***********************************************************************************************************************************
Когато говорим за Porcupine Tree, говорим за Steven Wilson...
Когато говорим за Steven Wilson, говорим за London...
Когато говорим за London, говорим за депресия...
За всички тези неща, ще стане дума и по-долу.
The Incident е твърде личен албум за Steven Wilson. Въпреки че в повечето творби на британеца, именно автобиографичният елемент е водещ, тук Стивън е решил да си спомни за ранното детство. Но, преди да стигнем до детството, нека влезем в черната дупка, наречена Occam's Razor. Там където Insurgentes завършва, започва Occam's Razor – в дупката, черна и подтискаща. Но за тази интересна теория, всеки може да прочете и в интернет. Най-общо, тя се основава на вярата, че ако за едно и също предположение има две обяснения, вярното е онова, което звучи възможно най-простичко.
Нима има някой, който да си мисли, че соловия проект на Стивън от миналата година има нещо общо с най-дългия булевард в Мексико Сити на чието име е кръстен? Някой да е очаквал от Стивън жизнерадостни мексикански ритми или ведри музикални трактовки по познати произведения? Не, разбира се! Стивън Уилсън е лондончанин, а да си лондончанин е трудно занимание... С изключение на трите (при добро стечение на обстоятелствата!) слънчеви летни месеци, останалото време от годината не може да бъде наречено подходящо за живеене в град като Лондон. В началото на октомври слънцето се скрива към пет часа следобед, а ситният дъждец сякаш никога не спира да се стеле над града. Меланхолия и депресия, това ти носи Лондон. Разбира се, само ако живееш там, туристите са нещо различно - за тях Лондон е очарователна импресия...
Но, да се върнем в началото на концептуалния The Incident. След подтискащото начало с въведението Occam's Razor, сме въвлечени в The Blind House и поредното несъгласие на Стивън с религиозните догми. В средата на композицията, в съраунд едишън версията на албума, е ситуиран и първият маркер с гриф “запазена марка”. Началото на куплета “Pray and violate / Abuse your trust”, отваря звука по един наистина неповторим начин и прави DTS версията безценна за любителите на звуковия експеримент. Great Expectations е типичън уилсънов поклон към брит сцената, пианото звучи брилянтно, а меланхолията се стеле на талази... Добре дошли в детството на Стивън Уилсън:
They locked you up
So I forgot you
Forgot your name, so strange
I wonder if you got out
Това е истинска история от детството на Уилсън, разказва за негов приятел с когото губят всякаква връзка за повече от тридесет години, а когато накрая се виждат, той е напълно различен човек с трайни психически отклонения. Колко британско, наистина... Kneel And Disconnect е друго признание на Стивън, отнася се за деня в който той взима окончателно решение да се посвети на музиката и да зареже успешен собствен бизнес в името на изкуството:
Fill the application
Start a new career
Drawing The Line, със своя типично уилсънов мелъди рефрен, ситуиран на границата между твърдия хеви звук и флойдиските реминисценции, подготвя слушателя за настъпващата кулминация в условната първа част на The Incident. Наричам фрагменталната едноименна композиция The Incident - кулминация на тази първа част, по много причини. Нетипично Порки звучене, игра с електрониката и ембиънт наслагване на идеи, заемки от териториите на Ино и Ланоа, уникално съраунд “въртене” на звука, експериментално звукоизвличане и т.н., мога да изброявам още, но си мисля, че всеки би се съгласил да се загуби доброволно в необикновената красота на The Incident. Няколко думи и за заглавието на албума и едноименната The Incident. Идва от склонността на телевизионните журналисти да слагат един и същ гриф “the incident” на всяко трагично събитие – от тежка катастрофа до терористичен акт. Your Unpleasant Family е призвана да затвори темата на първата част от концептуалния The Incident:
Your unpleasant family,
smashed up my car
Някои считат импресията The Yellow Windows Of The Evening Train за ненужна, но нека не забравят значението на влаковете в живота на Стивън Уилсън. Той е израснал в къща в близост до железопътна гара и често спиращите и заминаващите влакове са били негови най-добри приятели, но и най-големи врагове, в късните часове на нощта. Стивън е изключително чувствителен човек, неговата история би могла да се прочете в книгата към лимитираното издание на сборника Stars Die: The Delerium Years 1991-1997, където "Принцът на Прога" разкрива подробности от живота си. Правя това отклонение, защото следва сърцевината на албума, автобиографичният епос Time Flies:
I was born in '67
the year of Sgt. Pepper
and Are You Experienced.
