че получих толкова помощ от приятелите си във въоръжените сили и че цялата тази помощ се превърна в част от протестен запис. Надявам се, че всички вече са ми простили."

Ник изпитва пристъп на вина към приятели сред които не е Роджър, а заради него.

pfi 17 nick.JPG
Ник Мейсън.


"Беше жалко, че още преди да започна работа върху „The Final Cut", Роджър намери за необходимо да заяви агресивно, че тъй като всичко, което съм направил, „е просто барабанене", не мога да искам нито допълнителни хонорари, нито каквито и да е права върху сътвореното от него. Това определено приличаше на поведение, граничещо с мегаломания, особено при положение, че аз не представлявах никаква заплаха за плановете му Реших да погледна нещата от добрата им страна - това поне беше начин да избягам от отчайващата атмосфера в студиото."

Не виждам самоирония на Ник като "посредствен барабанист". Всеки чете "поведение, граничещо с мегаломания".

pfi 14 nick.JPG
Ник Мейсън и Рик Фен.


"Ако и аз да не се забавлявах особено, Дейвид със сигурност не преживяваше по-лесни времена. Роджър усърдно игнорираше всичките му предложения, което вероятно беше причината той да иска Майкъл на борда, за да увеличи музикалния принос. В много отношения Майкъл беше вероятно толкова добър заместник на Дейвид, колкото и на Рик и Боб, предвид мелодичните му идеи и опитът му в писането и аранжирането на музика. Може и да е било параноя, но Дейвид изглежда беше изолиран. До завършването на „The Final Cut", Роджър на практика вече ръководеше шоуто. Мисля, че винаги сме работили в съответствие с правилото авторите да имат последната дума върху продуцирането на продукта им. Тъй като Дейвид изобщо нямаше авторски принос, позициите му неизменно бяха подкопани."

;)

Тук става ясно, че Дейвид е "с боксови ръкавици", а Роджър е автор на тъпня "шоуто".

:lol:
Това е което е всъщност.
Аватар
Валентин Найденов
 
Мнения: 1706
Регистриран на: 31 Юли 2009, 01:17
Местоположение: София

Re: Вселената Пинк Флойд и Злодеят Роджър Уотърс...

Непрочетено мнениеот Ani » 01 Сеп 2010, 06:31

Duke написа:
Защо този ултиматум остава висящ във въздуха, защо Рик е жертван, защо останалите от групата се съгласяват с безпардонното отношение на Роджър, защо Мейсън страда и до днес от проявената мекушавост в онези дни, защо никой от тях не реши да изхвърли на момента самозванеца и да продължат напред без него? Защо?


Защо, Ани?

Преди малко повече от три години, почти по времето на излизането на "13th Star" - Фиш, гледах един стар филм - "Играчка - плачка" (Crying Games). Свързах го с ревюто ти на албума на шотландеца - чудесно представяне! .
Направих връзка по две причини:
*заради баснята в началото му:

Спомняте ли си притчата за костенурката и скорпиона? Онази, в която скорпиона искал да пресече реката, но знаел, че влезе ли в нея е обречен на сигурна смърт... отчаян скорпионът помолил костенурката да стори това. А тя наивно му повярвала и му позволила да се качи на гърба й. Но посредата на реката изненадващо скорпионът я пронизал. Невярваща в предсмъртна, агония тя промълвила:
“Защо го направи? Нима не знаеш, че така и двамата ще умрем?”
А скорпионът отговорил:
“Знам, но няма как да избягам от същността си...”


В ирландско-британската драма е вплетена същата тази притча като вместо костенурка е включена жаба - плува добре, по-уязвима е, защото няма защитата на костенурката.
Притчата има продължение. При повторна молба на скорпиона да минат през реката, г-н Жабок отказва. Защото... такава е природата му.

И по още една причина споменавам ревюто ти в тази тема. Заради зрителната асоциация - Роджър Уотърс, влязъл в студиото в Haddington, "взел една табуретка и кротко приседнал зад гърба на продуцента" ;)

Мой ред е да задам въпроси:

Не намираш ли прилика с притчата от филма и групата Пинк Флойд? Не намираш ли прилика между Роджър през 80-те и скорпиона в ПРИРОДАТА им? Не намираш ли прилика между Дейвид и г-н Жабок в РАЗИТИЕТО им? Не намираш ли прилика дори с името на филма Играчка - плачка и това, което се случва с Вселената?

