The Doors movie (Дорс филм) и Jim Morrison (Джим Морисън)

[Валентин Найденов]

Дълбоко тълкуване. Нека се замислим как дионисиевия Морисън проваля групата и себе си, а?

[Ani]

Доста провокативен въпрос! Чета го отново. Приготвила съм камара доказателства..., но като се замисля те отговарят на въпроса ЗАЩО Джим се проваля, а не КАК. Щях да пиша за родителите, фенките, групата Дорс, Памела, Патриша, неразбиращите изкуството му...
За първото му поднаркотично видение - "приятел, който беше едновременно и Христос и Юда - тайната на всичко." Силата, която и гради и руши...

Остава въпросът защо от "Юда" преживе, Джим Морисън става "Христос" след смъртта си. И защо гробът му е най-посещавания В Пер Лашез...и е превърнат в религия?!?

[Dakota]

"Да кажем, че просто изпробвах границите на реалността. Любопитно ми беше да видя какво ще се случи. Това беше всичко: Просто любопитство".
Джим знае, че шаманите преминават в други светове, взимайки халюциногени. Идеята му е да разшири съзнанието си, да премине границата, да отвори душата си, да влезе там, където малцина са се осмелили да бъдат. Свят без врати. Без ограничения. Ето това любопитство го проваля. И убива. Това отговаря ли на въпросa на В. Найденов?
"Въпреки че богоизбраните умират млади, те живеят вечно в компанията на богове".
За никого не е тайна, че Морисън е бил стеснителен. Той дори се е притеснявал да пее с лице към публиката в първите си изяви. Наркотиците и алкохола са му помагали да се отпусне. Уповавайки се на древни мислители - Аристотел, Плутарх, той следва техните философии, поемайки големи количества ЛСД. "Дверите на възприятието" на Олдъс Хъксли също не може да се "преглътне" без съответните субстанции.
"Като ни показват ада, Doors ни отвеждат в рая. Пресъздавайки смъртта, те ни карат да се чувстваме живи" - Дани Шугърман.

...великите песни в историята на рока са написани под влиянието на наркотиците и алкохола.

Да, така е. И не само песни. Велики романи са писани под въздействието на алкохола. В днешно време на такъв тип творци не се гледа с добро око. Но...тогава времената са били други. И техните произведения са останали в историята. Завинаги.
На мен ми се иска да поразсъждавам върху текста на The End. Това, без съмнение, е един Едипов кошмар. Но не само. "От края на нощта хвани магистралата" - тук Джим се е вдъхновил от френския писател Луи Фердинан Селин и романът му " Пътешествие до края на нощта".
Относно диалога с "красивата приятелка", Валентин Найденов много точно пояснява, че се визира смъртта. Както и факта, че Морисън се е страхувал от нея. Въпреки самоунищожителният му начин на живот, той не се е стремял към нея. Напротив - обичал е живота във всичките му форми.
"Поеми по пътя на запад, мила" - на запад залязва слънцето. Тоест отново става дума за смъртта. Според мен.
Змията. Това е загадка. Може би е някакъв мит при апахите. Със сигурност не е случайна тази реплика. Преди смятах, че части от текста са плод на безумно опиянение. Но не е така.
Синият бус. Дали не е спомен от катастрофата, на която е бил свидетел? Не знам. Ще се радвам ако някой напише своите предположения.
Накрая ще завърша с още един цитат: " Тъкмо неутолимата жажда на Джим за живота го уби, а не любовта му към смъртта".

[Ani]

Змията? Мъдрост. Лекарство и отрова - зависи от дозата ... страх...

http://www.youtube.com/watch?v=rXhAXK5k ... re=related
субтитри на епизода на български:
"Змията Виждате ли да се появява змията?
Главата и е десет стъпки дълга...
и пет съпки широка.
Има едно червено и едно зелено око.
Всичко е наред. Става по-добре.
Тишина.
Седем мили дълга.
Смъртоносна.
Вижте я. Цялата история на света...
е по люспите и.
Всички хора. Всички действия.
Всички ние сме просто малки картинки по люспите.
Господи, голяма е.
Движи се.
Поглъщаща съзнания.
Усвоявайки сила.
Чудовище от енергия.
Това е чудовище.
Ще целуна змията по езика.
Целуни змията.
Но ако усети страх...
ще ни изяде моментално.
Но ако я целунем без страх...
ще ни преведе през градината.
През портата.
До другата страна.
Язди змията до края на времето."

Точно когато Джим казва "Но ако я целунем без страх..." лицето му на екрана се обвива в ореол и се прелива е Слънцето.

Змията е жив организъм - тук за мен човешката духовна енергия. Материалното, телесното е само "картинка по люспите й", които тя сменя със смъртта на всеки. Както смяната на змийската кожа...
Вероятно с думите си профанизирирам дълбоката философска идея...

Западът
"Това е Ню Хейвън, нали?|Ню Хейвън, Кънектикът?
Съединените Американски Щати?
Наистина ли Западът е най-добрия...
или си просто напушен като гъз?" (отново субтитри към филма)

[Dakota]

Относно това защо Морисън се е провалил, ами то е ясно. Наркотиците и алкохола вече не отварят врати и нови възприятия, а се превръщат в чисто физическа необходимост. Такъв тип зависимост в повечето случаи води до фатален край.
И досега не ми е ясно защо е било това пренебрежение към родителите от страна на Джим. Той не е имал тежко детство, като изключим факта, че семейството постоянно се е местело, поради специфичната работа на бащата (бил е офицер от военноморските сили).
Фенките също едва ли са причина за провал. Всички рок звезди са имали купища почитателки.

Змията? Мъдрост. Лекарство и отрова - зависи от дозата ... страх...

Може и да си права. Това е добро тълкуване.
Все пак искам да подчертая, че Джим Морисън, въпреки всичките му зависимости и нестандартно мислене, е бил изключително интелигентен и ерудиран човек. Човек, прекарващ всяка свободна минута в четене на книги, интересуващ се от история, философия, изкуство.
Филмът на Оливър Стоун е едно великолепно представяне на Doors, въздействието на Морисън върху почитателите, магията на музиката, сваляща всякакви бариери - в преносен и буквален смисъл.
Акцентът, обаче, пада върху разрушителното влияние на наркотиците през онези бурни години. Върху "пияният до козирката", въргалящ се на сцената Джим.
Моите уважения към Pamela. И аз подкрепям нейното мнение. Но "прочитът" на явлението Джим Морисън от Оливър Стоун, е по-скоро в негативния аспект.
Харесвате ли Анди Уорхол? Нима той не беше представен като отнесен и вятърничав...особняк?
Далеч съм от мисълта да критикувам Стоун, естествено. Той е един от любимите ми режисьори.

Режисьорът следва идея и не прави нищо несъзнателно.

Става дума за акцента...

[Валентин Найденов]

Така де... Един слаб пияница се довършва на 27 години. На всичко отгоре и LSD. Като не можеш да пиеш и да се друсаш, стой на страна, бе дивако!

Големият печеливш от филма е режисьорът Оливър Стоун. Като истински мошеник, той лъже от екрана както си иска. Роби Кригер, Джон Денсмор и рок журналистката Патриша Киниали (с дете от Джим) са консултанти на филма с достоверна история. Стоун не приема нито един съвет.

Никой от останалите трима от групата не е доволен от филма. Много ясно! Рей Манзарек пред сп. Select : "Оливър Стоун пропусна нашия успех в Щатите и с този филм се опитва да възстанови представата си за нас. По това време той беше във Виетнам".

Стоун служи на държавата си в 25-а пехотна дивизия от април 1967 до ноември 1968 г. Точно апогея за Дорс в Щатите. Вероятно Стоун ги е слушал по военните радиостанции или в болници след като е раняван 4 пъти. Завръщайки се в родината си, Стоун става чистач на корабни двигатели - най-ниската длъжност в екипаж. Колко време изкарва там не се знае... Май достатъчно за да пропусне концерти на Дорс.

Измишльотината филм "Дорс" на Оливър Стоун е ясна. Тия змии и шамани да си ги сложи отзад, става въпрос на задното стъкло. Хиперболизиран Морисън като личност, евтинее като поет. Подобно на Ленън, той е доста откровен и разголен душевно, но го нЕма като поет. Къде е поезията в любимото ми парче?:

Waiting For The Sun

At first flash of Eden we raced down to the sea,
Standing there on freedom's shore.
Waiting for the sun, waiting for the sun,
waiting for the sun.

Can't you feel it, now that spring has come;
That it's time to live in the scattered sun.
Waiting for the sun, waiting for the sun,
Waiting for the sun, waiting for the sun.

Waiting, waiting, waiting, waiting,
Waiting for you to come along;
Waiting for you to hear my song;
Waiting for you to come along;
Waiting for you to tell me what went wrong.
This is the strangest life I've ever known.

В очакване на слънцето

Първият блясък на рая ни устремява към морето,
Изправени там на свободен бряг,
В очакване на слънцето.

