Sonisphere Festival Sofia Rocks

[Валентин Найденов]

Малко снимки...

[Валентин Найденов]

Публиката...

[Валентин Найденов]

Стадионът...

[Валентин Найденов]

Дъждът...

[Валентин Найденов]

Сцената...

[Валентин Найденов]

Същата си е на същото място. Само 'дето Metallica си бяха прибрали огромния екран в средата.

[Валентин Найденов]

1. Застава се МЕЖДУ двуредните кабини.
2. Чашата с бира се оставя горе на специално място.

3. Търси се УРЕДА, който върши работа.
4. Намиране, изваждане и НАЧАЛО.
5. Цели се цепката между кабините за да не рикушира мощна струя върху панталоните.

6. Прибира се уредЪТ.
7. Закопчава се ДЮКЯНА.
8. Взима се бирата с лявата ръка.
9. Щастието от постижението се споделя с околните.

[Валентин Найденов]

10. Челният опит се подема веднага.
11. Нетърпелив желател рискува да му видят УРЕДА.
12. Околните са в правото си да съветват "не така бе!"
13. Нежният пол се прави, че вече е виждал УРЕД и гледа само направо.

14. Челният опит се споделя с вече чакащите.

15. Извършват се действията по точки от 1 до 10 за ужас на правомерно чакащите.

[Валентин Найденов]

16. В случай, че действието се проточи във времето преди следващата бира, то продължава невъзмутимо.
17. Готов си за следващи бири.
18. Имаш си препикана територия без опашка.
19. Това действие е полезно дори когато НЯКОЯ ГРУПА свири.

[Валентин Найденов]

22 юни. 2010 г. вторник, столичен ранен следобед.

По улиците се мотаят дебели плешиви мъже по къси гащи, красиви майки с дете на ръце, неплешиви мъже без предни зъби с черен найлонов чувал на гърба, очилати служители с къса коса в тъмни костюми с куфарче в ръка, шарено облечени учителки с топирана коса, млади момичета с гол пъп отпред и тъмна ивица Газа отзад, студенти с черни дънки отгоре и бели маратонки отдолу, нестуденти със залепен телефон на ухото - викащи: „Мчи как тъй, брях ти!”, щърбави жени с наръч сгънати кашони на количка, добре облечени пенсионери - стискащи зелени марули в „Плод и зеленчук” докато пуснат вода, старши научни сътрудници с папки под мишница и брадат катинар над шия, инкасатори пред жилищен блок с много писма в които има неприятни числа, чакащи на стоянка бакшиши, задръстващи улиците баварки с нечитаем номер като фен-шуи...

Не ги питам защо са на улицата. Демек – ясно ми е - не поназнайват щатски чалги мощни.

Останалите са на СтадионЪТ. Дългокоси до кръста младежи, черни фланелки с нечитаеми тук-там надписи, посребрени чичковци по къси гащи, застаряващи - боядисани в косите дами, ученички пред изпит в музикално училище, ръце с по 4 бири - висящи в картонен шаблон, червени лица - поели хард пиене преди бира, кожени якета с хиляди ципове, маскировъчни дълги военни гащи над нелъснати кубинки, немаскировъчни къси гащи под оголено космато шкембе, бял сутиен пред мощни цици - покрит съвсем пестеливо с бяла ефирна материя, красиви щерки на фирмаджии, тъмно виолетови мъжки лица - поели траш пиене без бира, крещящи пОтки с мобилен апарат: „Къде сиииий?”, татуирани мутанти до обезобразяване, скинхедове с дебели кореми в задължителни зелени одежди, невинни хорица с деца на рамене...

Не ги питам защо са на СтадионЪТ? Чувам „Размазаха ни!”, „Размазващо!”

Питам те, ей! Как те размазаха?! Като дебела хлебарка на домашна пътека, в баня, в тоалетна или в куфня. Цъфнала хлебарка в бял и черен гнус под чехлите ти?!

Питам те, ей! Как те размазаха?! Като лек ненасмукал се комар, жужащ „цсззззъъъът” на плахи почивки около ушите ти и размазан от теб като кацне погрешно да смърка кръв от дясната ти ръка?

Питам те, ей! Как те размазаха?! Като настъпен летен охлюв в алея и "хръццц!"? Ще продължиш ли житейския си път след "размазване" с подметка в частта вътрешности на милия охлюв върху грапав асфалт?