Roger Waters е в петорката на великите поети в рока

[Валентин Найденов]

Поезията на Pink Floyd е призната по целия свят заради Роджър Уотърс. Не е ли така?

[Валентин Найденов]

Май не е така. Нека малко да почетем поезия от Уотърс.

Time

Ticking away the moments that make Up a dull day
You fritter and waste the hours In an off hand way
Kicking around on a piece of ground In your home town
Waiting for someone or something To show you the way
Tired of lying in the sunshine Staying home to watch the rain
You are young and life is long And there is time to kill today
And then one day you find ten Years have got behind you
No one told you when to run, You missed the starting gun
And you run and you run to catch up With the sun, but it's sinking
And racing around to come up Behind you again
The sun is the same in the Relative way, but you're older
Shorter of breath and one day Closer to death
Every year is getting shorter, never Seem to find the time
Plans that either come to naught or Half a page of scribbled lines
Hanging on in quiet desperation Is the English way
The time is gone the song is over Thought I'd something more to say.

Време

Премахни миговете от които денят ти е глупав
Разпиляваш се и губиш часове безцелно
Шляеш се натясно в родния си град
Изчакваш някой или нещо да ти покаже пътя.

Уморен си от лежане на слънце, стоиш си вкъщи и гледаш дъжда
Ти си млад и животът е дълъг, убиваш време днес...
И някога в даден ден ще видиш десет години зад гърба си
Никой не ти каза кога да тичаш, ти пропусна изстрела на старта.

И се впускаш и впускаш да се изравниш със Слънцето, но това е затъване
Обикаляш около него за да го видиш зад себе си
Слънцето си е същото, макар и малко различно, но ти си остарял,
Задъхан... и с един ден по-близо до смъртта...

Всяка година става все по-кратка, не изглежда да намираш време
Планове, които или са на нула или половин страница написани
Висят почти безнадеждно типично по английски
Времето отлетя, песента е изпята, мислех да ви кажа нещо повече...

Питам се относно фразата "...и с един ден по-близо до смъртта..." дали с всеки изминал ден човек е живял с ден повече или е с ден по-малко до смъртта си?

[Ani]

Валентин Найденов
Питам се относно фразата "...и с един ден по-близо до смъртта..." дали с всеки изминал ден човек е живял с ден повече или е с ден по-малко до смъртта си?

Твърдо "ден повече"!

[zira619]

Страхотен текст,благодаря за превода,Roger Waters е велик!

[Dakota]

Текста наистина е страхотен.! Но е ужасно потискащ. От него струи безнадежност на талази. Често такъв тип текстове-откровения или текстове-послания, поне намекват за някаква светлинка в тунела във финалните строфи. Докато тук няма. "Времето отлетя, песента е изпята, мислех да ви кажа нещо повече..."
Той иска да ни каже още нещо, но няма какво. Колко ли трябва да си отчаян, за да напишеш такива думи?
Или може би текста е предназначен за онези, които имат още време да осмислят живота си? Само Уотърс знае.

[Валентин Найденов]

Мисля, че Уотърс сочи с пръст човек, който не цени времето си. Ако си нехаен, лентяйстваш, пропиляваш дните си, разпиляваш мислите си безцелно, нямаш цел, кроиш безсмислени планове... няма да усетиш как си остарял и си пропуснал живота си. Накрая, преди да умреш, ще ти остане само едно оправдание "Времето се мина, изпях си песента, а имах да кажа нещо...".

Поезията в тази песен е мъдър житейски съвет с положителен заряд. Тогава Уотърс е на 28 г. - на колкото е Ботев, целувайки земята до Козлодуй.

[Dakota]

Много силно мнение! Няма как да не се съглася. Текстът е предупреждение-съвет към този, който след години ще съжалява за безмисления си живот. "Можех да направя нещо, но вече е късно". Ето това е силата на поезията - да те кара да мислиш. А в комбинация и с прекрасната музика, тя стига до повече хора. Много се радвам, че в този форум е поставена такава хубава тема!

[Dakota]

Наскоро отново слушах "Time" и се замислих по темата. Много хора са разбирали, че си пилеят времето, водят безмислен живот и "повлечени от течението", не са имали сили да се променят. Уотърс не само е мислил за това, но го е изразил с думи по един разтърстващ начин. Аз продължавам да твърдя, че текста е доста тежък. Да, песента е мъдър житейски съвет, отправен от млад човек, но носи положителен заряд само за онези, които все още имат време да променят нещата. Мен лично този текст ме натъжава. Не защото "песента ми е изпята", но като цяло тези думи ми навяват тъга. Няма ли кой да ме подкрепи???

[Ani]

Самият ти въпрос, съдържа и отговора, който търсиш. Няма да ти казвам, че никога не е късно или, че всичко е в твоите ръце и други бла-бла мъдрости. Само това, че мислиш по тези въпроси - ехееее!

Не защото "песента ми е изпята"

Уважавам английското чувство за хумор, но ... хайде нещо родно и мило:

"Ще продължавам да пея
до последния си честен миг.
И ако отмина, пак след мен ще има
музика, която да звучи."

Който пее зло не мисли, който слуша да му мисли! Пеенето, да се разбира и в преносен смисъл, освен всичко друго има още един положителен ефект - сега си блъскаш главата върху "Time", а като си пееш, ами нека слушащите да му мислят

[Dakota]

Това вече е съвсем друга работа. Дето се вика - да ти стопли сърцето! Защото "Ще продължавам да пея", звучи много по-добре от "Песента е изпята". В случая говорим само за фрази. Далеч съм от мисълта да омаловажавам поезията на Уотърс. Става въпрос за "песимизъм-оптимизъм". Във всяка поезия има красота. Идеята ми беше да оспоря, че "Time" носи положителен заряд.