Италианската група Pooh идва в София с незабравима слава. Още се разказват легенди за техните концерти през 1977 и 1979. Тогава за пръв път видяхме лазерно шоу и чухме на живо световна класа. Освен тях досега тук не е идвала група в която има 4 славейчета от 4 възможни. Pooh дойдоха през декември 2008 г. предимно за медийни изяви. Водиха се преговори с тях да изнесат 3 концерта в България през 2009 г. За мен сегашният им концерт започна тогава.
На 15 декември 2008 г. се запознах лично с четирите момчета в студиото на радио “Z-Rock”. Те се втурнаха към мен с гръмкото "Чао". Може би защото бях с фланелка "Let It Be". Никога не съм си го представял и от вълнение с 300 зора извадих от найлоновия плик плочите за автографи.
Даже едното момче от тях ми помагаше с усмивка и каза "Rotolando respirando?". Когато най-сетне разкъсах плика с думите "ориджинале" се засмяха. Като видяха споменатата тава и "Viva" ги разгледаха подробно и повтаряха "bulgaro". Тия момчета виждаха двете тави, които "Балкантон" издаде през 1978 и 1979 г. на италианската група Pooh.
Те самите бяха на 50 см от мен - усмихнати, ведри, сърдечни, красиви. Не е за вярване как 31 години след първия им концерт в софийската зала "Универсиада" те са отново тук и аз се ръкувам с тях и си приказваме разни неща, все едно се познаваме отдавна. Оказва се, че е така. Наистина се познаваме и то много добре.
Докато Ред Канциан ми помагаше да извадя тавите от тъпия найлонов плик го попитах: "Помниш ли първия ви концерт тук?". Внезапно изстреля: "Универсиада!". Щях да падна от изненада на пода като хвърлен градинарски маркуч. Всеки от тях идва усмихнат, ръкуваме се и ми казва името си (все едно не го знам). Ред ме пита как се казвам и започва да пише върху балкантонските плочи. Подава ги на другите с покана: "Рагаци!".
Оказват ми чест и внимание. Викам: "Вие знаете ли, че ние тогава за пръв път видяхме лазерен лъч на концерт?", а те почти в един глас: "А ти знаеш ли, че ние за пръв път го използвахме тук?" Не бе, не ми оказват нищо, те са си такива - човечни, естествени, възпитани... а аз не вярвам какво става и не мога да сложа капачката на маркера от вълнение.