Едни красиви и трогателни филми

[Dakota]

Слава богу има млади хора, които гледат стойностни филми. Особено такива продукции, които не са одобрени от военното министерство на САЩ. Взвод попада в тази категория, наред с Аленият прилив, Пълно бойно снаряжение, Апокалипсис сега.

[zira619]

Къде са тез достойни младежи? Гледам,гледам и не виждам...

[zira619]

Понеже съм на вълна Фламенко - питам ви харесва ли ви "Кармен " на Карлос Саура?
Един каза,че му бил много скучен...
Аз съм много пристрастна към тази музика и този танц и е възможно да не съм съвсем обективна към филма.

[Dakota]

Страхотен филм! Ако на някой му е скучно, когато свири Пако де Лусия и танцува Антонио Гадес, значи нищо не разбира!

[zira619]

Аз все пак да си кажа - за мен филмът е апоеоз на фламенкото - направен от хора,влюбени в този танц и мислещи чрез него.Фабулата - не, но хореографията не спира да ме вълнува с времето.Както и музиката.
Е, ако Кристина Ойос беше по-млада,щеше да е страхотна Кармен,тя ми харесва много повече от Лаура Дел Сол Истинска огнена испанска циганка и страхотна танцьорка!

[zira619]

"Младият Джон Ленън" или "Nowhere Вoy" на режисьора Сам Тейлър Ууд за мен беше едно внимателно ровене в обърканите семейни отношения в които младият Джон Ленън е имал късмета да отрасне - за добро или за лошо.Не знам дали самият той би искал някой да се рови в тях,тъй като очевидно те са му причинявали много раздвоение и болка.
Но пък,като си помисли човек,все пак е бил късметлия,защото е имал фактически две майки,всяка от която го е обичала по своему,а някои си нямат нито една...
Едната му е давала сигурност и защита( и свръх-Аз) - леля му Мими, другата е събудила интереса към музиката,а също неуравновесения гений на музиканта(чрез Едиповия комплекс) - майка му Джулия .Може би именно тази комбинация е създала Джон Ленън - гениалният музикант?
Все пак,не могат да се пренебрегват и гените (защото деца ,отрасли в нещастни семейства има милиони) ,както и Великата случайност да се срещнат Джон и Пол...
Така или иначе,филмът безспорно е направен с много любов и признателност към идола,без стремеж към излишно ожълтяване,както би могло да се очаква.
Аз обаче си мисля,че той е бил доста по-гневен и жлъчен,отколкото го представиха( актьорът Аарон Джонсън го изигра страхотно),и също е наранявал хората около себе си,което е една логична емоционална реакция на това,което е получавал.
За мен все пак си остава да си разсъждавам какъв е смисълът от това ровене - задоволяване на клюкарски нужди, изследване на Условията за формиране на гения или просто Паметник на Джон във вид на филм...?

[Dakota]

Много хубаво мнение! Така ме впечатли, че ще направя всичко възможно да гледам филма час по-скоро. А и разсъжденията ти заслужават коментар.

[zira619]

Начало » Новини» „Сега и завинаги” в Дома на киното

Групите се събират след дълго отсъствие от сцената за концерт през пролетта на 2009 и това дава повод за създаването на този филм


„Сега и завинаги” в Дома на киното
16.03.2010, 16:14 | Видяна: 101 | синефиш.бг | ФИЛМ
На 17 март 2010 Международният София Филм Фест подарява на любителите на българската рок-музика филм за концерта на култовите групи „Ревю”, „Контрол” и „Хиподил”.

Групите се събират след дълго отсъствие от сцената за концерт през пролетта на 2009 и това дава повод за създаването на филма "Сега и завинаги", в който музикантите разказват интересни моменти от своето минало. Идеята за концерта е на харизматичния фронтмен на Хиподил Светльо Витков и успява да събере над 6000 зрители в Зимния дворец в столицата.

И трите банди излизат на концерта в оригиналните си състави – „Ревю” с уникалния рокаджийски тембър на Милена Славова, „Контрол” с култовия герой от 90-те години Кольо Гилъна, а „Хиподил” са със Светльо Витков и Петър Тодоров, завърнал се специално от Германия за този концерт-подарък за българските меломани.

Режисьор на филма е младата надежда на българското кино Драгомир Шолев. Досега в актива му има шест филма, три от които са анимационни, а другите три - късометражни. За тях получава няколко награди, включително и наградата Jameson на София филм фест през 2005 година за „Преди живота след смъртта“.


Без претенции,че познавам добре творчеството на трите групи ( най- силна съм при Контрол),бих казала,че филмът е в традициите на филмите за групи - интервюта,спомени и стари кадри, хубави уловени моменти зад кулисите,преди концерта, след концерта, надъхващи изказвания на феновете,еуфорията на публиката и моменти от концерта като мощни емоционални акценти - всичко това в един добре направен микс.
Според мен майсторството на режисьора се изрази в много внимателното дозиране на представянето на трите групи,така че да няма доминиране и всички фенове да са доволни.Всяка група беше показана като ценна,страхотна и уникална,взаимодействието между тях беше много премерено, с респект и чувство за хумор.
Резултатът при мен беше едно чудесно приятно настроение,подправено с носталгия и любов.
А като видиш и идолите съвсем до теб, сърцето ти почва да бие силно , душата ти полита в небесата, и други неща ти стават

[Adelaide]

Здравейте! Не знам дали тука му е мястото, но бих искала, с цел да бъда полезна, да споделя неща, които ме вълнуват последните месеци. Музиката, литературата, въобще изкуството, както и науката, житейската философия, битието са свързани помежду си, с цел хармония, красота, правда, истина и т.н.,както се надяваме. Съжалявам и се извинявам, че не съм прегледала всичко тук, доколкото е възможно. Иначе аз съм си запазила доста неща от този хубав сайт на радиото.

Списък на най-добрите литературни творби,публикуван в английския вестник „Гардиън".
http://www.helikon.bg/curious/556_naj-d ... emena.html
Например, 'Дон Кихот' и Хорхе Луис Борхес, препоръчвам.

Чинуа Ачебе, Нигерия, ( 1930), „Нещата се разпадат" - за живота в племето!
Джоузеф Конрад , Англия, (1857-1924), „Ностромо" - първата част прочетох - за натрупване на богатство по един достоен начин (ако въобще има такъв). Хареса ми описанието на едно здраво семейство - мъжът и жената се харесват, уважават и обичат; единни са в постигането на целите,
влагайки каквото могат от себе си.
Други мои любими автори, които не са от списъка - Хулио Кортасар (разкази), Халикарнас Балъкчъсъ (разкази - много поетични), Рей Бредбъри (един от най-големите ми фаворити - романът "Вино от глухарчета" - ежедневният живот като приказка; чудесата, които ни заобикалят всеки ден)

"По-кратка история на времето" на Стивън Хокинг - подобрена или по-разбираема версия на предишната му книга "Кратка история на времето" ( не съм я чела )
Бил Брайсън "Кратка история на почти всичко" - Книгата има запазено място във всички европейски и американски класации на най-търсените книги.

http://bgnauka.com/index.php?mod=front& ... &pid=12330
"Войната се завръща", Анри Пози

http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/10/23/ ... oklada_za/
WikiLeaks публикува близо 400 хил. секретни доклада за войната в Ирак
Това са едни от съвременните герои! И Джулиан Асандж е само 21-22 години. Не съм добре запозната(доколкото това е възможно), но така го чувствам. И още нещо - защо трябва все името на лидера да се споменава (както и аз направих) и той да понася най-тежкото бреме?! А и от друга страна, за мен, не е добре да се жертва човек за идеали, освен в един случай, но не искам сега да говоря за това. Човечеството въобще не си взема поука от грешките и продължава да прави все същото, като овци ! Вярвам, че един от най-силните начини за промяна на света е възпитанието на децата с любов, в здраво семейство.

Филмите от нашата съседка - бивша Югославия - доближаващи се до документалистиката - сякъш някой е взел камерата и снима това, което вижда в момента около себе си. Доскоро въобще избягвах такива филми. Нямала съм разбиране. Пример :" КРАСИВИТЕ СЕЛА, КРАСИВО ГОРЯТ" (LEPA SELA LEPO GORE); " СТЪРшЕЛ" (STRSLJEN); "ТУРНЕ" (TURNEJA). Македонците, пък и сърбите - хубави хора, иначе, но езикът им - развален български !?
Иначе между най-любимите ми филми си остават - "Матрицата" 1-ва част; "Писмо в бутилка"; "Роди се звезда" с Крис Кристофърсън ; "Наистина любов" ( 'Love actually' 2003); два филма с Робърт Редфорд: "Господарят на приливите " (и с Барбара Стрейзанд) и "Повелителят на конете"; "Междузвездни войни" ; "Иронии на съдбата" с Харисън Форд ; "Мостовете на Мадисън" с Мерил Стрийп ; "Хусар на покрива" - френски; "Джейн Еър" на Франко Дзефирели ( не знам дали него съм гледала; по книгата); "Властелинът на пръстените"; "Козият рог".
Хубаво е да гледам филмите, които се споменават в тази тема. Почти нищо не съм гледала, доколкото се сещам, като я четох преди време.

Приятно изкарване на празниците ви пожелавам! И щастлива Нова Година!