За тази човешка същност всъщност се опитвам да пиша... Дано съм ясна този път.
Ani
 
Мнения: 877
Регистриран на: 31 Юли 2009, 17:38

Re: Вселената Пинк Флойд и Злодеят Роджър Уотърс...

Непрочетено мнениеот Duke » 01 Сеп 2010, 08:24

Валентин Найденов написа:Добре се хилиш след "моментна загуба на разсъдъка" без да разбираш, че това е подигравка с Уотърс.


В дълбока заблуда си. Аз обожавам "A Momentary Lapse Of Reason". Считам този албум за един от най-качествените в творчеството на групата. Това е екипна творба. Напук на кредит листа, аз чувам повече Мейсън и Райт в този албум, отколкото във всички останали тави на Пинк Флойд след 1975 година. "A Momentary Lapse Of Reason" е последната успешна експертиза на амалгамата Пинк Флойд, дори в този албум не ми липсва основната спойка Роджър Уотърс. След този шедьовър всичко свърши, Дейв издаде самостоятелен албум с името Пинк Флойд, партнираше му Поли Самсън...

Валентин Найденов написа:Желаната от теб страница ще цъфне тук, но няма да ти е драго. Сега следвам ход на събития за тъпни, описани от Ник Мейсън. Струва ли ми се, че ти е неприятен този ход или е така? Делото на Уотърс не е приключено в книгата, както и на двама други. С "вероятно е несправедлива" не се приключват дела, освен от теб. Продължавам делото си на цитатор, не толкова само заради теб вече.

:lol:


Странно чувство за хумор демонстрираш. След всички тези цитати на Мейсън, които по един или друг начин доказват моята теза, на теб ти се струва, че ми е неприятен този ход на събитията?! :shock:

Ако искаш да влезеш в дискусията, а не просто да хвърляш бели камъчета по пътеката, по-добре се опитай да защитиш твърденията си, че Роджър Уотърс е:

- изритан от групата;
- себичен командир;
- "The Final Cut" е тъпня за комплексите на Роджър;
- Роджър се крие зад името Пинк Флойд;
- групата имаше само светли дни без Роджър.
Аватар
Duke
 
Мнения: 61
Регистриран на: 10 Авг 2010, 17:58

Re: Вселената Пинк Флойд и Злодеят Роджър Уотърс...

Непрочетено мнениеот Duke » 01 Сеп 2010, 09:08

Ani написа:
Мой ред е да задам въпроси:



Щеше да бъде далеч по-добре ако преди това бях получил отговор на зададените от мен въпроси, но както и да е, твоя воля... ;)

Ani написа:
Не намираш ли прилика с притчата от филма и групата Пинк Флойд? Не намираш ли прилика между Роджър през 80-те и скорпиона в ПРИРОДАТА им? Не намираш ли прилика между Дейвид и г-н Жабок в РАЗИТИЕТО им? Не намираш ли прилика дори с името на филма Играчка - плачка и това, което се случва с Вселената?



Разглеждаме един и същ въпрос от различен ъгъл. Аз съм безпристрастен, твърдя го на база дългогодишното изследване на материята. Не помня кога за първи път чух Пинк Флойд, но помня как държах плочата The Wall в ръцете си при появата и в края на 1979 година. Няколко пъти вече подчертах, че аз не съм против Дейв или когото и да е било друг от Вселената. Аз съм против механичното прехвърляне на цялата отговорност за драматичните събития настъпили в началото на 80-те години върху главата на Роджър Уотърс. Против съм употребата на епитети по негов адрес, които той не заслужава и които са смешни, некоректни и изцяло неподходящи за гения на тази изключителна личност. Против съм лидерските качества на един човек да бъдат използвани срещу него и да служат за индулгенция за вина на останалите замесени в начинанието. Против съм мекушавостта, безхарактерността и откровения страх от провал, да бъдат величани и използвани срещу ракетата-носител, срещу агрегата на идеи - музикални, визуални, концептуални, лирически. Аз съм за истината, обективната истина!

