The Doors movie (Дорс филм) и Jim Morrison (Джим Морисън)

"Ах този джаз" - писна ми да имам "Коса"

The Doors movie (Дорс филм) и Jim Morrison (Джим Морисън)

Непрочетено мнениеот Валентин Найденов » 17 Яну 2010, 23:07

Кой харесва този филм?

A Feast Of Friends

http://www.youtube.com/watch?v=S9ZlPsRqqnw

Wow, I'm sick of doubt
Live in the light of certain
South
Cruel bindings.
The servants have the power
dog-men and their mean women
pulling poor blankets over
our sailors

I'm sick of dour faces
Staring at me from the TV
Tower, I want roses in
my garden bower; dig?
Royal babies, rubies
must now replace aborted
Strangers in the mud
These mutants, blood-meal
for the plant that's plowed.

They are waiting to take us into
the severed garden
Do you know how pale and
wanton thrillful
comes death on a strange hour
unannounced, unplanned for
like a scaring
over-friendly guest
you've
brought to bed
Death makes angels of us all
and gives us wings
where we had shoulders
smooth as raven's
claws

No more money, no more fancy dress
This other kingdom seems
by far the best
until it's other jaw reveals incest
and loose obedience to
a vegetable law.

I will not go
Prefer a Feast of Friends
To the Giant Family.

Пир на приятелите

Опа, писна ми от съмнения
Живея в светлините на някакъв
Юг
Жестока подвързия
Прислугата управлява
Хората с кучета и свидливите им женички
Застилат с евтини одеяла
Нашите моряци

Писна ми от кисели физиономии
Втренчени в мен от телевизионна кула
Искам рози в градинската беседка, става ли?
Законни деца, пречките
Трябва сега да заместят абортираните
Странници в калта
Тези плътнокръвни мутанти
В лехата заровени

Те очакват да ни поемат в
Суровите градини
Знаеш ли колко бледна и
Нахално трепетна
Пристига смъртта в незнаен час
Необявена непредвидима
Като плашещ скъп гост
Те отнася в леглото

Смъртта създава ангели от всички нас
И ни дава крила
Където имаме рамене
Гладки крила като нокти на гарван

Край на парите, край на дрешките за феновете
Това друго кралство
Изглежда далеч по-добро
Докато нечия друга челюст обяви кръвосмесшение
И остави покорство
В зеленчуков закон

Песента е от албум, който Морисън не вижда и не чува.

Doors - An American Prayer Front.jpg


През 1978 г. неговите приятели композират музика върху поемата "An American Prayer"

Doors - An American Prayer In.jpg


Гробът вече не е същият. Осквернен и преместен. И пак с указателни табелки.

DSCF0013.JPG


Латинският надпис върху плочата на гръцки означава: "Самият дявол".

DSCF0012.JPG


Как е възможно това?

:twisted:
Това е което е всъщност.
Аватар
Валентин Найденов
 
Мнения: 1706
Регистриран на: 31 Юли 2009, 01:17
Местоположение: София

Re: The Doors movie (Дорс филм) и Jim Morrison (Джим Морисън)

Непрочетено мнениеот Dakota » 18 Яну 2010, 12:32

Аз харесвам този филм. Няма да ми омръзне да го гледам отново и отново. И всеки път си задавам въпроса: Какъв герой е Джим Морисън? Талантлив поет, прекрасен изпълнител, който влудява феновете с магнетизма си? Или вулгарен, надрусан до козирката красавец, който прави каквото си иска на сцената. На кой от двата образа акцентира Стоун? Джим - пияна свиня, показваща гениталий, бръщолеви цинизми и се въргаля по сцената. Джим - нежен поет с богата душевност и интелект.
При всички случаи това е бил той - демон и ангел.
Някои от членовете на The Doors са били недоволни от факта, че Стоун е представил Морисън като "неконтролируем социопат". Но от любимия си Ницше, Джим взима философията на "Да"-то. Да казваш ДА на живота, дори в неговите най-тежки форми. Да се превърнеш в някой, който не отрицава и който не познава НЕ.
Валентин Найденов написа:Латинският надпис върху плочата на гръцки означава: "Самият дявол" Как е възможно това?

