Интервю на Габриела Данаилова с певецът на унгарската рок-група "Омега" Янош Кобор. Публикувано е в деня на концерта - събота, 14 май 2011 във в-к "Телеграф".
- Вокалист сте на група „Омега” от близо 50 години. Не сте ли искали някога да правите нещо друго, да оставите тази кариера?
- По принцип винаги ми е било странно да бъда вокалист на групата, дори и до ден днешен. В началото направих няколко плахи опита за китарист, свирих и на други инструменти, но никога не съм и подозирал, че ще бъда певецът на Омега. Още, когато се зароди идеята за създаване на групата аз започвах да уча архитектура в университета и подготвях курсови работи, бях се увлякъл по това изкуство много. По онова време обаче – 60-те години, доста по-голямо бъдеще имаше музикалната кариера отколкото нещо друго. Беше много трудно решение, тъй като повече от всичко исках да стана архитект, но в крайна сметка се гмурнах в музиката.
- С какво се занимавате основно в момента?
- Сега на първо място е турнето - подбирането на песните и подготовката. За разлика от други мои колеги никога не съм искал да започна соло кариера или пък да участвам и да продуцирам албуми с други групи, освен с Омега. Вярно, че съм имал съвместна работа със „Scorpions”, но това е друго нещо. Също така наскоро се занимавах с постановка, озвучена с класически рок, но всички песни, използвани в нея бяха на Омега.
- Свирили сте на наша сцена преди повече от 30 години. Какво помните от това посещение и какво може да очаква публиката от вас на 14 май?
- Тъй като в Будапеща има много българи, трудно бихме забравили за няколкото концерта, които направихме през 1980 г. Знам, че тогавашният режим на Тодор Живков е бил доста по-строг от този, който ние имахме в Унгария и сигурно малко групи са били допускани в държавата, но ние нямахме никакви проблеми. Чувствахме се много добре на българска земя по време и на петте си участия. Доколкото помня бяхме много изненадани и ни достави неповторимо удоволствие фактът, че хората знаеха толкова добре песните ни и не спряха да пеят с нас. Колкото до гостуването ни през май, по наше мнение това, че ще се срещнем за пръв път от цели 30 години само по себе си е много специално. От 90-та година насам се бяхме съсредоточили върху правенето на наистина големи концерти на стадиони и Европа беше малко в периферията на плановете, но през 2003 решихме, че трябва да се завърнем. Така 20-25 години по-късно в Западна Европа виждаме, че всичко е същото – имам предвид чувството, публиката. Силно се надявам и във вашата страна да бъде така. Смятаме да изпълним най-добрите си и обичани песни, като ще пропуснем албума си от 2010 година, тъй като за песните от него се нуждаем от голям симфоничен оркестър и специални условия. За мен лично всяка една песен има своя смисъл и символика, но все пак имаме ограничение във времето.
- Има ли ли сте проблеми с правителството през годините, заради които са забранявали ваши песни или албуми?
- Разбира се, имайки предвид строя сме се сблъсквали и с проблеми, но не чак толкова големи, че да спрат някое от парчетата ни. Днес се говори, че е било нещо страшно, налагала се е голяма цензура, но от моята гледна точка не е така. Естествено не можехме да пишем за всичко в текстовете си, но ние добре знаехме правилата и гледахме да внимаваме и да не се набъркваме в проблеми. Може би защото никога не ни се е искало да пеем или да казваме напълно невъзможни и забранени неща, затова и не сме усетили политическите настроения в пълната им сила. Винаги сме гледали да стоим настрана от политиката, дори не сме изнасяли концерти в подкрепа на партии и по време на избори, за разлика от някой наши колеги.
- Коя беше първата грамофонна плоча, която сте чули?
- Като цяло първата музика, която ме впечатли беше оперната. Може би съм бил 5-6 – годишен, когато родителите ми ме заведоха в операта в Будапеща. Там за първи път чух Трубадур от Верди. Разбира се след това станах луд фен на италианската опера и исках да ме водят по-често. Първият запис, който чух обаче беше плоча на Елвис Пресли. През 1956 година баба ми и дядо ми, които живееха в Западна Германия ми я подариха и след като изслушах песните имах чувството, че е невъзможно да звучи чак толкова добре, просто беше нещо толкова голямо и значимо, колкото човек не може да си го представи. Крайният етап от музикалното ми развитие сякаш беше края на 50-те – началото на 60-те, когато чух Клиф Ричард & „Дъ Шадоус”. Тогава сякаш бе преломният момент, затова може би съвпада и със създаването на „Омега”.
- А от какво се е повлияла самата група?
- Мисля си, че най-силно са ни повлияли американските рок групи, които слушахме по класните стаи като 15-годишни. Те ни дадоха и идеята да направим наш собствен състав. За мен най-въздействащи бяха „Ролинг Стоунс”. Естествено, тъй като клоним повече към прогресив рок, тези, от които сме се учили са предимно Пинк Флоид. След това вече намерихме своето уникално звучене, което направихме, взаимствайки от всичко, което бяхме чули през живота си и смятам, че днес, когато хората чуят „Омега”, те знаят, че сме ние без да се замислят.
- Какво мислите за развитието на рок музиката на световно равнище?
- Според моите наблюдения за всеки велик музикален стил е нужен половин век за развитие и след това всичко се повтаря и може би се обезсмисля по някакъв начин. Така е било с бароковата музика, с ренесансовата, с италианската опера – така е и с рокендрола. Мисля си, че той вече достигна края на ерата си и няма с какво да ни изненада -не смятам, че има нещо, което все още не е направено. За мен най-новата истинска рок група е U2, но и те са вече на бял свят от почти 20 години, така че не им остава много време музикален живот или по-скоро всичко, което ще направят ще прилича на предишните.
За него:
- Роден е през 1945г, в края на Втората световна война.
- Играе във юношеския футболен отбор и се опитва да изгради кариера като лекоатлет, когато е на 12.
- Започва да следва архитектура, но се отказва заради музиката.
- Има два брака – от първия има 35-годишен син, а от втория 4-годишна дъщеря.
- В свободното си време играе тенис и плава на яхтата си.
- Група „Омега” се създава през 1962г., а първият им албум излиза през 1968г.
- Една от най-известните им песни - „Момичето с перли в косите” е част от вторият им албум „10 000 крачки”.