Bijelo Dugme - Sta Bi Dao Da si Na Mom Mjestu

[Валентин Найденов]

Имам въпрос? Кое превръща текстовете на рок песните в позия?

Дали това се вписва?

Band: Bijelo Dugme
Album: Sta Bi Dao Da Si Na Mom Mjestu
Song: Sta Bi Dao Da Si Na Mom Mjestu

sta bi dao da si na mom mjestu
da te mrze a da ti se dive
sta bi dao
sta bi dao za veliku gestu
mjesto svoga da tvoj zivot zive
sta bi dao

ti budi srecan sad
sto si preko puta
ti sto nas strasni let
nad provalijom dijeli
jer ovo je mojih pet minuta
a pred tobom stoji zivot cijeli

sta bi dao da mozes ovako
dici ruke a puk da te slijedi
sta bi dao
da l bi i ti u svom srcu plako
kao sto se moje srce ledi
da l bi i ti

Какво би дал да си на мое място

какво би дал да си на мое място
да те мразят и да ти се възхищават
какво би дал
какво би дал за голям жест
вместо своя да живеят твоя живот
какво би дал

бъди щастлив сега
на кръстопът си
нас ни чака страшен полет
над пропастта
и това са моите 5 минути
а пред теб има цял живот

какво би дал да направиш така
вдигаш ръка и те следва цял полк
какво би дал
дали ще си същия с горещото си сърце
когато моето се вледенява
дали ще си

[Ani]

"Кое превръща текстовете на рок песните в позия?"
Разликата между текст и поезия е като халтура и култура - и двете свършват на -УРАааа,ама..
Силното въздействие превръща текста в поезията. Тя не минава покрай ухото на слушателя, а остава между ушите му, пренася го някъде в друго измерение, отваря сетивата за по-възвишени мисли. Замислям се дали първичния, оставил се само на инстиктите си човек, е в състояние да разбере поезията. Да, отговорът е ясен. И какво излиза, че магията на поезията не зависи само от таланта на поета, а и от ... "омагьосаните" слушатели, читатели, публика. Без тази връзка тя е само римувани думи.

За начало си поместил поетичния текст на "Какво би дал да си на мое място". Защо ли Силен текст! Полетът над пропастта... Мъдростта, опитът, силата, постиженията на учителя... Насреща "горещото сърце" на ученика. Песента е не толкова въпрос: "Какво би дал", а по-скоро послание - "Знай, че ти можеш да постигнеш същото. Нужно е да вярваш и да пожелаеш да го направиш".





.

[Dakota]

Не всеки текст на рок парче е поезия. Като човек, непознаващ английския език, аз отдавам значение първо на музиката. Често ми се е случвало да харесвам дадена песен до степен, че да науча всичко за нея. Разочарованието е пълно, когато се окаже, че въпросното парче е с адски тъп текст.....а ти си се превъзнасял по него...ужасно!
Кое превръща рок песните в поезия! Това, което казва Ани: "... магията на поезията не зависи само от таланта на поета, а и от ... "омагьосаните" слушатели, читатели, публика. Без тази връзка тя е само римувани думи".
Музиката....подплътена с един въздействащ текст, независимо дали текстът е послание, откровение, споделяне - това е рок поезия! Без музиката и връзката с публиката, както казва Ани, сам по себе си, текста, отива в друга категория - само поезия.
Въпрос: Почитателите на Доорс за какво боготворят Джим Морисън - заради поезията му или заради концертните му изяви и имиджа на "лошото момче"? Аз лично нямам отговор на този въпрос. Затова питам вас.

[Dakota]

Ани, във връзка с песента на Bijelo Dugme - "Sta Bi Dao Da si Na Mom Mjestu", ти завършваш коментара си така: "Знай, че ти можеш да постигнеш същото. Нужно е да вярваш и да пожелаеш да го направиш". Позволи ми да не се съглася с теб. Наясно съм, че всеки по свой начин тълкува текстовете, особено ако те съдържат някакви послания. Според мен, Горан съветва точно обратното - "Не го прави! Не бъди като мен. Следвай собствения си път".
Тълкуването ми е въз основа на публикувания превод.





.

[Ani]

Здравей, Dakota! Не само ти позволявам, но се радвам, че не си съгласен с мен. Много добре си обяснил собственото си тълкуване на посланието на Горан Брегович. Разбрах те. Да кажа две думи за моето, което също се позовава на чудесния превод на Вальо.

Песента е за един водач - "вдигаш ръка и те следва цял полк", който предвожда мнооого хора. Носи отговорност не само за своя, но и за техните животи - смазващо съзнанието бреме. Затова и съветва: "бъди щастлив сега/ на кръстопът си". Но пътеводителят е избрал, тръгнал е в мислите си напред - "нас ни чака страшен полет/ над пропастта". Тази пропаст, това неизвестно бъдеще, в което може да полети, прелети над нея, но може и да свърши зле. С решението си, взето със "студено сърце", рискува дружината и себе си, но това е Пътят, неговият и на хората с него...
Не всеки може да бъде водач. Но всеки има своя кръстопът...Съгласен ли си?

[Dakota]

Наистина отговорността на водача е огромна "вместо своя да живеят твоя живот". Дали да останеш с горещо сърце или да ти се налага да взимаш хладнокръвно трудни решения, рискувайки участта на хората си...? Дали да си живееш спокойно живота, или да бъдеш лидера, когото следват. На кръстопът - да, права си, Ани! Всеки сам избира.

[Adelaide]

Здравейте! Понеже много ме е интересувала темата за лидера, ще ви дам една статия, която ми беше от голяма полза. Тъй като за лидера обикновено се мисли, че е най-умният, струва ми се - лидерът в политиката, науката, изкуството,семейството, т.н. - в статията се дава една по-различна страна на нещата: това е специфичен талант.
Статията е от книгата 'Експеримент, теория, практика' - статии и речи на П.Л. Капица, 1977
Капица е руски академик.
Четете от: Колективната работа в науката и ролята на ръководителя

(продължение на статията)
Такива хора се срещат много рядко и вероятно това е един от уникалните видове талант, поради
което те се нуждаят от много внимание и големи грижи.
И така, аз предполагам, че една от задачите на бъдещето е да се възпитава и развива нов тип на учен-организатор, чиято дейност и значение току-що описах. Този тип на учени-ръководители днес се намира в началния стадий на своето развитие, но в бъдещата наука на големите мащаби ще играе решаваща роля.