Концерт на Николо Коцев и Симфоничния Оркестър на БНР
За мен този концерт започва със случайна среща с хората от група „Кикимора” пред служебен вход на БНР. Николо, Нелко и компания… обменяме 5 гр. мисли. Петък, 14 септември 13:40 ч.
Аз „Очаквам нещо грандиозно”. Нелко „Натам отива, дано да се справим”.
Говорят си колко толерантен е диригентът Емил Табаков към грешките им. Ще репетират в Първо студио и, нали, вътре съм. Чувам сложнотии, които си представям със Симфоничния оркестър на БНР.
„Кикимора” са Николо (китари и пеене), Александър Атанасов (соло вокал, китари), Николай Тодоров (ударни, вокали), Николай Цветков (бас, вокали) и Марин Иванов (клавир, вокали) - нашият Дерек Шеринян, свирещ с изправена към публиката клавиатура. С тях са Нелко Коларов (роял, „Brazen Abbot”, „Фобос”) и Константин Джамбазов (вокал и китара, „Фобос”)
Понеделник, 17 септември 19:00 ч. – в зала „България” съм. Както винаги тя е красиво изпълнена с хора, които са повече за симфонията, отколкото за рок музика.
Дона и Йордан Георгиев откриват концерта с трогващи думи. Аплодисменти, разбира се.
Ето ги – излизат. Сцената е пълна с 30 струнни музиканти, дирижирани от маестро Емил Табаков. Излиза група „Кикимора” и накрая шумно аплодиран Николо Коцев.
Всички са в черни облекла, само един е с дънки под елегантно черно. Започва се… Инструментална пиеса, която е за рокаджиите в залата и не толкова за добре облечените хора, които не знаят какво очакват.
Следват балади на група “Brazon Abbot”. Поднесени акустично и чудесно изпети от Костадин и Александър, те съдържат една особена ненатрапчива чувствителност, която е отправена към хората с широко разбиране за рок и балада. Душата ми пее, чудесно е.
В очакване на фантастичен фурор, от залата се изнасят люде с високи претенции към случката на сцената. Борис Карадимчев и няколко костюмари ги няма след трета песен. Изискани дами слушат в захлас и веят ветрило без да е жега.
Николо обявява всяко изпълнение и за наше удоволствие Маестро Табаков слуша внимателно, облегнат на стола на Костадин. Чаровна гледка.
Взрив – „Toying With Danger” – сложна, бурна композиция с непредсказуеми обрати. Залата е на крака с шумни аплодисменти. Душата ми ликува. Изправя осанката ми на българин.
Царува единство на рок мисъл и струнен оркестър. Грандиозно!
За финал имаме потпури от неиздадената рокопера “Draconia”. На крака сме, усмихнати лица, аплодисменти. Те се покланят – чаровен миг, който в съзнанието ми брои дати и години. Снимам.
Никой в залата не вярва, че е край. Подаряват ни още една песен и раздялата е факт с поднесени букети. Трогателно!
Не подминавам някои факти за които ще ми се разсърди доста народ. На вратите на „Зала България” стои срамотна вражеска бележка: „Снимането забранено…”. Ние сме в 21-и век и за мен това е покана за танц и снимки. Достолепна красива дама на видна възраст не повече от 60 г., облечена в сталинистка куртка с вензели, любезно ми казва „Не ме интересува от коя медия сте!”.
Викам си „Николо, Нелко и Табаков искат снимки, но пъдаря не дава”.
Не подминавам гадния звук. Няма детайлност на инструменти, няма отчетливост на пеене, имаме събран звук като от ВЕФ 206, имаме микрофонии, 2 от които на страхотната балада "Henriette". Жалко за акустиката на Зала България. Тя, групата и оркестърът не заслужават неразбираем звук.
Критикувам тонрежисурата на БНР. Бил съм на много концерти в Залата, но такъв звуков ужас не чух. Тъпата ми мисъл е, че родни музикални богатства Николо Коцев и Емил Табаков заедно с 37 музиканти не заслужават звуково отношение „к’во дое”.
Въпреки всички тъпотии, концертът си е велик. Рядко красиво явление в България. Дано мечтата на музикантите се сбъдне за добре записана изява и звук за да бъде издадена на DVD, заснета от Васил Къркеланов.