Група СЛАВ (The SLAV Group)

... и две раменени думи с ... си е цяло интервю

Група СЛАВ (The SLAV Group)

Непрочетено мнениеот Валентин Найденов » 21 Авг 2010, 16:43

С голямо закъснение публикувам това интервю. С Любомир Велев и Светослав Битраков от "Група СЛАВ" разговаряхме на 7-и май т.г. Нямам разумно обяснение защо се забавих. Дано двамата не са много сърдити.

The SLAV group - LARGO PRESTO  CD Cover Front.jpg


В.Н. Какво ви накара да запишете този албум?

Л.В. През 2008-а година, когато бях в Америка, в мен се породи идеята да направим нов албум със Слави. И когато наистина дойде времето за това нещо, се свързахме, предложих му и той с радост прие тази работа. Започнах да правя инструментално началото и когато бях готов с материал от 30 минути, му се обадих. Стъпихме на тази основа от 30 минути и нещата се развиха бързо. Той внесе много нови свои идеи, а аз вече се бях сдобил с нови инструменти, компютър Apple iMac 20 инчов и страхотен софтуер (Logic ProAudio) с множество виртуални инструменти и плъгини. И всичко просто тръгна страхотно, никога не сме били в по-добра ситуация. Затова сме убедени, че този е най-амбициозния ни албум досега.

С.Б. Аз ще кажа как тръгна цялата работа...

Л.В. От твоя гледна точка...

С.Б. Не, не...ти кога си мислил, какво си мислил в Щатите, не знам, обаче когато беше при мен, да ми вкарваш едни програми в компютъра, ми каза: "Абе, знаеш ли, тука нещо съм намислил, какво ще кажеш да направим един албум?". Казах, че няма никакъв проблем и двамата имаме голям опит, така че нещата ще станат сравнително бързо. И наистина в рамките на 4 месеца се справихме идеално, защото между нас имаше консенсус - нямаше разминаване, не сме се карали, не
сме правили някакви "групарски" простотии - нали знаете, някои се карат, сърдят се, с месеци не си говорят..."групарските" работи са ни ясни. При нас работите станаха много бързо. Дори ние се изненадахме, защото човек като започне нещо, не знае какъв ще бъде краят. Но така направихме нещата... По-голямата част от нашите тави са предимно импровизационни, много малко парчета са направени стандартно - с начало, развитие и край. Всичко да е ясно, тогава да се влезе в студио, да се направи запис и така! При нас интересното е, че не знаем във всеки един момент какво ще ни хрумне, какво ще изсвирим. Не сме обвързани с никакви стилове, ограничения, с време, с договори и други. Точно затова за нас е голям кеф да работим.

SLAV 003 Small.jpg


В.Н. Може ли да се каже, че този албум е плод на високи технологии?

Л.В. Да, разбира се! На най-високите! Имаме най-доброто. За мое и за групата щастие, е че сме в "Мак" средата. Няма изненади, няма неточности, няма спирания на компютрите, задръстване, преинсталиране. Работихме с най-модерни технологии, с най-готините плъгини и виртуални инструменти. Веднага се долавя голямата разлика в звука - от това, което сме правили преди и това, което правим сега. Просто сме на световно ниво. Най-странното е, както виждаш, че сме само двама, а звучат толкова много неща.

С.Б. Това е богатия опит, който имаме през годините. Но всъщност още с издаването на първата тава (когато ходех по спонсори за издаването й – 91-а, 92-а) още тогава хората, с които съм говорил, не можеха да повярват, че двамата с Любо правим цялата тази музика. А какво остава сега, след опита, който имаме при издаването на такива тави. Така че е естествено човек като чуе това, да си каже "но как, само двама?". Но и в световен еквивалент има групи от двама, които свирят много добре.

Л.В. Може би ще изпреваря някой от следващите ти въпроси. Тази музика не може да се изсвири на живо...от нас само. Вчера ме попитаха дали искаме да изсвирим в Националното радио едно парче от новият ни албум и аз казах, че това е абсолютно невъзможно. За да стигнем до сцената да представим каквото и да било, ни трябват около 15 000 долара. Така съм го изчислил.