Не случайно Time Flies стои самостоятелно в албума. Обикновено, когато става дума за концептуален албум, музикантите обобщават в последната композиция, където преразказават историята дотук. Стивън е решил да бъде оригинален и прави това в средата. Препратките към албума Animals на Флойд съвсем не са случайни, това е първата плоча която Стивън си купува като малък. Time Flies е истинско бижу – многопластова, хармонична, меланхолична и същевременно изпълнена с живот композиция. Залепеният инструментал Degree Zero Of Liberty ни връща в началото на албума и плавно прелива в може би най-групарската пиеса от произведението, наречена Octane Twisted. В нея може да бъде чута цялата палитра от богатата на звукови картини история на Porcupine Tree – от акустичните перли, скрити в Stupid Dream и Lightbulb Sun, през психиделик вълната от ранното творчество, до режещите китари и индъстриъл закачките в Deadwing и Fear Of A Blank Planet. The Seance продължава и доукрасява музикалната линия на Octane Twisted, закачливо канейки слушателя към спиритичен сеанс. Следва нов, втежняващ звука до крайност инструментал Circle Of Manias и изведнъж всичко свършва по единсвения възможен начин, магически...
When this freedom stains my coat
With the winter in my throat
When I'm lost I dig the dirt
When I fall I drive the hearse
Ако Time Flies е обобщение на албума, а Octane Twisted преглед на цялостното творчество, тогава I Drive The Hearse, е нищо повече от поклон към учителите The Beatles и Pink Floyd, а намигането към класиката Hey You съвсем не е случайно и не бива да изненадва никого...
Стивън Уилсън е голям чешит. След като продажбите на EP-то Nil Recurring се оказаха пет пъти по-малки от тези на албума Fear Of A Blank Planet, Уилсън реши да не допуска подобна грешка втори път. И тук не става дума за печалби, а за отношение към собствената си работа. Според него, четирите композиции присъстващи на втория диск от The Incident, са достатъчно добри, за да бъдат неделима част от албума и не заслужават съдбата на предишното ЕР. Стивън счита, че хората закупили The Incident ще харесат тези композиции, но не всички хора биха проявили интерес към тях, ако те се появят по-късно под формата на EP. За доказателство на думите си Уилсън цитира ниските продажби от EP-то Nil Recurring. В интерес на истината, има доза истина в думите му...
Flicker е типичен представител на онзи материал, който музикантите наричат “outtakes” и смело мога да заявя, че тази меланхолия би могла да намери място във всеки един албум на Porcupine Tree:
Nothing is new here underneath the sun
All of the big new charlatans will sneer at us
Bonnie The Cat е кръстена на студийната котка и определено звучи като недовършен експеримент от който може би след години ще излезе нещо ново, докато Black Dahlia връща меланхоли-лирическата тема от Flicker:
There's nothing here for you under the sun
There's nothing new to do, it's all been done
So put your faith in another place
За десерт е оставена Remember Me Lover, която е истински Порки шедьовър и поне за мен съвсем непонятно се намира извън основното блюдо. В тази композиция съвсем отчетливо може да бъде доловен необикновения композиторски талант на Стивън Уилсън и съвършенството на създаваната от него мелодия, но това явно не е било основателна причина за инкорпорирането й в концептуалната първа част The Incident...
Ако трябва да оценявам The Incident, бих си позволил да поставя на албума две оценки. Първата на човек роден “отвъд канала” (както англичаните наричат Ламанша) и втората на британец, какъвто никога няма да бъда. Ако все пак бях британец, бих оценил този шедьовър с 10/10, но за да го сторя трябва да нося гените на родените в меланхолия и депресия лондончани, затова като съвсем обикновен европеец, надживял не по-малко депресиращия социализъм, оценявам The Incident с 9/10, но това 9/10 е също толкова измамно, колкото измамно е желанието ми да мисля като британец...
The Incident – един чудесен пъзел с хиляди възможни вариации за правилна подредба...
