В такси съм по пловдивската ул. „Богомил“. На 500 м пред стадиона колега на шофьора казва: „Този стадион не е виждал толкова много народ“. Слизам, оживено е с неподходящи фланелки с надпис “Stormbringer”. В тая тава от очакваните на сцената е само барабанистът Ян Пейс, участник във всички албуми на Deep Purple. Смехорията е, че в “Stormbringer” пее Дейвид Ковърдейл. Никъде по магазините нямаше фланелки от албуми на Deep Purple с участието на Стив Морс и Дон Ейри.
Пропускам подгряващата група Kross Fire. За мен няма нищо по-досадно от подгряващи. За какво да ме подгряват? За Пърпъл ли? Два джин тоник и светлото настояще на пърпъляците с албума “Now What?!” вършат работа. Те привличат хора от 6 г. и 2 месеца до 93 г. и 11 месеца. Негаснеща слава от 1970 г. с албума “Deep Purple In Rock”. Това пише на фланелката ми.
Влизам във фен зоната. Намирам място за снимки и о, майко! “Fireball”. Парчето с асансьора от детството ми. Лудо темпо на Пейс и Гловър, Гилан пее както преду 34973 години. Дон Ейри повтаря схема и звук на негово величество Джон Лорд. Следва „Into The Fire”, „Hard Lovin’ Man”… Е, не! Някой предполагал ли е, че ще чуе това? И двете са от надписа на фланелката ми. Знам, че 90% от хората на стадиона преживяват миналото си. Като мен. Щракам фото на идолите си и се оттеглям просълзен с наведена глава за да не ме види куфееща абитуриентка.
- DP - Band 01 Small.jpg (68.21 KiB) Прегледано 3024 пъти
Идеята им за тежък звук от седемдесетте продължава в “Strange Kind Of Woman”, “Space Truckin’”, “Lazy”, “No One Came”. Никога не вярвах, че ще чуя тия сложнотии на живо. Впечатлявам се, това са тия петимата. Могат всичко. Гилан пее чудесно. Има навик да си измисля текстове на песни по време на концерт. Прави го и днес. Стив Морс и Дон Ейри са днешният Deep Purple – съвременен, жив, отколешен, виртуозен, трогателен.
- DP - Ian Gillan 01 Small.jpg (86.77 KiB) Прегледано 3024 пъти
Гилан се изказва съответно в новите песни от “Now What?!” – “Vincent Price”, „All The Time In The World”. Дежурно барабанно соло на Ян Пейс в “The Mule”, дежурно китарно на Стив Морс, дежурно клавирно на Дон Ейри с вмъкната „Тракийска сюита“ по Петко Стайнов, дежурно бас на Роджър Гловър, макар и за пръв път в т. нар. бис. Недежурно великолепно пеене на Ян Гилан през цялото време, час и 45 минути.
- DP - Don Airey 01 Small.jpg (67.44 KiB) Прегледано 3024 пъти
- DP - Steve Morse 01 Small.jpg (74.63 KiB) Прегледано 3024 пъти
Не мога да преценя поименно колко души са на стадиона. Вероятно над 10 000. Екстаз! Гилан оставя пеене на тези поименни. „Смок на дървото“. Те сътворяват трогателна гледка със светещи телефони, черни фланелки и вдигнати ръце в такт. Това е рок, това е Пловдив и България в рока. Пърпъляците виждат това чудо за шести път по наши земи.
- DP - Roger Glover 01 Small.jpg (79.44 KiB) Прегледано 3024 пъти
Финал. “Hush”, солото на Гловър и “Black Night”. Мощно „ооо-ооо-ооу-уоа“ огласява стадиона и цял квартал на Пловдив. Огласява тия петимата в такт с техните усмихнати лица и прави щастливи всички нас от краища на България. Тия петима клети мъже ни правят щастливи. За друго не ги бива.
Заря! Тържествено! Пак щракам. Свличам телеса по стълбите на стадиона и се чудя коя група има такъв сериозен отпечатък в мен, освен ония четиримата и други трима. Бърша сълзи в тъмнината, защото знам, че ми е последно с тия петимата тук в България. Дано не е!
Гилан е велик, когато пее в говорния диапазон. Очаквам мнения за концерта.
