Zabriskie Point

[Валентин Найденов]

Предложението е на zira619. Винаги изписвам този филм на първо място като правя класация на филми.

Zabriskie Point Cover Front DVD BG.jpg (22.41 KiB) Прегледано 18831 пъти

[zira619]

Защо? Само заради музиката ли?:D

[Валентин Найденов]

Айде пак се почна... Нали ти искаш да си поговорим за филма. Ако няма какво да кажеш, не ме питай какво ще кажа аз!

[zira619]

Добре. Опресних си гледането на филма скоро и, отърсвайки се от изконното благоговение, си признавам, че фабулата ме разочарова. Просто един филм за младостта - страхотна музика,страхотни,запомнящи се сцени,но като смисъл - нищо особено. За мен това е един филм на ефекта,много добре направен.

[Валентин Найденов]

Като начало ви предлагам мъдрости за филма - Вестник "Култура", бр.46, 13 декември 2002 г.

"Микеланджело Антониони, когото свързваха само с отчуждение, липса на комуникативност, емоционална недостатъчност... Този привидно сдържан портретист на урбанизацията буквално взриви предметите-емблеми на консумативното общество. На финала на "Забриски пойнт" (1970), заснет в САЩ, героинята, отвратена от агресията на господстващия ред, отнел й любимия, унищожава във въображението си луксозната къща на своя шеф - всичко е анихилирано ритуално в няколко мига на фона на музиката на Пинк Флойд. Със същата фантазмена ярост, на разрушението е противопоставена величествената картина на хиляди свободно любещи се двойки (и тройки) в пустинния пейзаж на Мъртвата долина. Посланието е ясно до схематизъм. Антониони открито се ангажира с младежките бунтове, обхванали Запада в края на 60-те, пренаписвайки хипарския лозунг "прави любов, а не война" като "прави любов, а не пари". Този филм, може би най-неудачният като художествен факт във филмографията на режисьора (актьорски провал, сюжетна преднамереност, недостатъчно познаване на социалните дадености в Америка), разкрива обаче неподозиран диапазон: способност да се прекрачи от интимната материя на човешките отношения до голия политически плакат, като в романтичните извивки на любовната история се вплете епиката на глобалния анархистичен бунт. Никой преди него не е стигал толкова далеч и не е бил така радикален в отричане на установения ред и благополучието. Дори Бунюел...

Боряна Матеева e завършила кинознание във ВИТИЗ. От 1976 работи в Българска национална филмотека. Има множество публикации в специализирания печат. Преподавател по история на анимацията в НБУ. Задочен докторант в НАТФИЗ."

От тази словесна еквилибристика се разбира колко е кофти да учиш кинознание във ВИТИЗ. Дамата вижда дървета, но не вижда гора. В стил социалистически критицизъм са написани много неверни тълкувания и изводи. Добре че Антониони (светла му памет) не е знаел български за да се възхити на статия, плътно напудрена с наукоемки изрази.

Филма се върти около две основни понятия - ПЪТ и КОНТАКТ. За тях смятам да понадробя някои мисли, когато ги събера.

[zira619]

Ако вземем героите и ги сложим в други условия,в други времена,в друг декор, те биха постъпили по същия начин.В такъв смисъл филмът е вечен - показва точно психиката на младите хора,в началото на пътя.Той е една талантлива фотография на младежите от ТОВА МЯСТО и ТОВА ВРЕМЕ.

[Валентин Найденов]

Във филмите на Антоньони ПЪТ като пътуване е основна среда за развитие на действието. Поставяйки героите си в такава обстановка, той озадачава зрителя с въпроса „Накъде ли пътува той/тя/те?”. В „Забриски поинт” този въпрос е поставен в мига в който Той подкарва самолета и излита. Интригуващо е повторен когато самолета се заиграва с кола на шосе в пустинята. В колата е Тя.

За мащабната визия на кадрите ще кажа само, че трябва да се гледат на голям екран. Сега няма къде, навремето имах щастието да го гледам 4-5 пъти в столичните кина. Признавам си, че когато го гледах за пръв път не бях особено впечатлен, освен от финалните кадри. Ефектните взривове на луксозна къща, кацнала на вертикална висока скала с музика на Пинк Флойд, навремето караха много хора да гледат повторно филма. Така направих и аз през юли 1979 г. в кино „Левски”.

Zabriskie Point Poster 02.jpg (17.83 KiB) Прегледано 18764 пъти

Антоньони пренася ПЪТуването в пустиня – Той със самолет, Тя с кола. Вероятността да срещнеш човек в пустинята е нулева. Но! О, миг! Две живи същества в пустинна среда. Той не знае, че в колата е Тя, просто иска КОНТАКТ със себеподобен. Следва запознанство и то какво! В пустинята героите виждат надпис “Zabriskie Point”, който на зрителите по света не говори нищо, но посланието е много топло и човешко: „Не сте единствени в пустинята, преди вас ние бяхме тук”. Любов и секс в пустинята – чиста форма на най-важния КОНТАКТ на Земята - между мъж и жена.

След раздялата им всеки поема собствен ПЪТ, който води до нищото. Няма КОНТАКТ, има гибел – телесна Той и душевна Тя.