Усещаш ли – пролет е дошла,
Време - да живеем с полета на слънцето,
В очакване на светлината,
Чакам те да дойдеш с мен
И да ми кажеш какво не е наред.
Това е най-странният живот за мен.

Къде е поезията, бе гъзар?! Бях на гроба ти за да снимам изчанчени надписи. Не очаквах това от теб или от баща ти. Нещо на гръцки дръндай-дръндай за да си блъскаме главите.

Ако това е поезия, аз съм трамвай No.22, който минава покрай нас на всеки 96 минути. Едните ти откровения не правят поезия за разлика от ония ми ти на Ленън. Така де...

[Dakota]

Много смело мнение! С един куршум два заека! И Оливър Стоун, и Джим Морисън са отстреляни от раз.

Като истински мошеник, той лъже от екрана както си иска.

Изказване, което твърде много се отдалечава от по-толерантното:

Режисьорът следва идея

Спорът за Стоун го водихме и в друга тема, затова няма да я подхващаме отново.

Къде е поезията, бе гъзар?!

Е, де! Нека не бъдем толкова критични! Морисън е бил явление. Факт! Да, пиел е, друсал се е. Вярно е, че режисьорът набляга предимно на това, но Джим и Doors останаха ли в историята? Направиха ли и филм за тях?
Хендрикс, Джоплин...също са се друсали. Ама че диваци! Ама каква музика само, а?

[Pamela]

Хендрикс, Джоплин...също са се друсали. Ама че диваци! Ама каква музика само, а?
В контекста въпросът е за поета и поезията. Често пъти поезията не се връзва с мелодията и обратното. Парчета с разтърсваща мелодия и посредствен текст в рок музиката – с лопата да ги ринеш! Поезия, съчетана с не дотам впечатляваща мелодия – бол! А че рокът познава уникални съчетания на музика с поезия, няма спор! Има шедьоври, които рядко се наблюдават в друг музикален стил!
Имат ли шедьовър The Doors?

[Валентин Найденов]

Всепризнатата "Light My Fire" в която Морисън само пее е безспорен шедьовър. Струва ли си да мислим за човек, който оплаква кура си. Не ме питайте защо не пиша к*р, к@р, к#р, к$р, к%р, к&р, к-р. Щом той го изписва, значи и ние можем. Няма да е зле преводът да е от мъж без да е солидарен с плачките на Джим.

http://www.youtube.com/watch?v=J7aB09T8R9k

The Doors
An American Prayer (1978)
Lament

Lament for my cock
Sore and crucified
I seek to know you
Aquiring soulful wisdom
You can open walls of mystery
Stripshow

How to aquire death in the morning show
TV death which the child absorbs
Deathwell mystery which makes me write
Slow train, the death of my cock gives life

Forgive the poor old people who gave us entry
Taught us god in the child's praye in the night

Guitar player
Ancient wise satyr
Sing your ode to my cock

Caress it's lament
Stiffen and guide us, we frozen
Lost cells
The knowledge of cancer
To speak to the heart
And give the great gift
Words Power Trance

this stable friend and the beast of his zoo
Wild haired chicks
Women flowering in their summit
Monsters of skin
Each color connects
to create the boat
which rocks the race
Could any hell be more horrible
than now
and real?

I pressed her thigh and death smiled

death, old friend
death and my cock are the world
I can forgive my injuries in the name of
Wisdom Luxury Romance

Sentence upon sentence
Words are the healing lament
For the death of my cock's spirit
Has no meaning in the soft fire
Words got me the wound and will get me well
I you believe it

All join now and lament the death of my cock
A tounge of knowledge in the feathered night
Boys get crazy in the head and suffer
I sacrifice my cock on the alter of silence

Кое в крайна сметка прави от една песен шедьовър?

[Dakota]

В контекста въпросът е за поета и поезията. Често пъти поезията не се връзва с мелодията и обратното. Парчета с разтърсваща мелодия и посредствен текст в рок музиката – с лопата да ги ринеш! Имат ли шедьовър The Doors?

Така поставен въпроса...идея си нямам. За мен шедьоври са парчетата с разтърсваща мелодия, поради простата причина, че не знам английски. Ако някоя песен, която винаги ми е харесвала, се окаже с тъп текст, аз не се отказвам от нея.

Измишльотината филм "Дорс" на Оливър Стоун е ясна. Тия змии и шамани...

Точно змиите и шаманите не са измишльотина на Стоун. Има други несъответствия, но те не са толкова важни.

Няма да е зле преводът да е от мъж...

Мъж, жена...дайте превод! Моля! Да видим за какво става дума.