Роко поезия

[Валентин Найденов]

Иска ми се да ви запозная с безценна поезия. Безценна е защото на нито една от издадените стихосбирки не пише цена. Не знам как ще ви се стори. Ще я имате тук достатъчно безплатна, ако не се брои платената мрежа, амортизацията на скенера, времето за... Време, времена!

Не разбирам нищо от поезия. Чудя се дали състояние на лична духовност, вътрешен силен глас, нещо недочуто, вдълбана рана или житейски осъзната позиция движи ръка с перо върху лист... чудя се, не знам.

Еверест (на тибетски Джомолунгма - „Богинята майка на света“ , а на непалски Сагарматха - „Високо в небесата“) е връх в Хималаите, на границата между Непал и Китай. Той е най-високият на Земята с височина 8848 m 20 cm m. Наречен е на името на директора на Индийската топографска служба полковник Джордж Еверест, заемал този пост през 1830-1843 г.

Гиза е една от най-познатите туристически дестинации. Непосредствено до града се намира Древноегипетски некропол с някои от най-изумителните и най-впечатляващи паметници на древната египетската цивилизация: величествените Египетски пирамиди на фараоните Хеопс, Хефрен и Микерин, Големият сфинкс в Гиза, както и много кадри на Pink Floyd от времето на The Dark Side Of The Moon.

Само едно е сигурно - ръката е посегнала с перо към лист.

[Валентин Найденов]

Село Таваличево се намира в източната част на Кюстендилската котловина на шосето Кюстендил - Бобов дол, в подножието на Конявската планина, на 17 км. югоизточно от град Кюстендил.
Таваличево е старо средновековно селище. В селото е запазена средновековната църква "Света Петка" със запазени стари стенописи. В турски данъчни регистри от 1570 и 1576 г. селото е записано под името Тавалич, Тавалица и Тавалидж към кааза Ълъджа (Кюстендил). В турски документи от 1696 г. е записано като Тавалидже. С името Таваличево е споменато в Приписки от 1734 г. към Триод постен от началото на XVI век. В руска триверстова карта от 1878 г. е с името Таваличево.
Винаги на представяне на стихосбирки на едно от шишетата с ракия пише "Таваличево", т.е. запазена за мен.

ТАВАЛИЧЕВО:
ПРЕДПРОЛЕТ

Продрано слънце. Вятърът зъл
със шипката в двора играе –
насам я наклони, натам я подръпне –
безмълвна се гърчи тя, но… нехае.

Парцали мръсен сняг
Тъкача във полето е забравил.
Тук-там – бучнал кълн зелен,
а другаде – стар пън завалил.

Реките сърдити в руслата беснеят.
Бучи, напира мощ във земните недра.
Животът буди се в хралупи и постели
и не е ясно...Потоп ли?… Или пролетта!

Единствен Бог се крие нейде още,
дълбоко свит във зимния Си сън.
Тъй трудно Му е да раздвижи Свойте мощи,
а дяволът чевръсто вече шета вън.


Истанбул е уникален град. Разположен на два континента и дели Черно от Мраморно море.

10_Istanbul.jpeg (12.51 KiB) Прегледано 9218 пъти

ИСТАНБУЛ:
НОЩ НАД ГРАДА

По-тъмна от мастило
нощта неудържимо се разля
над покриви и минарета,

а под стрехите
птиците я засънуваха
във синкаво-кобалтов сън.

Сапфирените плъхове
се паникьосаха,
подгонени от модрооки котараци.

Овчарки, помияри, немски догове,
подеха промискуитетен прускомрачен лай.

Изгря луната в турско синьо
над Синята джамия
и тъжен блус
застла тъмата.

Тогава всички миди
показаха дълбоко скритите опали
на свойте същности,

а рибите
– със тюркоазени тела –
провираха се между тях.

Сърцето ми
– жигосано –
с подковата на волтова дъга.

В мастилницата на
разгонен октопод
перо аз потопих
– пиян от кюрасо –
и плиснах думите
по листа.

Денят

– ако поиска –

нека ги изтрие
с безбрежната си
синева…



Много малко животни успяват да се справят с неблагоприятния климат и да живеят в пустинята Сахара. Сред тях са газели, антилопи, чакали, някои видове лисици, язовци и хиени. Много малка част от Сахара заемат плодородните оазиси - само около 200 000 кв. км. Най-използваният транспорт са камилите. Там се отглеждат фурми, царевица и някои видове плодове.
По сведения на очевидци, образуването на пустинята Сахара е част от процес, започнал преди повече от 8000 години, когато почвата в този район била все още плодородна. Някои от плодородните райони днес се напояват от подземни реки и водни басейни.
Според проучването на сателитни снимки, направени на Сахара, някои учени правят изводи, че пустинята редовно се свива и разширява. В началото на 80-те години южният край на Сахара стигал до Сахел - суха ивица, разделяща пясъците от саваната. Но в средата на 80-те този район бил влажен и покрит със зеленина. Непрекъснато се правят изкуствени канали и се разсаждат растения, за да се спре разпростирането на пясъците.

САХАРА:
ПУСТИНЯ

От Божията обич сътворена е –
жестоко съвършенство, простота.
Едва-едва населена,
с изгубени в безбрежността й племена.

Бръсначът-вятър всичко изличава –
камили и ездачи, и кервани...
Остават само трилобитски пясъци,
под жадната облещена луна.

По-силна е от думите човешки,
от злато, дето сменяш за вода.
И няма зверски рев и птичи крясък –
уши, продънени от тишина.

А времето? А вечността?
И сам ли съм? До мен ли е смъртта?
Нали от Божията обич сътворени сме?
С жестоко съвършенство. С простота.