Ani написа:
За тази човешка същност всъщност се опитвам да пиша... Дано съм ясна този път.


Ясна си, разбира се. Ти предпочиташ един солов албум на Дейв и...................Поли, пред три от знаковите творби на Вселената Пинк Флойд. Както вече казах, в това няма нищо лошо, но ще те помоля да престанеш да водиш дискусията едностранчиво, да престанеш да ми навираш в очите тезата, че Дейв и останалите са жертва, защото това въобще, ама въобще не отговаря на истината. Пак ще повторя, че аз също години наред изповядвах тази религия, но книгата на Мейсън ми отвори очите за обективната истина. В цялата тази каша има два безспорни момента. Първият беше ясен отдавна - Роджър Уотърс е егоцентрик с ужасно тежък характер, който преекспонира своята лична житейска драма и подчинява групата на собственото си его, което в крайна сметка разруши безвъзвратно амалгамата наречена Пинк Флойд. Вторият, качествено нов момент внесен от Мейсън, е свързан с безхарактерността на останалите, които предпочитат да преглътнат още в самото начало първите наченки на творческа диктатура демонстрирана от Роджър, а по-късно доброволно се съгласяват да се превърнат в съпровождащи студийни музиканти на своя колега, които свирят чужда музика и нямат почти никакви права в творческия процес. Ако ти харесваш подобно поведение, добре, но лично аз не бих могъл да го приема за нормално. На всичкото отгоре, ако се замислиш, ще установиш, че най-губещ от всички е именно генераторът на идеи Роджър Уотърс. Той създава цялата музика, пише всички текстове и вместо самостоятелно да обере плодовете на своя труд, решава да го стори под името Пинк Флойд. Вальо разглежда този аспект от друг ъгъл. Той счита, че Роджър използва името на групата, за да задоволи егото си, за да продаде повече от собствения си продукт. Има и такава логика, признавам, но все ми се струва, че по времето когато се появяват първите пукнатини, не маркетинговата стратегия на Роджър е била водеща в действията му...

P.S.: Радвам се, че ревюто ти е харесало, периодично ще пускам и други мои писания за различни източници на информация по въпроси свързани с прогресив рок музиката...
Аватар
Duke
 
Мнения: 61
Регистриран на: 10 Авг 2010, 17:58

Re: Вселената Пинк Флойд и Злодеят Роджър Уотърс...

Непрочетено мнениеот Ani » 01 Сеп 2010, 12:23

От всичко дотук, Duke, разбрах едно, че не харесваш Division Bell и Поли :lol:
По повод епитетите... Ти си този, който озаглави по този начин темата и нарече злодей с Главна буква Роджър Уотърс. Ако искаш смени името й ;) На мен не ми харесва да бъде така наричан!
Ani
 
Мнения: 877
Регистриран на: 31 Юли 2009, 17:38

Re: Вселената Пинк Флойд и Злодеят Роджър Уотърс...

Непрочетено мнениеот Duke » 01 Сеп 2010, 13:39

Тогава можеш да се оплачеш на Ник Мейсън и да го помолиш да замени думата "злодей", употребена по адрес на Роджър Уотърс с някоя друга, всъщност какъв ти е проблемът на теб и защо се чувстваш задължена да ме репликираш непрекъснато, без в същото време да правиш опит да кажеш нещо по темата? :lol:

За Division Bell си права, за Поли - не съвсем, симпатична мацка е, а като се има предвид напредналата възраст на Дейв, единствено бих казал: евала, ашколсун, аферим, машалла... :D
Аватар
Duke
 
Мнения: 61
Регистриран на: 10 Авг 2010, 17:58

Re: Вселената Пинк Флойд и Злодеят Роджър Уотърс...

Непрочетено мнениеот Ani » 01 Сеп 2010, 13:52

Ооо, прости ми ако съм наранила чувствителността ти!
Мислех си, че като няма кавички е... Явно греша. Ще се поправя!
А за непрекъснатото репликиране - ами нали затова е форум, де???? Или пак греша?!
Ani
 
Мнения: 877
Регистриран на: 31 Юли 2009, 17:38

ПредишнаСледваща

Назад към Музика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron