Субективно.
Стадионът и белотата на огряната от слънце стена са същите. Аз не съм същият с вихри от въпроси в главата ми. Кой Уотърс ще се появи, коя „стена“ ще падне, какъв звук ще ме връхлети, ще има ли цялостен спектакъл или ... ?
До мен седи мъж на видима възраст 54 години, 7 месеца и 30 дни. На коленете му има симпатично хлапе на около десетина годинки. То пита: „Защо има стена, а не друго?“. Мъжът: „През юли 1978 г. Роджър влиза в студиото „Британия Роу“ на „Пинк Флойд“ и слага на масата две домашно записани ленти. Казва на тримата „Изберете кое от двете да е новият ни албум“ и си тръгва. На едната пише “The Wall”, на другата “Pros And Cons Of Hitch Hiking” (За и против автостопа). Тримата слушат внимателно. Ник Мейсън казва „За и против“ е твърде лично за да е наш албум. В „Стената“ има нещо световно“. Гилмор споделя „Въпреки суровия звук в двете ленти, разбрахме, че музиката е тук. Избрахме „Стената“ и започнахме да разработваме звуците до албум“. Затова, чедо, има стена. Иначе щеше да има шосе с гола мацка“. Хлапето: „Искам шосето!“.
- Roger Waters - The Wall Sofia 015 Small.jpg (74.1 KiB) Прегледано 7737 пъти
По това време Уотърс се колебае дали да не продължи сам без групата. Той вече се чувства лидер. Чепатият му характер го вкарва в роля на командир. На път е да съсипе пинк организъм с мозък, ръце, крака и сърце. В мозъка цъкат импулси на лична драма, които вече не желаят да останат стаени, несподелени със света. Драмата е фокус на музикално и поетично творчество.
Дейвид Гилмор и Боб Езрин създават познатото мащабно произведение, завършено за двойна тава през 1979 г. Три години по-късно Алан Паркър го превръща във филм. Анимациите на Джералд Скарф от обложката на тавата оживяват. Добре открадната идея от филма „Томи“ на Кен Ръсел, 1975 г. с главни герои The Who.
В качеството си на звуков спецссс, оглеждам хапаратурата. Трепетно очаквам да ме заобиколи звук на стадион за пръв път в живота ми. Разположените звукови тела не вдъхват доверие. Внушават възхита от мисленето на хора, които са работили сериозно в принос на теорията за звуково налягане в открита среда. Средата е нашият национален стадион. В тъпия ми мозък цъкат импулси за техните изчисления, звукови проби, компютърни симулатори, графики за звукова мощност по сектори и терен, цветни изображения за чуваемост на шиптящи съгласни, баланс на звукова картина...
- Roger Waters - The Wall Sofia 002 Small.jpg (83.95 KiB) Прегледано 7737 пъти
Хоп! Над дясна съраунд секция в сектор Б на въже виси самолет. Хлапето: „Какво е това самолетче?“. Мъжът: „Боен самолет от Втората световна война. Баща му на Роджър е бил пилот. Заедно с 40 000 британски войници Ерик Флетчър Уотърс напада предмостието на италианския град Анцио. Загива 30 годишен на 9 септември 1943 г., свален от нацистите. Три дни след като разбира, че има трето дете, наречено Джордж Роджър“. Хлапето: „Ами, що е тук?“.
Започва се. Мощен звук лети в стадиона. Цифровите графики на Джералд Скарф превръщат бялата стена в екран на вълнуващи сцени. Роджър с ръст 1,91 ми пее. Не е истина. Това не съм аз. Това не е той жив пред мен. „In The Flash?” е окъпано в светлинни ефекти, взривове... Чукове в централния кръг на сцената. Два, успоредни на чуковете, светлинни лъчи са разперени ръце. Вече не му се сърдя. Душата ми пее в оптимизъм и съм горд зрител. Люссс, самолетчето препуска над нас към гибел. Не свалено от нацисти, то се разбива в стената с мощна експлозия и светлинна феерия, каквато София не е чувала и не е виждала. Ослепително. Оглушително. Тържествено ли? Не!
- Roger Waters - The Wall Sofia 018 Snall.jpg (46.83 KiB) Прегледано 7737 пъти
Детето Роджър преживява ежедневно този миг на трагегия в загуба на баща си. Още от времето на концертното “The Dark Side Of The Moon” 1973 г. самолет гръмва в сцената и публиката остава с отворена уста: „Ама наистина ли?!“. Заслепен и оглушен от безразсъдното блъскане на самолета в сцената, получавам шок и се питам: „Къде съм?“. Получавам отговор в мъдрето си: „На стадиона си. Роджър си е простил за липсата на баща си и гадното му поведение в пинк организъм по някое време“.
Пред себе си имам великолепен композитор и поет. Заедно с Ленън и Морисън той е в тройката на великите поети на рока. Разголен човек в поезия. На малцина е съдено да превърнат лична драма в музика и поезия, треснала целия свят в сърце и глава. Той съзнава 70-те си години. Казва: „Не бива сега да съм сърдит млад човек, трябва да вложа социален аспект в спектакъла“.
Наши деца на сцената в танц на „Another Brick In The Wall, part 2”. Заедно с Роджър. Това е невъзможно! Трогателна гледка. На фланелките им пише „Fear Builds The Walls”. Лека струя от дясното ми око, подсмърчам. Силна струя от лявото. Оглеждам се някой да не ме види. Премрежен. Оставам незабелязан и се разтичам, стискайки устни да не издам звук.
- Roger Waters - The Wall Sofia 034 Small.jpg (36.36 KiB) Прегледано 7737 пъти
Не чети! Във филма „Стената“ Пинк се „вкочанясва удобно“ от изневяра. Жена предател. Чука се с партиен лидер. Тогава Пинк търси друга изява и бръсне гърдите и веждите си. Щрак ръце в поза кръст на гърди пред рояк същи люде и става идол. Събаря стената на властта. Събаря власт на „тия отгоре“ – родители, учители, министри...
- Roger Waters - The Wall Sofia 064 Small.jpg (73.34 KiB) Прегледано 7737 пъти
Чети! На Стадиона социалният аспект е досие на бразилец, мисъл на Дуайт Айзенхауер (президент на Щатите от 20 януари 1953 г. до 20 януари 1961 г.) за изстинали и гладни, необлечени и ненахранени. Десетки снимки на хора се прожектират, чиято гадна съдба е споделена с Роджър. Тези надписи бият кирилицата в нейното едротемие и местна значимост. Къде съм аз в изпъчен протест, къде е той в послание?! Смазващо превъзходство на смел, зрял човек. Не му пука пред коя власт пише това на стена-екран.
Не чети! Леко вали. Не слагам качулката на импрегнирано яке за да не изпусна задните озвучителни секции на съраунда. „Комфтабли Нъмб“ ме праща в оркестъра. Кой бях аз през 1979 г. и кой съм сега? Вали и по двете ми бузи. Подсмърчам от възхита. Чудесен миг в живота ми. Този концерт прожектира миналото ми на смелчага и ме пита „що за човек си?“.
Ако ти се чете... В битието си на уж разбирач, Уотърс ми беше кофти герой в пинк организма. В ролята си на тъпаняр се питам: „ Трябваше ли да ми дойде на крака този великолепен герой, който държи същественото в рок историята, в съвремието на рок поезията, който държи съвременни, значими послания към света, който бута стени... Защо? За да сме свободни без огради!!! Трябваше ли да има светлинни фортиции и нечувано добър звук, събрани във велико произведение, за да разбера, че на този свят има един много добър човек? Трябваше ли да вали дъжд в очите ми за да преживея това?“
- Roger Waters - The Wall Sofia 080 Small.jpg (61.62 KiB) Прегледано 7737 пъти
Трябваше.
Това е което е всъщност.