С.Б. Може и десет!

Л.В. Може и 10, но 15 по-добре. (смеят се)

С.Б. Това са подробности.

Л.В. Честно казано, много ми се иска да представим нашата музика и ако намерим пари, веднага ги даваме за това. Купуваме си един бус и обикаляме България преди всичко. След това Европа, след това света.

В.Н. На каква аудитория разчитате?

Л.В. На интелигентни хора. На хора, които разбират от музика. Които са от средното и нашето поколение.

С.Б. Имаме и млади фенове. Да не се заблуждаваме. Просто има хора, които слушат такава музика. И аз ще ти кажа кои биха я слушали. Тези, които са фенове на Пинк Флойд. И не само Флойд - групи, които използват повече електроника, така да се каже.

Л.В. Да, това е точно така.

С.Б. Но Любо правилно каза, че ние искаме да представим музиката си, дори ако трябва и Господ да извикаме. (смеят се). Но...можем да се справим и двамата.

Л.В. Да, можем да излезем и само двамата, може да имаме и гости.

SLAV 006 Small.jpg


В.Н. Като спомена, че част от аудиторията са фенове на Пинк Флойд, вие на кого бяхте фенове, какво ви повлия, за да сте изградени музиканти?

С.Б. Веднага ще кажа. Аз бях в престъпно много стилове, свирил съм във всякакви групи.

В.Н. Можеш да посочиш конкретно име.

С.Б. Да, да, ще кажа. И точно поради тази голяма еклектност на групите, които слушаме - като започнем от Дийп Пърпъл и стигнем до Пинк Флойд, Крафтверк и т.н. - много са. Сега, ако тръгнем да ги изброяваме, няма да ни стигне времето.

Л.В. Не искам да се набляга на този въпрос. Да изброяваме кои точно групи сме слушали..Това не е добре.

В.Н. Ами като не смееш...

Л.В. Това би създало рамки за хората, които четат интервюто. Ще кажат: „Аха, има ги Пинк Флойд, разбираме за какво става дума”.

С.Б. Ами нищо, де...

Л.В. След това Пърпъл - хубаво! Обаче ние сме много повече от това...ако започнем сега да говорим за джаза...

В.Н. Става дума за период от време, когато сте били ученици, когато сте били млади...

Л.В. Ритърн Ту Форевър, Джон Маклафлин, Джони Мичел...

С.Б. Канзас, Стикс...цялата палитра. Но искам да кажа, че точно това многостилие, което от малки сме слушали, породи нашият стил, който - как да го кръстя...трансцедентна еклектика. Еклектичност, която сме вкарали в музиката си и която не се вписва в никакви рамки. Това е интересното, което хората ще чуят.

В.Н. Добре! По-трудния въпрос - кое кара един фен да стане творец? Един фен на музиката, един музикант, който свири разни неща - кое го кара да стане творец?

Л.В. Ти сега се връщаш много назад. Извади торбата със спомените.

С.Б. Защо бе, аз ще кажа.

Л.В. Той сега ме засича, заради едно нещо, което казах навремето след един концерт.

С.Б. Ами той е в правото си. Той е човекът, който задава въпросите.

В.Н. Задавам този въпрос на всеки. И на Кирил Маричков съм го задавал. Така че спокойно. Мисля, че отговора е много важен.

Л.В. Понеже тогава аз отговорих: "не искам повече да съм фен, искам да съм творец".

С.Б. Ами аз мога да добавя тогава: "щом ти си казал".

Л.в. Това беше 99-а година. Когато тук бяха Гранд Фънк.

В.Н. Точно така!

Л.В. Тогава го казах.

С.Б. Ами виж сега. Не всеки фен става творец. И обратното. Така, че...