И аз това се питам...
Аватар
Dakota
 
Мнения: 696
Регистриран на: 31 Юли 2009, 19:38

Re: The Doors movie (Дорс филм) и Jim Morrison (Джим Морисън)

Непрочетено мнениеот zira619 » 18 Яну 2010, 22:20

Когато гледах филма за пръв път,ме разтресе,но тогава още не бях влюбена в тях.
В един момент нещо каза "Пльок" ,и аз ГИ ЧУХ. Оттогава обожавам задгробния глас на Джим, глас,"обърнат навътре".
zira619
 
Мнения: 158
Регистриран на: 31 Юли 2009, 17:29

Re: The Doors movie (Дорс филм) и Jim Morrison (Джим Морисън)

Непрочетено мнениеот Dakota » 19 Яну 2010, 03:25

И при мен беше така. Когато чух The Doors за пръв път, не се впечатлих особено. По-късно ги ЧУХ, както казваш. Но ми трябваше време.
Все още недоумявам чия е идеята за надписа върху надгробната плоча. Някой знае ли? :shock:
Аватар
Dakota
 
Мнения: 696
Регистриран на: 31 Юли 2009, 19:38

Re: The Doors movie (Дорс филм) и Jim Morrison (Джим Морисън)

Непрочетено мнениеот Валентин Найденов » 19 Яну 2010, 18:29

Морисън е погребан в гробището Пер Лашез по втория начин. За да бъде погребан човек там трябва да е живял според християнските норми. Гробището го лапва веднага според замисъла си да има гробове на знаменитости.

До 1973 г. управата на гробището нехае от денонощните бдения. Тогава изгражда щит за достъп, който е откраднат.

Jim Morrison grave 08.jpg


За отбелязване на 10 години от смъртта на Джим хърватският скулптор Младен Микулин поставя популярния бюст.

Jim Morrison grave 09.jpg


Фенове и вандали го обезобразяват с надписи и стържене, докато някой го открадва през 1988 г. На челото му пише Pig (свиня), а носът му е изстърган подобно на свинска дулица.

Jim Morrison grave 07.jpg
Jim Morrison grave 07.jpg (40.67 KiB) Прегледано 11159 пъти


В началото на 90-те баща му Джордж Стифън Морисън поставя плочата, която виждате от снимките ми. Самият надпис на гръцки ΚΑΤΑ ΤΟΝ ΔΑΙΜΟΝΑ ΕΑΥΤΟΥ се тълкува различно. "Самият Дявол", "Според демона в него" или "Верен на духа си".

Jim Morrison grave 05.jpg


На кой му дреме. В Пер Лашез това е най-посещаваният гроб с много ритуали, символики, бдения, денонощно пиянство с музиката на Дорс.

Старите надписи са изчистени.

Jim Morrison grave 06.jpg


Сега има полиция, която се грижи за покойството на гробището.
Това е което е всъщност.
Аватар
Валентин Найденов
 
Мнения: 1706
Регистриран на: 31 Юли 2009, 01:17
Местоположение: София

Re: The Doors movie (Дорс филм) и Jim Morrison (Джим Морисън)

Непрочетено мнениеот Pamela » 20 Яну 2010, 14:01

Ако позволите по темата за филма, че малко встрани остана.

