Тая работа със съседката е от друг филм.
Да продължавам да дъвча филма е безсмислено, защото не предизвиква очакваните емоции в мен. Някои казват, че това е филм за любовта, но съвършено очевидно е, че не така. Филмът е за търсенето на свободата, но свободата при Антониони се е получила толкова разводнена, че, бягайки от каквато и да била конкретика, той е избягал панически от бунта в една определяна като бунтарска творба. Темата за свободата и бунта – да, но след филма не ти се иска нищо. А защо?
Дори удоволствието и очакването на нещо незабравимо се разбиват в един от последните кадри – хвърчи, взривен, буржуазния свят, летят красиво парцалки, късчета, недоядени парченца, и всичко това лети, лети,а зрителят е преситен малко, ама Антониони не го забелязва. И някак си бунтът от красив и желан се превръща в твърде делничен. Е, как да не си пуснеш някоя радио пиеса след всичко това, та да заструи реч ясна и реплики човешки, които “средният” мозък ще разбере и върху които ще се опита да се замисли /на определеното си ниво на некомпетентност/.