Л.В. Обаче до 99-а година ние вече имахме издадени 5 албума със Славчо. Като група "СЛАВ". И тези 5 албума до 97-а година съставляват нашето богатство. И ние се осланяме на него, защото сме го сътворили и го защитаваме, и отстояваме. Защото си е наше. Направено е с много труд и много любов. А отговора ми тогава през 99-а година на твоя въпрос е пак в тази посока: да се обръща внимание на това, което правим. Защото в България някои хора (и то болшинството) правят "лесна" музика. Естрада и поп музика. А ние никога не сме били и няма да бъдем в този лагер. Те имат голяма популярност, но има разбиращи, мислещи хора, които харесват ценната за света музика, която и ние сме се ерудирали да разбираме и правим. Оригинална, наша музика. Така че това, което ни липсва и ни боли е че няма интерес в България, по-масов, към такива творци. Не само към нас. В България има и други, които правят подобна музика, макар и не на това ниво.

С.Б. Ние сме далеч от това да се вайкаме постоянно, защото това тук е някаква национална черта - да се вайкат цял живот хора, които дори и да живеят много добре, пак се оплакват.

В.Н. Едни плачковци нямали пари да си издават нови албуми.

Л.В. Ами аз сега ще ти кажа какво видях вчера.

С.Б. Това не мога да го повярвам.

В.Н. Какво не можеш да повярваш, ти не гледаш ли какво става във Фейсбук. Те просят на всяка крачка пари! И искат да съберат пари предварително, за да си издадат албум!

Л.В. Точно така! Глей' сега какво видях вчера. Влизам в сайта - той е обновен. Сменено е всичко. Направено е по друг начин.

В.Н. На ФСБ ли?

Л.В. Да! По-добре е направен, описано е всичко и виждам нещо, което веднага ми прави впечатление: най-горе, под заглавието на албума - цената! Пише: 15$ or more. Значи дайте ни 15$ или повече! Е, това...

В.Н. Дайте и получавате!

Л.В. Не, не, не! Не "и получавате" "или повече"! Това го няма никъде!

С.Б. Кой каквото иска, това да прави, ако питаш мене. Всеки си знае как и какво да прави.

SLAV 008 Small.jpg


В.Н. Искам да ви задам следния въпрос - ако имате възможност да участвате в една въображаема супергрупа, с кои музиканти бихте участвали? Например ти като барабанист, а после Любо ще каже като китарист.

С.Б. Аз с Денис Чембърс веднага бих участвал.

В.Н. Денис беше в България с Маклафлин.

С.Б. Преди 15 години.

В.Н. А други двама-трима отпред, които да ти пречат?

С.Б. Единия не е жив за жалост - Джон Бонам. Добре, де - Ян Пейс - класика!

В.Н. А другите нямат значение - кой ще свири на китара, кой ще натиска зелето?

С.Б. Имат значение!

В.Н. Избери си бас китара.

С.Б. Джако Пасториъс, ама и той е мъртъв. Тони Левин! Ако може да стане по някакъв начин. Ако някой му плати хонорара.

В.Н. Знам, че Пинк Флойд плащат 11 000 лири на седмица хонорар, така че...

С.Б. Продаваме апартаментите и готово!

Л.В. Ванката, когато беше в студиото на Питър Гейбриъл, на Коледа... това е дълга история. Гейбриъл събира всичките си музиканти и тон-режисьори на една голяма маса - като „Тайната вечеря”. Ядат, пият, приказват си и в един момент Пийт става и казва: "а сега, ето ви коледните добавки"! По 10 000 на тон-режисьорите - ами това е признателност! Отговорност и признателност!

В.Н. Така. Ти си на китарата, а кои са другите трима-четирима около теб, това ми беше въпросът.

Л.В. Добре! На клавишни - Райнер Брюнингхаус, на бас - Марк Иган, на сакса - Ян Гарбарек, на тромпет - Марк Айшъм. На ударните...

С.Б. На ударните мога и аз...

Л.В. На ударните Ману Каче.

В.Н. Имате ли в душата си някой свиден албум, който бихте взели със себе си на самотен остров?

С.Б. Наш или световен?

Л.В. Ти ни разби!

