Fish – 13th Star

[Duke]

Периодично пиша ревюта на албуми, които ми правят впечатление. Забелязах, че във форума не е писано за втората ми голяма страст, след Genesis, наречена Marillion. Днес ще ви предложа ревю към последния засега студиен албум на Fish, което написах при излизането му преди три години...

Вярвате или не, но току-що по Радио Рок зазвуча The Company, което приемам за добър знак и обещавам да почерпя Вальо с бира по повод телепатичните му способности...

Fish

13th Star
(или за костенурката и скорпиона)

Спомняте ли си притчата за костенурката и скорпиона? Онази, в която скорпиона искал да пресече реката, но знаел, че влезе ли в нея е обречен на сигурна смърт. И тъй като никой не искал да го пренесе на другия бряг, защото се страхувал от смъртоносното му жило, отчаян скорпионът помолил костенурката да стори това. А тя наивно му повярвала и му позволила да се качи на гърба й. Но посредата на реката изненадващо скорпионът пронизал костенурката. Невярваща в предсмъртна, агония тя промълвила:

“Защо го направи? Нима не знаеш, че така и двамата ще умрем?”

А скорпионът отговорил:

“Знам, но няма как да избягам от същността си...”

И така, 13th Star е новият албум на харизматичния трубадур, познат на всички по-скоро с псевдонима Fish, отколкото с истинското си име Derek. Това е албум за скорпиона. Това е албум за костенурката. Това е албум за любовта и омразата. За предателството и вярността. За истината и лъжата. За Fish…

CIRCLE LINE
Откриващата композиция потапя слушателят в мрачните подземия на лондонското метро. Той поема своето пътешествие по митичната линия образуваща окръжност, в средата на която остава централния периметър на мегаполиса. За всеки посетител на лондонския Tube Circle Line се явява спасителен пристан, от който пътуването би могло да започне или пък да завърши. Но, за да бъде пътуването успешно, а не поредния cul-de-sac, всеки пътник се нуждае от вещ навигатор. Такъв от какъвто има нужда и Fish, който:

“Винаги отпътува, но никога не пристига...”

Музикално песента е завръщане към хеви звученето, познато от албума Sunsets On Empire, а във втората част отново можем да чуем някои вариации по Robert Plant. Прекрасно начало на един необикновен албум...

SQUARE GO
Ако Circle Line Ви се е сторила прекалено тежка за Fish, то Square Go определено ще Ви накара да изровите от фонетеката митичният албум на Led Zeppelin и да си припомните неостаряващата Kashmir. Със Square Go Steve Vantsis доказва защо Fish се доверява на неговия непогрешим усет към добро музициране вече почти десет години. Изключителна музикална форма, поднесена по неподозирано оригинален начин. А финалът? О, какъв финал само! Оставя те без дъх... Както самият Fish споделя, Square Go е термин, който означава предложение за дуел. В този дуел противниците винаги са двама и предварително са определили всички подробности за битката – място, време и оръжия. Square Go е яростна песен. Песен за озлоблението, причинено от неправдата. Песен за рухването на дълго кроените планове. Песен за самотата. Fish пее:

“Кръвта ми е ледена, телесната температура висока.
Душата ми е ледник, придвижвам се самотен...”

MILES DE BESOS
С първите акорди на Miles De Besos разбираш, че слушаш концептуален албум. Концептуален албум за превратностите в живота. Fish започва личната си изповед в тази прочувствена балада с реминисценции от незаздравели скорошни рани:

“Знаеше ли, че разбиваш сърцето ми и оставяш белег,
който никога няма да зарастне?”

Не Ви ли напомня за онова:

“Между другото, не разбих ли аз твоето сърце,
моля те, прости ми, не исках да го сторя...”

Само че, ако при Kayleigh можем да говорим за романтизъм, в Miles De Besos ни е натрапен реализъм, макар и по а ла Fellini абсурден. Прекрасна балада сътворена от майстора Foss Paterson (ex-Camel) в неподражаем акомпанимент на китарното гуру Frank Usher. За първи път се замислям дали 13th Star няма да се окаже най-добрият солов албум на шотландеца дотук...

ZOE 25
Вече сме с вестник в ръка и четем последните клюки. Вестникът е The Sun, страницата трета, а голият модел:

“Zoe, от Лондон, на 25 г.”

Това е балада, напомняща за едно момиче от Челси, изскочило сякаш отново от един емблематичен албум през осемдесетте. И ако там все още имаше надежда за това момиче, макар и само благодарение на покровителя с лице на шут, то нашата Zoe е единствено желана и свободна в мечтите на читателя по време на сутрешната му закуска. После и тя, като всички преди нея, е захвърлена и оставена непотребна на рафта за стари вестници.

ARC OF THE CURVE
Композицията, в която Fish плаче, пеейки в съпровод на стенещата китара на Frank, прекрасните бек вокали на Lorna Bannon и класическото пиано на Foss:

“Ако любовта е сляпа, то тогава аз никога няма да прогледна отново...”

Болката е толкова натежала, че неусетно те поглъща и всмуква обратно в тонколоните. Fish плаче и отронва признанието:

“Дните са дълги, нощите вечни...”

Да, скъпи слушателю, това е албум за чувствата. В тях не винаги има радост, но когато си наранен, обикновено си най-искрен. Такъв е Fish – откровен, наранен, но жив и помъдрял.

MANCHMAL (SOMETIMES)
Неусетно навлизаме в сърцевината на 13th Star. Manchmal разказва притчата за скорпиона и костенурката в контекста на наскоро преживяната от Fish раздяла на прага на венчавка. Първата част е музикално агресивна и китарно ориентирана. Fish пее ядосано на света и всичко около него. Втората част на Manchmal ни връща във времето на Marillion и онези прелестни музикални линии рисувани на фона на трубадурския стил на пеене, тъй присъщ за поета, решил да нарече себе си Fish. Шепнещи гласове, приглушена музика, тежки думи:

“Аз усещам, че ти се готвиш да ме напуснеш,
Аз знам, че ти наруши нашето споразумение.”

Краят е вече близо, но не и преди корабът, вещо управляван от Fish, да ни отведе в открити води.

OPENWATER
Ако има песен в албума, която поне музикално би могла да се нарече оптимистична, то безспорно това е рокаджийската Openwater. Иначе, не търсете оптимизъм в лириката:

“Ако ме искаш, ти знаеш много добре къде да ме намериш,
носен в открити води, аз съм втренчен в звездите.”

Дълбок поклон пред Frank Usher за това прекрасно пътешествие във вечно красивите открити води на рока. Ако Ви се налага да правите рок купон, то вече знаете, кое парче не трябва да изпускате в плейлиста за нищо на света.

DARK STAR
Текстът на Dark Star е написан от Fish преди раздялата с Heather Findlay и първоначалната идея е била песента да представлява дует между двамата. Естествено, след разрива в отношенията им, тази идея е останала неосъществена. Чест прави на Fish, че е оставил нещата почти непокътнати, изпълнявайки партията на Heather. А и как иначе, щом като:

“Аз съм просто тъмна звезда, обитаваща празно пространство,
въртяща се в тъмнина, в орбитата на вселената.”

Музикално Dark Star се нарежда до най-добрите и веднага запомнящи се мелодии, изпяти от Fish някога. Определено, на живо би звучала превъзходно, превръщайки се във фаворит на публиката.

WHERE IN THE WORLD
Нежна изповед-равносметка на преживяното. Изпълнението на Fish ми напомня начина, по който Peter Gabriel изпълнява своите балади. Маската е свалена, болката е осезаема и харизмата, лъхаща от този човек, те поглъща напълно. Затваряш очи и се оставяш потокът от емоции да залее душата ти. Прекрасна балада. Лирично намигане към класиката на Marillion White Russian е налице в края на баладата. Само дето We е заменено с по-категоричното I:

“Къде в света бих могъл да отида оттук?”

13TH STAR
Деликатесът на албума, разбира се е оставен за финал. Всеки артист има своите мигове на просветление, в които създава непреходни творби. Творби, които после говорят за него сами. 13th Star е един от тези примери. Fish завършва най-трудния албум в живота си подобаващо. Тази композиция ще остане записана завинаги със златни букви в дискографията на Fish. Слушайки парчето, имаш чувството, че Roger Waters е влязъл в студиото в Haddington, взел е една табуретка и кротко е приседнал зад гърба на продуцента Calum Malcolm. А пред тях Fish изважда сърцето си на показ и дава простор на болката да излезе от душата му завинаги:

“Има момент в живота ти, който трябва да достигнеш и
когато това се случи, ти го разбираш, както аз сега.
И ако аз сега ти предложа сърцето си и протегна ръка, ще ги приемеш ли?
Ако ти покажа пътят, ще ме последваш ли?
До края на дните си, ще ме последваш ли?
Позволи ми да те отведа.
Ти би ли искала да последваш тринадесетата звезда?”

На последния реторичен въпрос, с който албумът завършва, ми се струва, че би могла да отговори единствено сплотената Fishy Army, за която призива “Are you following me?”, познат още от времето на Market Square Heroes, винаги е имал еднозначният отговор: YEAAAAAH!!!

Тази богата на музикални деликатеси година е към своя край. Време е за равносметка. Време е за тъй баналните класации. Аз все още не съм подредил моята. Това, което обаче вече знам е, че там горе, много високо над всички обективни и субективни класации има една звезда. Тринадесатата звезда в съзвездието на неподражаемия Fish. Тя блести по един особен начин – ярко и тъжно, но винаги вярно, откровено и съкровено. Тя огря моя свят отново и ме накара да си спомня пак за хубавите мигове, прекарани с Fish на два пъти в България. И пак да промълвя: Благодаря ти, приятелю! До следващия път...

[Dakota]

Моите адмирации за това ревю, Duke! Чета го отново с удоволствие.