Няма по-топъл и сърдечен човек от Брайън, когото срещнах само 20 мин. преди концерта му в столичната зала "Октомври". Няма. Ето какво писах тогава за него и какво си говорихме:
Очаквам да видя затворен човек, мълчалив и делови зад очила с рогови рамки. Външният му вид неглиже по фланелка и дънки сваля бариерата звезда (той) - работник (аз) и тя пада окончателно с усмивката му. Той ме посреща в една неприветлива стая на Зимния дворец като далечен роднина и ме разпитва какво правя, с какво се занимавам, как съм. На фланелката ми има лого на The Dark Side Of The Moon.
Да не би да си фен на Пинк Флойд? - И на тях съм – Браво, забележително.
Някъде пишеше, че като малък си обиколил света...
... продължавам да обикалям...
със своите родители. Помниш ли каква музика си слушал тогава?
Да, разбира се. Като дете слушах Бийтълс по радиото и това беше нормално, пускаха ги във всяка страна по света. После в училище си разменяхме плочи и помня как ме интересуваха тези на Ролинг Стоунс, Кросби Стилс Неш Енд Йънг и някои популярни имена като... (замисля се, побутва нагоре очилата си и ме поглежда много сериозно) ... искам да кажа, че малко по-късно стигнах до Джими Хендрикс, Степънулф, Лед Цепелин - предимно хард рок групи. След Бийтълс, които истински ме впечатлиха в началото, започнах да се интересувам от рок когато се върнах обратно в Канада през 1973 г. Слушах Хъмбъл Пай, Дийп Пърпъл, Пинк Флойд - ранния Пинк Флойд. Имам предвид Ummagumma, Obscured By Clouds и албумите от този период преди The Dark Side Of The Moon (посочва логото на фланелката ми).
Познаваш ли лично хората от канадската рок сцена, да речем групи като Дъ Гес Ху, Ръш..
Познавам ги всичките, абсолютно всички. Срещам ги много често. (гледам го учудено, е как?) Ами, Канада е голяма страна и е едно малко място.
Знаеш ли нещо за българския фолклор?
Не, но искам да го чуя. Знаеш ли къде? Можеш ли да ме заведеш някъде?
Докато очаква да го поканя на конкретно място се сещам, че не си взех дискове с автентичен фолклор, които да му подаря и тактично прехвърлям това на момичето от Вирджиния Рекърдс, която с усмивка приема да го заведе да чуе на живо наш фолклор. И за да не стане объркване добавям:
Имам предвид нашия уникален начин на пеене и неравноделните ритми.
Да, знам нещо за това. Снощи в Белград ходих по техни заведения в старата част на града и ме впечатли атмосферата – ниски тавани, свещи по масите, печка в средата на помещението, настроението на хората, беше фантастично.
След кратко уточнение, че сръбският и нашият фолк си приличат в съвременните аранжименти си обещаваме да направим нещо по въпроса за автентичния ни фолклор. Знам механа с такива песни, имам дискове за подарък, но не знам как и кога ще го видя след концерта.
Къде е за теб най-добрата аудитория по света?
Тази вечер в София!
Много мило от твоя страна, ще видим. Все още ли си ерген?
Да, защо?
Защото по нещо си приличаме – на една възраст сме, и аз съм ерген.
И ти ли си 1959? Колкото мен? Баща ми казва – "колкото по-стар, толкова по-грозен". А навремето майка ми – "трябва да учиш, да завършиш университет за да имаш работа", а аз – не, не, искам да свиря, да се занимавам с музика и пак ще имам работа. Тя се съгласи с неохота, но нали знаеш за конфликтите между поколенията. Родителите винаги ни мислят доброто по техен начин без да знаят кое за нас е най-доброто. И при теб ли беше така?
След кратка размяна на реплики за детството усещам, че той ме разпитва повече отколкото аз него. Разказвам му за първия ми магнетофон Grundig Licence и продължаваме да сравняваме вкусовете си.
Имаш ли любим албум, кой взимаш на самотния остров?
The Dark Side Of The Moon е един от тях, това е велик албум и е в десетката ми без съмнение. Иначе не знам. Ох, чакай да видим... взимам тава на Рей Чарлс, една на Уили Диксън – обичам блус, една на Хоулин Уулф, взимам... взимам...
Белия Албум!
Може би, може би, не съм сигурен, взимам Сам Кук.
Какво мислиш за бъдещето на рока?
Не се безпокой за това. Всяка година излизат талантливи 15-годишни китаристи и множество хубави песни.
Имам предвид, че повечето велики в рока са на твоята възраст плюс/минус 10 години, не виждам младите.
Докато има момчета, които всяка вечер слагат китарата до леглото страшно няма. Тук не става дума да се променя света както беше навремето. Тези момчета искат да свирят и пеят за това, което ги вълнува, да стигнат с китара до любимата си или да покорят света. Това е въпрос на сърцето и душата, това е състояние. Всеки има своето влияние и вкус за които си говорихме, но рокът не е въпрос на древно минало или някакво бъдеще, това е въпрос на настояще.
След тези думи кимвам усмихнато без да се питам колко ли момчета заспиват с китара до себе си. Обещавам му на никого да не казвам, че е фен на Челси, а той „а „Левски” ли, сега съжалявам, но догодина дано не сте с нас”.
Има 5 минути до излизане на сцена. Ставам за да не го притеснявам и той протяга ръка към рамото ми: "Стой, не си тръгвай!". Снимаме се заедно, после го снима Елена Ненкова за сп. "Ритъм".
(Не сте виждали досега Брайън с рогови рамки, нали?!)
Той е професионален фотограф с благотворителни изложби из целия свят. Като вижда снимката ни се смее и пунтира опулената ми физиономия. Живял е във Франция и като му казвам, че един мой приятел фотограф нарича обложката му на албума "Reckless" щедьовър, той се шашна "What, kinda piece of shit?", но това е дълга история.
В този миг не знаех колко истина има в думите му за „най-добрата аудитория” на която той се раздаде докрай.
Aaa! Ами, Брайьн Адамс няма да си избере каква да е компания. Нели Фуртадо ! Очарователна!
През 2002 той снима кралица Елизабет ІІ по случай златния й юбилей... не че кралицата не е очарователна, дори и на пощенска марка, де 
Здравей, 