„Кой харесва този филм.?”Въпросът който ми изниква при споменаването на филма е „Защо харесвам този филм?” или ”Защо не харесвам този филм?”. Aз го!
До миналата седмица не го бях гледала. Един от малкото, които съм гледала само веднъж. Много от изписаното, казаното за групата и Jim Morrison ми е известно. Музиката им, а тя...!!! Интересно беше как това е претворено на екрана, като се вземе предвид, че в киното понякога нещата са сдъвкани. И тук е в кратце, ама това кратце колко много неща всъщност разказа!
Филмът. Има мнения, че филмът трябва да е със заглавие Jim Morrison, не The Doors. Може би има известни основания за това!
„На кой от двата образа акцентира Стоун?”
Сцена от филма, от която става ясно какво предстои до края. Слизайки от самолет или влизайки в зала (тук ще ме коригират тези, които са гледали филма повече от веднъж), въпрос: „Име и занимание?”, Той отговаря с усмивка: „Джим” и...нищо повече! И виждаме, чуваме, усещаме Джим!!! Аз поне.
Позовавайки се на биографични факти за Морисъсн ( съгласявам, че все пак във филма е отделено малко повече място за него като личност, отколкото на групата), режисьорът ни обръща внимание именно на него! Той не акцентира, той просто ни показва Джим ! Микеланджело Антониони казва следното: „Искам да направя филм, в който актьорите просто да стоят в празно пространство, а зрителят да си представя неща за тях.” Не знам защо, но си мисля, че несъзнателно Оливър Стоун прави нещо подобно, оставя ни, всеки сам да открие акцента! Защото Джим бива усетен от всеки по различен начин – за един той е „пияна свиня”, „надрусан до козирката”, „показващ гениталии”, за друг – икона, гений, идол, и не само за епохата си...
Какъв е той? Дали е тъмна и злокобна личност, чист и невинен? Неспокоен дух, вечно търсещ...непознатото, да се докосне до свещеното..и открива това между „вратите”: „Отворете всички врати! Минете през която ви харесва!”Луд бил...да, луд е – да бъде истински, да твори. Този човек има темперамент за крайности и безскрупулен егоизъм да разделя мислите от чувствата!!! В мислите си е сам, там някъде дълбоко скрити в него, а чувствата...е, тях изпява, изиграва ( в най – чистия смисъл!)...без капка фалшив екстаз! Най – ми хареса това тълкувание на ΚΑΤΑ ΤΟΝ ΔΑΙΜΟΝΑ ΕΑΥΤΟΥ : "Верен на духа си"!!!!!
Болката, страха, смъртта. Джим говори за тях: „Хората се страхуват от себе си, от собствената си реалност..”, „Болката е чувство.” Малко преди края на филма признава, че се страхува, а болката не крие! Когато е пиян, надрусан (не бих употребила свиня или до козирката) той се опитва да избяга от болката, за малко да се спаси. В същото това време тези пагубни стихии го вдъхновяват да твори химни! Както казва Глен Хюз, най – великите песни в историята на рока са написани под влиянието на наркотиците и алкохола. Смъртта – чувства я, сънува я. А дали се е стремял към нея, както се твърди? Не знам... „Доволен ли беше, когато тя дойде, както казваше, че ще бъдеш?” – думите на Pamela накрая.
Крещи, крещи на сцената, крещи от нея към публиката! Странен начин на връзка между група и фенове! Викове, умолявания, танци....Не цинизмите ме впечатляват, в съзнанието ми се запечатиха повтарянето на „роби, роби...”, разказа за случката с ченгето зад кулисите, опитите му да накара хората да отворят сетивата си, да видят не само въргалящия се, пиян, дрогиран Джим, не само секссимвола..За неговия любим Ницше – мисля, че невинаги казва ДА, често пъти отрицава (или отрича?), казва НЕ (случая с телевизионното предаване, отказа да промени текста). За ДА-то и НЕ-то при него има още поводи за размисъл. Ако има връзка с Ницше, то тя е в дионисиевото начало в изкуството, което описано от него, Морисън на практика доказва!
Много въпросителни останаха след като изгледах филма – защо е това отношение към семейството му, откъде идва танцуващия шаман от сцената (едва ли е само халюцинация, след като беше взел пейоте и LSD, и може би няма нищо общо с разказа му за срещата със съмртта на магистралата) и един момент към края на филма – детски рожден ден, когато той се загледа в едно момченце на около 5-6 годинки. Дали това го върна към детството му....Много силен момент беше...Ще го гледам още няколко пъти, за да се опитам да си отговоря на тези въпроси, да се вслушам в толкова много изказани мисли, да опитам да погледна отвъд думите. За музиката знам, че го мога, нея виждам!

Питам се, дали филма успява да накара повече хора да разберат твореца Морисън, дали текстовете (макар в повечето песни абстрактни) са по – достъпни? Мисля си, че все пак остава неразбран докрай (дали е в сила максимата за очите?), както от почитатели, така и от хора на изкуството. Едните обезобразяват, оскверняват, другите се опитват да го имитират...При цялото ми уважение към тях и в частност – музиканти – не се съгласявам, когато се правят сравнения с него (в случая Кърт Кобейн). Дълга тема е това...
Някои живеят за да умрат, Jim Morrison умря за да живее (без да може да понесе таланта си – благословия или проклятие?)!
Pamela
 

Re: The Doors movie (Дорс филм) и Jim Morrison (Джим Морисън)

Непрочетено мнениеот Dakota » 20 Яну 2010, 18:48

Вярно е, че темата остана малко встрани. А този филм наистина заслужава да се коментира.
Стоун представя Морисън такъв, какъвто е бил, въпреки, че приятелите му не са били особено доволни от този образ. "Неспокоен дух и вечно търсещ" е много добро определение. Джим Морисън винаги се е идентифицирал с Ницше, Бодлер, Кокто, Ван Гог, Джак Керуак. Всички те са отстоявали себе си и са приемали живота твърде крайно.
Случката, която Джим Морисън определя като най-важния момент от живота си, е ужасната катастрофа на която е бил свидетел. Той казва, че душата на един от мъртвите индианци е преминала в тялото му. Оттам идва и танцуващия шаман, който Джим постоянно вижда.
Най-добре е описан животът на Джим Морисън в книгата на Дани Шугърман и Джери Хопкинс "От другата страна". След като я прочетох, много от сцените във филма ми се изясниха.
А филмът е страхотен! Вал Килмър великолепно пресъздава образа на Джим. Първоначалният избор на Оливър Стоун е бил Ян Астбъри - вокалиста на The Cult. Добре че този вариант е отпаднал.
Аватар
Dakota
 
Мнения: 696
Регистриран на: 31 Юли 2009, 19:38

Re: The Doors movie (Дорс филм) и Jim Morrison (Джим Морисън)

Непрочетено мнениеот Ani » 20 Яну 2010, 19:22

Dakota написа:Отдавна се каня да разсъждаваме на тема "The End" на
The Doors. Не го направих досега, поради разни причини. Но...темата предстои.


От тази тема по-добра надали има :)
The End
The Doors
Краят

Това е краят, красива приятелко
Това е краят, единствена приятелко моя, краят
На нашите сложни замисли, краят
На всяка позиция, краят
Няма сигурност и изненада, краят
Аз никога няма да гледам в очите ти
Отново

Може ли да опишеш какво ще се случи
Така безгранично и свободно
Отчаяно в потребност
От нечия непозната ръка
В отчаяна земя
Изгубени в римска пустиня на болката
И всички деца са безумни
Всички деца са безумни
В очакване на летния дъжд

Има заплаха в края на града
Поеми царския път, мила
Странно изглежда отвътре златната мина
Поеми по пътя на запад, мила
Яхни змията
Яхни змията, до езерото, древното езеро, мила
Змията е дълга седем мили
Яхни змията
Тя е стара и кожата й е студена

Западът е най-добрият
Западът е най-добрият
Стигни дотук и ние ще свършим останалото
Синият бус ни зове
Синият бус ни зове
Шофьор, къде ни водиш

Убиецът се събудил преди разсъмване
Сложил ботушите си
Взел лице от древна галерия
И тръгнал към залата
Отишъл в стаята, където живяла сестра му
И тогава посетил брат си
И тогава той тръгнал към залата
И стигнал до вратата, погледнал вътре
"Татко?" - "Да, сине?" - "Искам да те убия,
Мамо, искам да те чукам"

Хайде, мила, използвай шанс с нас
Хайде, мила, използвай шанс с нас
И посрещни ме зад синия бус
(Син бус още сега ...
Хайде, момиче)

Това е краят, красива приятелко
Това е краят, единствена приятелко моя, краят
Боли да те оставя сама
Но ти никога не ще ме следваш
Краят на смеха и леките лъжи
В края на нощта се опитахме да умрем

Това е краят.
Ani
 
Мнения: 877
Регистриран на: 31 Юли 2009, 17:38

Re: The Doors movie (Дорс филм) и Jim Morrison (Джим Морисън)

Непрочетено мнениеот Валентин Найденов » 21 Яну 2010, 18:50

The End във филма.

http://www.youtube.com/watch?v=_5V1vSnumQw

Това е шеметен филм за смъртта, милата приятелка, единствена. Смърт в съзнанието на детето Джим, страх от нея в големия Джим. В повечето сцени тя присъства буквално или символично. Оливър Стоун използва ярка художествена идея с присъствието на шамана, който води към смърт, видян дори и за секунда. Смъртта напомя за себе си в много сцени.
На Морисън сякаш светът му е недостатъчен. Виси от прозорци, подиграва се с полицията, осъден за "неприлично поведение на обществено място", пияница от класа, наркоман, развратник. Това е слабият Джим, който непрестанно предизвиква съдбата за да се случи нещото. В страха си от смъртта той я носи в себе си като конкретен образ още от детинство. Стоун е заснел сцената с катастрофата леко пресилено, както и доста събития от живота на групата. Иначе нямаше да е Оливър Стоун.

Doors - OST Front.jpg


Силният Джим живее в групата като творец, певец, артист. Затова филмът се казва "The Doors". Без останалите трима той си остава слабак в пиенето и друсането, когато се пренася да живее в Париж. Сцената във ваната ала Жан Пол Марат с адажиото на Албинони и личното му обръщение към смъртта е чудесен финал. В поемата си "An American Prayer" Морисън е разголен от гениталиите си до дъното на душата и съзнанието си в разговор със смъртта.
Поанта на филма е самоунищожение до смърт на един талант, на идол, на поет, на къркач. Според останалите трима от Дорс Оливър Стоун преувеличава последното качество на Джим. Режисьорът следва идея и не прави нищо несъзнателно. Поведението на Морисън е гибелна здравословна разруха, много силно заснето в мълчаливия му поглед.

Засега се спирам на това послание на филма, което считам за основно. Редактирах текста на Ani и го приземих до конкретни думи в песента. Нейният превод остава в другата тема.
Това е което е всъщност.
Аватар
Валентин Найденов
 
Мнения: 1706
Регистриран на: 31 Юли 2009, 01:17
Местоположение: София

Re: The Doors movie (Дорс филм) и Jim Morrison (Джим Морисън)

Непрочетено мнениеот Ani » 23 Яну 2010, 00:00

Атмосферата на филма е ужасяваща, чудовищна – също като думите на Ницше във филма на Джим Морисън: "Всички велики неща първо трябва да носят ужасяващи и чудовищни маски, за да се запечатат в сърцата на човечеството."

„Мълчаливият” поглед на Оливър Стоун не е безпристрастен. Освен, че преувеличава „слабите” страни на Джим Морисън, през целия филм съвсем съзнателно прокарва и сравнението му с Дионисий – богът на виното, театъра, превъплъщенията, екстаза и лудостта. Бог!
Филмът започва с:
„Всички, които не седят ще изчакат следващото шоу.
Програмата за тази вечер не е нова. Виждали сте това забавление много пъти. Виждали сте раждането си, живота си и смъртта си. Можете да се досетите за останалото.
Имали ли сте добър свят когато умряхте?
Достатъчен за да се направи филм по него.”
Дали това не съдържа идеята, че в Джим Морисън е прероден самият бог Дионисий?...