С.Б. За мен този въпрос не е труден. Аз бих си взел всичките наши албуми да си ги слушам.

В.Н. Само един.

С.Б. Ами ще си направя един сборен от всичките.

Л.В. Ние вече направихме сборен - от 2007-а.

В.Н. Кой албум ще вземеш?

Л.В. Ами..Аз следя всичко ново, което излиза. Направи ми голямо впечатление новия албум на Джеф Бек „Emotion & Commotion” - от началото до края няма празно! Този албум ще остави трайна следа в музиката на 21-и век. Абсолютно съм убеден в това. И съм сигурен, че ще вземе Грами. За пореден път! Миналата година беше най-успешната от цялата му кариера. Очертава се и тази да бъде такава с този албум.

SLAV 010 Small.jpg


В.Н. Какво искате да кажете без да ви задавам въпрос?

С.Б. Аз искам да кажа феновете да не се плашат и да си купят съвсем спокойно албума, който ще представим в сайта ни: http://www.theslavgroup.com . В този сайт има линк към тази Щатска фирма – CD Baby, която продава албума. Той може да се "смъкне" оттам, не само да се купи.

Л.В. Парче по парче или целия. За мен беше изненада преди няколко дни, когато влезнах да видя отчетите за продажбите и ми беше интересно да погледна колко хора от България са стигнали до там. Защото това е най-голямата компания на света за разпространение на независими музиканти, които нямат договори със звукоиздателски фирми. А може и да имат. И самите фирми да представят изпълнителите си. От България имаше 81 албума. Компанията съществува от 10 години. Видях много разнообразна музика от България - фолклор, класика...За голяма моя радост няма никакви чалги. Защото няма никой да ги купи по света, естествено. Но има фолклор, Мистериите, космическите гласове на България, няколко съвременни музиканти, които не познавам, но правят подобна на нашата музика - интересни албуми. Има няколко певици, които също не познавам. Чух някои от тях, има хубави неща, които ми направиха впечатление. Преди няколко дни се срещнах с Косьо от ФСБ на улицата, попитах го за техния албум. Казах му, че и ние издаваме албум и знаем какви са трудностите, но вече сме ги преодолели, защото разпространяваме албума си чрез СD Baby. Каза ми че и те ще направят същото. И това е правилния път. След като тук минахме през 7-8 български издателства и всички вдигат рамене: "нямаме бюджет", "не сме ви планирали от миналата година" и тем подобни. Нямат никаква финансова възможност, нито пък идея да издават българска музика. Защото положението е такова. Не само в страната ни, а и в света. С тези диджитал, които са по цял свят. Намаляха купувачите на дискове, затвориха се много магазини. Аз отидох в най-големия магазин и видях, че всичко вече е страшно намалено - DVD концерти се продават по 5 лева. И никой не влиза вътре.

В.Н. Разтълкувайте името на албума – „Largo < > Presto”.

С.Б. Директният превод е Бавно-бързо. Асоциацията е, че някои от парчетата ни се развиват от много бавно темпо, в много бързо, в ултра бясно, така че това заглавие е абсолютно точно. Нито по-вляво, нито по-вдясно. Това определение сме го праснали съвсем точно!

Л.В. И тези две стрелки, които са в едната и другата посока, като визуален трик в заглавието.

С.Б. Тоест, че постоянно се сменя темпото.

В.Н. Хората могат да го видят и във филма - има го и на английски и на кирилица написано.

С.Б. Хубавото е, че хората са чували термините "Largo" и "Presto".

Л.В. Това е определение за темпо при класическата музика.

С.Б. Можем да кажем и защо сме се праснали на обложката с такива шапки...

В.Н. Кажи, кажи!

С.Б. В едно от парчетата има един момент, предкласически, който навява асоциации за средновековни италиански градове.

В.Н. Монтеки и Капулети.

С.Б. Да, Верона например. От целият албум, ние взехме само този единствен момент като идея за обложката ни.

Л.В. Албума в началото имаше друга обложка. Но тъй като имаше много перипетии по отношение на това дали ще позволят да я използваме, ние минахме през втори и трети вариант.

С.Б. Мислехме, че издателството което ще ни издаде би имало някакви претенции за обложката. Но при положение, че ние си го издаваме, вече отпаднаха всякакви задръжки - каквото искаме, това си слагаме.

Л.В. Важно е да се знае, че този седми албум всъщност е първи по отношение на издаването като "The SLAV Group Productions". Това означава, че всичко, абсолютно всичко сме си го правили ние. Независимо от това, че чакаме все още едно българско издателство да каже "да" за издаването, ние имаме пълните авторски права, разпространяваме го чрез CD Baby в Щатите за целия свят като наша собствена продукция. Това се явява първата ни продукция на "The SLAV Group Productions".

С.Б. Най-важните неща ги казахме.
Това е което е всъщност.
Аватар
Валентин Найденов
 
Мнения: 1706
Регистриран на: 31 Юли 2009, 01:17
Местоположение: София

Re: Група СЛАВ (The SLAV Group)

Непрочетено мнениеот Duke » 23 Сеп 2010, 09:31

Благодаря за чудесното интервю!

Не бях чувал нищо за формацията от 1992г. Тогава, все още студент, работех в "Рива Саунд". Имах един колега Емо, тонинженер, който познаваше Любо и знаейки за голямата ми страст свързана с Genesis ме запозна с него, а повод беше един концерт на Питър Гейбриъл в Атина, който бях донесъл на VHS от Лондон. В този смисъл съм изненадан, че Любо не говори за Genesis в интервюто, а се ограничава само до споменаването на Питър и неговия фирмен барабанист Ману Каче. После СЛАВ издадоха албумът "Дихание", а "Рива Саунд" се зае с разпространението. СЛАВ правят чудесна, неконвенционална музика и съм безкрайно щастлив да разбера, че все още съществуват и творят, въпреки тоталната културна деградация на обществото ни през последните двадесетина години...

Относно засегнатата тема за начина по който ФСБ издадоха последния си албум, не споделям този негативизъм и не виждам нищо лошо в това групата да помоли за помощ верните си фенове. Това не е никак ново начинание, нека само да си спомним за Marillion, които от години финансират проектите си чрез предварителни продажби "на зелено". Аз като фен на ФСБ бях един от първите с осъществена транзакция, за което групата освен благодарност, ми изпрати и своеобразен плакет подписан от тримата, но естествено най-важно за мен е това, че най-после държа в ръцете си творба със свещените инициали...
Аватар
Duke
 
Мнения: 61
Регистриран на: 10 Авг 2010, 17:58

Re: Група СЛАВ (The SLAV Group)

Непрочетено мнениеот Валентин Найденов » 23 Сеп 2010, 16:18

Музиката на ФСБ е чудесна. Това не измива срама от лъжите за "Грами" и просията след като вече няма "Балкантон".

Любо Велев го познавам от 1974 г. Тогава той беше на 14 години и свиреше сложнотии в читалище "Ропотамо" - зад гърба на едноименния ресторант на "Цариградско шосе", който е срутен вече. Местната гъзария ала Ялта го раздразни веднъж и той захвърли китарата на стола по средата на концерта. Знайно е кои по онова време свиреха седнали на стол на сцена.

SLAV 004 LV Small.jpg
Любомир Велев.


През 1992 г. написах материал за Genesis като основна статия (кавър в средните страници) във в. "Ритъм". Любо дойде в редакцията с материал за Steve Hackett и с тази книга:

Genesis - Armando Gallo I Know What I Like.JPG
Армандо Гайо е официален фотограф на "Дженезис". Пътувал е навсякъде с тях. Събира снимките си в тази книга плюс разказана история за групата.


Още тогава Любо беше член на фен клуба на Genesis.
Това е което е всъщност.
Аватар
Валентин Найденов
 
Мнения: 1706
Регистриран на: 31 Юли 2009, 01:17
Местоположение: София


Назад към Интервю

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron