от PilaTekila » 31 Авг 2009, 10:48
Забриски пойнт е филм, който определено ме е впечатлил много още с първото гледане, беше мисля 1976, бях почти дете, излязох от киното тотално потресена, главата ми пълна с пустинни пейзажи, в ушите ми кънти Пинк Флойд......гледах го още два пъти до края на седмицата. Естествено тогава не седнах да му правя анализи, то и не можех, едва ли ми е било важно, просто го обичах следващите 30 години и когато се роди племенницата ми през 2006 я кръстих Дария- в чест на филма. На това му се вика да си истински Фен.
Едва ли е нужно да се сърдим на днешните 17 годишни, че не са се затирили да гледат и разбират Забриски пойнт, това трудно ще се случи ако не си дишал на живо въздухът на 60-те, пък дори и газейки из българката селска пепел....едно минало заредено с много бъдеще, което за жалост не се състоя. От технологичните висини на новия век може и да изглежда жалко минало, но аз помня че не беше, а двайсетгодишните нищо не помнят.
Та с какво ме спечели Забриски пойнт- първо с усещането за истинност, действието се развива в рамките на няколко часа, повечето епизоди са в реално време, актьорите играят с истинските си имена, напълно естествени са /направо си сложих памперс, поради извънреден смях, прочитайки мнението на горепосочената кинокритичка, че филмът бил „актьорски провал”, мисля че са блестящи за ролите си, убедителни и красиви/ Излишно е да споменавам за прекрасното заснемане на филма, пеизажа, перфектната композиция на всеки кадър, културата на цвета, воденето на зрителя към грандиозни изживявания с умело съчетаване на всички средства на киното.
На пръв поглед, героите на филма, поставени в друго време и на друго място вероятно биха били същите, но те са именно на това място и в това време и това ги прави толкова въздействащи. Времето на 60-те е много кръстопътно, измъкването от старите догми, Виетнам, Прага, Уудсток, хипи-движението, формирането на американската мечта /как да станем богати, красиви и щастливи като манекени за нула време/... Време, в което човешката енергия в планетарен план е в подем, тържествува вярата, че светът може да бъде променен и това зависи от нас.
Като основен проблем във филма видях проблема за избора. Героите се лутат, търсят, пробват, като много други, наминават през ареста, пооткрадват нещо /например самолет/, само за да видят света от птичи поглед. В главата на Марк, това не е точно кражба, защото той знае, че ще върне самолета. В началото на филма той декларира, че е „готов да умре, но не от скука” , има нещо патетично-героично в идеята винаги да е отговорен за действията си, доказва го когато отива да върне самолета, въпреки предупреждението че може да бъде опасно, умира, но не като крадец, а като човек, „който се е върнал да благодари”. Абсурдно, трогателно и трагично! Дария още не знае какво точно иска, но знае какво не иска- да бъде секретарка. Вместо да преправя света, тя предпочита да потърси едно добро рок-радио и да се чувства свободна с музиката. Директно казано или не, основна ценност и за двамата е свободата. Те са толкова свободни, великолепно млади, без предразсъдъци, могат да си позволят секс на първа среща, малко след запознанство ха-ха-ха /при това без дискусии/, красиво разделящи се, без обещания, без идея за бъдеще, като два леопарда в пустошта. За тях свободата е да променят мнението си в движение, не според твърдия, общоприет морал, а според убежденията си и обстоятелствата.
Според мен, Дария не умря духовно в края на филма. След като разруши в ума си апотеоза на американската мечта, тя направи своя избор, обърна гръб и с озарено лице тръгна към залеза /като единствения оцелял уестърн-герой/.
Като се има предвид, че всеки вижда това, което знае или това на което го учат в момента, хората възприемат произведението на изкуството по различен начин. Всяка творба се ражда отнова в очите и душата на възприемащия, това си е творчески акт, често обогатяващ първообраза /надявам се/!
Та думата беше защо толкова ми харесва този филм?! Да ви кажа честно- не знам! Важното е че продължава да ми харесва. Това е като необяснимата любов –„от многото любови- единствено възможна!”
Изведнъж си представих героите на филма в друго време и на друго място......2007, България, Марк- циганин от Павликени, току що откраднал самолет от военна натовска база, обаче самолета дефектирал и не излетял, понеже бил втора употреба, купен с фалшиви документи и така Марк си го кара по магистралата, неясно накъде….. и изведнъж вижда Дария, която е студетка втори курс, културология /прекъснала, щото няма смисъл/ и така стои си тя на магистралата, наскоро си е турила нов силиконов бюст и е излязла да го пробва..........но това е един друг филм и аз не искам да съм му режисьор.
, т.е. възпитава ценности, каквито липсват 