Колко пъти във филма се говори за този бог!
В първата среща на Джим и Памела на въпроса й какво е шаман, Джим отговаря: „Всички култури си имат своя версия на шаман. Гърците са имали театър и богове. Когато Дионисий дошъл в Гърция, подлудил всички жени. Оставящи домовете си и танцуващи в планините.”

Срещата с Рей Манзарек (”клавиристът”) и разговорът между тях преди създаването на „The Doors”:
- Това са велики лирики, човече.
- Вярно?
- Вярно. Ти ли си ги писал? Имаш ли други тук вътре?
- Купища, човече. Имам цял концерт в главата си. Мога да го видя целия.
- Какво, по-дяволите, е станало с теб в пустинята, човече?
- Екстаз и лудост.
- Да направим група заедно и да спечелим милиони кинти!
- Имам тонове песни. Нещата са на път да експлодират. Чувствам го във въздуха. Хора искат да се бият или чукат. Обичат или убиват...Всичко ще гори. Планетата крещи за промяна. Трябва да направим митовете. Трябва да има големи оргии, човече. Когато Дионисий дошъл в Гърция, подлудил всички жени. Оставящи домовете си и танцуващи в планините. Трябва да има големи, златни копулации по улиците на Ел Ей.
- Трябва да се наречем Дионисий.
- Имам име. DOORS (Врати).

Любовната среща с Патриша. След половия му неуспех, тя го успокоява и прибягва до тайните на вещерството. Този път е потърсена женската гледна точка за бог Дионисий. Патриша:
„Вещерство. Вешиците са пазителите на сезоните, богините на житата и когато са засегнати унищожители. Танцували са голи в гората. Мисля, че това е, което е обидило пуританите и е довело до кладите. Те са били сексуална заплаха за патриархалния ред като Бакае. Пет дни в годината, в чест на Дионисий те бродели по хълмовете на древна Гърция. Първите вешици. Тълпи диви жени, грабещи, чукащи се, ядящи сурови животни, търсещи Дионисий да го разкъсат на парчета!”

И още няколко много силни момента:
*Иронията, с която О. Стоун описва изгонването на групата от кабарето-стриптийз бар за изпълнението на песента „The End”. Лицемерието е странно – голи момичета танцуват на пилоните в бара, а собственикът е скандализиран от думите: „"Татко.", "Да, сине?", "Искам да те убия.", "Майко. Искам да те чукам”

*В интервюто на Джим с журналисти на въпрос -Считан ли е алкохолът за част от шаманската култура?, той отговаря: „Това е американският начин. Всяка година ние харчим повече пари за цигари и алкохол отколкото за образование. Вярвам в дълго, продължително разстройване на сетивата за постигане на непознатото.
Въпреки че живея в подсъзнанието, наша неясна причина крие вечността от нас.”

*Сцената на арестуването му след концерта в New Haven 1968 – полицейското фотографиране на нарушителя на реда – профил, анфас. Следваща сцена: Напълнялият, с брада Джим говори за себе си: „Някои казват "Краля На Гущерите", каквото и да значи това. Други - обвит в черна кожа демон, каквото и да значи това. Но наистина, мисля за себе си като за чувствително, интелигентно човешко същество, но с душа на клоун, която винаги ме принуждава да се издъня в най-критичните моменти. Аз съм фалшив герой. Шега, която Господ ми е изиграл.”
„аз правех музика с Дионисий.”

Смъртта не разделя... само липсата на любов.
Ani
 
Мнения: 877
Регистриран на: 31 Юли 2009, 17:38

Следваща

Назад към Музика и кино

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron