За да разнищим някои неща от филма, мисля че трябва да започем от тук.
В тъмнината полковник Курц произнася последните си думи в присъствието на капитан Уилард.
Виждал съм ужаси, ужаси, които и ти си виждал. Но нямаш право да ме наричаш убиец. Имаш право да ме убиеш. Имаш право да го направиш. Но нямаш право да ме съдиш.
Невъзможно е с думи... да се опише... какво е необходимо... за онези, които не знаят какво означава ужас. Ужас. Ужасът има лице... и трябва да се сприятелиш с ужаса. Ужасът и страхът са твои приятели. Ако не са, значи са опасни врагове. Те са истински врагове.
Спомням си когато бях в специалните части. Сякаш беше преди хиляда века. Отидохме в един лагер да ваксинираме едни деца. Тъкмо напускахме лагера... след като бяхме ваксинирали децата срещу полиомиелит и един старец дойде тичешком след нас, плачеше.
Не можеше да каже нищо... Върнахме се обратно. Бяха дошли и бяха отрязали
всяка ваксинирана ръка. Бяха струпани там на купчина, купчина от малки ръчички
и си спомням... Аз... аз... Аз плаках. Ревах като... като... бабичка. Исках да изскубя зъбите си. Не знаех какво искам да направя. И искам да го запомня. Не искам никога да го забравя. Не искам никога да забравя. И тогава разбрах, сякаш бях ударен, сякаш бях застрелян с диамантен... с диамантен куршум точно през челото.
Помислих си, "Боже мой! Геният на това, геният, който би направил това."
Перфектен, автентичен, завършен, кристален, чист. Тогава разбрах, че са по-силни от нас защото можеха да издържат това. Те не бяха чудовища. Бяха хора, тренирани кадри. Тези хора се биеха със сърцата си, имаха семейства, имаха деца, бяха пълни с любов, но имаха силата, силата... да направят това.
Ако имах 10 дивизии такива мъже, тогава неприятностите ни тук бързо щяха да приключат.
Трябва да имате мъже, които са морални, и в същото време, са в състояние да използват първичните си инстинкти да убиват без чувства, без страст, без присъда. Без присъда. Защото съденето ни провали. Тревожа се, че сина ми може да не разбере какво се опитах да бъда, и ако трябва да бъда убит, Уилърд, бих искал някой да отиде до дома ми и да разкаже на сина ми всичко.
Всичко, което съм направил, всичко което видя. Защото няма нищо, което да мразя повече от... смрадта на лъжите. И ако ме разбираш, Уилърд, ще направиш това за мен. Щяха да ме направят майор за това, а вече дори не бях в армията им. Всички искаха от мен да го направя... а той най-много.
Чувствах се, сякаш той беше там, и ме чака за да махне болката. Искаше само да си отиде като войник - Прав. Не като смрадлив ренегат. Дори джунглата го искаше мъртъв, и тя е този, от който той получаваше заповедите си.
Обучаваме младежите си да хвърлят огън върху хората, но техните командири не им позволяват "да пишат „чукам” на самолетите си защото е неприлично".
Когато Уилърд го убива с мачете, Курц стене с думите:
Ужасът...ужасът... ужасът... ужасът...
Това е което е всъщност.