Сцената в която умира Той, застрелян в кацналия самолет без да се чуе изстрел, Антоньони ПЪТува с камера в пространството. От височина, като бавно летяща птица, камерата прави снишаващ полет в кръг към кабината на самолета. Безмълвен продължителен кадър с трагичнен финал – Той е безжизнен. ПЪТят на камерата фиксира трагичен край. ЦЕЛ на полета?

Камерата на Антоньони изминава и друг ПЪТ към луксозната вила на скалата. В Нейното съзнание следва серия от взривове всеки от които е от все по-близък план. ПЪТят на камерата и въображението на момичето влизат в къщата и се виждат взривове отвътре. Тя и камерата са вътре, където НЕМА никой, освен луксозни предмети. Няма КОНТАКТ, няма за кого да се страда. Камерата или Нейното въображение се гмурва във водата, където са останки от къщата. На забавен каданс във водния флуид плува съдържание предимно от хладилник. Свири Пинк Флойд, после ще ви кажа какво.

Крайната точка на двата ПЪТя е крах. ЦЕЛ? Според Лао Дзъ или на когото и да е от древните китайци тази мъдрост е: „Пътят е всичко, целта е нищо”. Имаме го филмирано. Засега толкова.

[Dakota]

Много сложна дискусия се очертава. И аз съм от онези, които не схванаха нищо от сюжета и наблегнаха на музиката. Но този филм трябва да се гледа най-малко два пъти, за да се разбере. Дори и сега не претендирам, че ми е ясно.
Боряна Матеева се е опитала да представи своя поглед върху Zabriskie Point по един доста елитарен начин, изключително подходящ за вестник "Култура" Всъщност тя е видяла само повърхността на посланията, които ни поднася Антониони. Отричането на материалното и установения ред, не е същността на филма и той не е първия, който се "заиграва" с тази тема. Действително на очи се набива "пътя". И оттук вече следват разсъжденията.
"Крайната точка на двата ПЪТя е крах. ЦЕЛ? Според Лао Дзъ или на когото и да е от древните китайци тази мъдрост е: „Пътят е всичко, целта е нищо”. Имаме го филмирано. Засега толкова."

Ако се опрем на китайската мъдрост, стигаме до извода, че нашите двама герои не са открили правилния път и затова не достигат до онази хармония, която е заложена в тази философия. Да, имаме двама души, които се намират и след това се разделят. Което ги води до нищото. Защото е нарушен "контакта".
Даоизма залага именно на пътя, който трябва да се извърви, за да израснем духовно. Изминем ли този път, целта вече е постигната така или иначе. Тоест, ние не сме начертали предварително някаква конкретна цел. Аз така разбирам Лао Дзъ.
Но дали именно това ни подсказва Антониони? Дали с този ПЪТ, той прави препратки към такава сложна философия?
Добре ще е ако продължим тази дискусия. Има още какво да се тълкува.

[Валентин Найденов]

Несъмнено Антоньони влага в понятието ПЪТ китайската мъдрост. Духовното израстване по "пътя" е самата цел, т.е. целта е в пътя и няма крайна точка. В този смисъл не съм съгласен, че героите на филма избират неправилен път. Напротив - случва им се най-хубавото.

Този филм като жанр е от филмите за пътуването. Тематиката датира още от легендите за Одисей, Еней, Херкулес, Язон. В този тип пътешествия героят се среща със събития и случки на различни места. Финалът винаги е конкретно място с постигната цел.

При Антоньони присъстват и двете - конкретното и абстрактното място. Едното е летище, където умира Той, другото е човешка духовност, която "взривява" къщата. Но и в двата случая това не е цел на пътуване. "Целта" се случва в пустинята - тя е в пътя. Чудесен пример за китайската мъдрост са "Щурец в ухото" на Георги Стоянов, "Пътят" (La Strada) на Фелини, "Париж, щата Тексас" на Вим Вендерс, "Рейнмен" на Бари Левинсън...

Година преди "Zabriskie Point" в Щатите излиза "Easy Rider" (Волният ездач) - филм от рода херкулесов път - без крайна цел, а с "героизми" на различни места. Пътешествието на Одисей със случки по пътя и постигната цел или крайна точка е в сюжета на повечето шедьоври на киното: "Апокалипсис сега" на Франсис Форд Копола, "Омир и Еди" на Андрей Кончаловски, "Телма и Луиз" на Ридли Скот. Списъкът е дълъг.

[Ani]

Валентин Найденов
Несъмнено Антоньони влага в понятието ПЪТ китайската мъдрост.

Безброй пъти гледах епизод, траещ точно 5 секунди (от 1:57 до 2:02) от сцена, за която Вальо във Facebook писа:
"Навремето - през 70-те- тази сцена http://www.youtube.com/watch?v=O6Nc_exY82M беше изрязана и не можах да вдяна после защо?"
Във въпросния епизод камерата проследява Път, ясно се вижда!, после Пътят прекъсва, има неясни знаци, лабиринт, на преден план за част от секундата се виждат застинали лица - Неговото като на мумия, от Нейното - само кичур коса и след това любовната сцена продължава.
Посланието за мен е - търсим истината, намираме Пътя, губим го, озоваваме се в лабиринт с много пътчета, повечето задънени.
Наоколо винаги има знаци, символи. Ако забележим, "видим", разчетем значението им, те ни помагат да продължим...да намерим отново Пътя си, себе си, смисъла си.