1. Разкажете ни накратко за концертите си в България.
По време на концертите правя микс от моите влияния – джаз импровизация, уърлд мюзик. Това е нещо върху което работя от много, много години основно в акустична формация.
2. Казахте, че това ще е музикален микс, какво споява отделните съставки?
Това са моите съставки, които съм събрал и които обичам и развивам по един нов начин. Представям ги в синкопиран ритъм. Моят музикален подход е силно впечатлен от английската музика и се отразява върху начина по който композирам, независимо дали става дума за авторската ми музика или за други композитори върху които интерпретирам, като Астор Пиацола. Винаги си копирам ритми и се усеща влиянието на латино и уърлд музиката.
3. Защо толкова много обичате латино музиката и тангото, какво приковава интереса ви към тях?
Те са ми интересни със своя ритъм. Латино ритъмът е завладяващ и привлича хората. Кара те да се чувстваш добре. За мен ритъмът е най-важното нещо необходимо - да събуди интереса ти към музиката. Най-добрият ритъм идва от света на латиното. Музиката ми придобива особена стойност, когато взимам елементи от други музикални традиции и ги променям през призмата на латино ритъма.
4. През годините сте работили с много музиканти и от джаз и от поп сцената – инструменталисти и вокалисти. Как това сътрудничество е повлияло на вашата музика и вашия начин на свирене?
Моето първо най-голямо влияние, когато започнах да свиря беше Чик Къриа. Той има невероятен импровизаторски талант и освен това е невероатен композитор. Когато си в такава позиция израстваш бързо. След това дойде моето сътрудничество с Пако Де Лусия, което много ми помогна да напредна като музикант. Той е уникално добър импровизатор и инструменталист и така ме вдъхновяваше. Когато до себе си имаш велик музикант, това те стимулира да станеш още по-добър и така се изкачих на друго ниво в професионалната си кариера. След това моята работа с великия Астор Пиацола ме издигна 10 нива по-нагоре в развитието ми. Това беше чудесна следваща стъпка напред.
5. Споменахте Чик Къриа, като говорим за групата му „Ритърн Ту Форевър”, смятате ли, че тя се вписва в днешното време?
Всъщност, не. Групата ни имаше специфично звучене, собствен почерк, който беше в крак с времето си. Ние оставихме своя отпечатък върху 70-те години на миналия век. Нямаше други като нас. Днес, когато свиря с тази група, всички много се забавляваме, но музиката ни звучи като от друго време. Днес тя не може да постигне нашето новаторство. И днес Чик композира както го правеше през онези години, така че новата ни музика носи отпечатъка на миналото. В същото време ние музикантите свирим така както свирихме тогава.
6. Бяхте изключително успешен музикант във време, когато инструменталната музика не беше толкова популярна. На какво отдавате този ваш успех?
Бях на точното място в точното време заедно с най-значимите музиканти на света. Бях в чудесна позиция да се откроя още в началото на кариерата си с музика, написана от „Ритърн Ту Форевър” – музика, която бе предизвикателство за един китарист, качествена музика. След това всичко зависеше само от мен да започна собствени проекти.
Валентин Найденов
Радио Мила, ноември 2008 г.