Етна (на италиански Etna) е активен вулкан в североизточната част на остров Сицилия (Италия).
Височината му е 3323 м, т.е. това е най-високият в Европа. Изграден е от базалти. По склоновете има над 200 кратера и лавови потоци. Възрастта му е около 300 000 години по мои смътни спомени от детството.
Първото исторически известно изригване на вулкана е през 475 г. пр. Хр.
На 11 март 1669 г. започва най-мощното изригване на вулкана, което трае 4 месеца. Загиват 20 хиляди души, а 50 града са унищожени.
Последните изригвания са през декември 1991 г., април 1992 г., юли 2001 г. и октомври 2002 г.

ЕТНА:
ДАЛБОКО В НЕДРАТА

Ковачницата на Хефест е долу, знам.
И спомням си как огън бълваше
по цели нощи,
когато богът хром
ковеше щита на Ахил.

Хилядолетия изминаха…
Притихна грохотът подземен.
Земята остаря, а заедно с нея боговете.

И днес все още,
понякога ковачът стар се буди,
изпълнен със желания и спомени,
разпалва огъня отдолу,
могъщия си чук размахва,
взривява планината с адски гръм
и тръгват: огън, пепел, лава
по склоновете черни от нагар…
И кожите си
пак спасяваме
от неговия гняв.

Защото той и днес е бог,
а ние – само хора ще останем!

[Валентин Найденов]

Иракли е защитена местност, намираща се до с. Емона, Община Несебър. Отстои на 9 км от гр. Обзор, на 3 км от Баня и на около 20 км от гр. Бяла. На 70 км южно от град Варна.
В единия край на плажа има бунгала на различни институции, останалото крайбрежие е известно с девствената си природа и чистата околна среда, която не може да се срещне почти никъде по българското крайбрежие на Черно море. Там растат уникални растения, които са вписани в Червената книга на България и са защитени от Закона за биологичното разнообразие.
Тъй като е далеч от големите курорти - Златни пясъци и Слънчев бряг, а и няма почти никаква инфраструктура, Иракли се посещава предимно от млади хора, които пренебрегват липсата на условия за сметка на общението с дивата природа. Има много палатки и цели семейства живеят там от юни до септември.
Обявена е защитена местност от правителството със Заповед No. РД110 от 06 май 1994 година. Целта е да се опазят типичните крайбрежни хабитати на редки и застрашени растителни видове като пясъчна лилия и млечка, морски ранилист, пясъчна млечка, татарски млечник, морски ветрогон, понтийска ведрица както и множество птици.

ИРАКЛИ:
ДИАЛОГИЯ УРБАНЪ


І. ПОСЛЕДНИЯТ БРЯГ

На Петър Манолов

На Урбанъ –
върху брега на времето застанал,
с очи невярващи аз виждам –
по пясъчния тесен плаж
разпънатото наше бъдеще пристъпва.
То влачи с мъка кръста си огромен,
дълбоко в челото
венецът трънен е забит
и капки кръв
превръщат се
в петна мазутни.

Последният подслон зад мен
е разрушен
от варварите летни.
И няма повече да има светлина в нощта,
подсказваща на пътник уморен
къде могъл би да потърси топлина,
а на рибарите –
към нощен риболов поели –
че всичко е спокойно тук,
на този бряг.

Чакали, рисове, хиени –
безумно вият във нощта –
за милост молят боговете свои.
И само Воден дух – брадясал,
от самота и ужас подивял,
извива с тях в просторите безлунни,
разкъсва свойта плът
и храни птиците последни.

На Урбанъ –
на ръба на времето стоящ,
с очи отслабнали от взиране в безкрая,
свидетел съм как срутват се скали
и в черни бездни как пропадат.
Как боговете във хазарта си свиреп
изхвърлят във нозете ми
отломъци безумни
от безумни, нови времена
и нови нови брегове издигат
за новото, което предстои.


ІІ. ИСТИНСКИЯТ

На синовете ми

На Урбанъ –
върху брега на времето застанал,
държа в ръцете си живота нов.
Христос съм, Буда, Мохамед…
Небесна светлина към мене слиза
и стъпките седефени на нимфи осветява.
И преминава Воден дух
с процесия от кучета, деца, жени.
Животът от морето се заражда,
за да се върне в него пак.
Зад облака показва Бог
десница своя и ни благославя –
щастливците на този бряг,
отвъд ръба на времето.

Стоим!


"И само Воден дух – брадясал" освен митология е реален човек.

Той съсипа критически стихосбирката в неспазване на поетичните стъпки ямб, хорей, дактил и ... хекзаметър. Има още една стъпка, ама не я чух - някой сеща ли се?

Не можело било да имало три "С" в строфа, камо ли "Ж" с тях. Не можело било да се четяло гладко. Много гладко си се прочете от актьорите със здрав корен в Таваличево.

"Вълна след вълна... вълна след вълна... вода!" - недопустимо било според Духа. Той е автор на много литературни критични публикации и рецензии. Има издадена книга за Иракли.

Веднъж се обадих да кажа нещо за Пенчо Славейков и кръга "Мисъл". Роко каза: "Тихо, че Духа е тук!". Млъкнах, на масата зад мен беше.

[Валентин Найденов]

Искърският пролом или Искърското дефиле е мястото, където река Искър преминава през Стара планина и Врачанския Балкан. Мястото е изключително интересно от геоложка гледна точка, тъй като проломът представлява напречен разрез на Старопланинската планинска верига. По този начин могат да се извлекат сведения за геоложкия състав на планината, както и да бъдат изследвани различните и слоеве. В Искърския пролом има интересни места за туризъм — множество различни скални образувания, карстови форми и др.

Учените смятат, че река Искър е съществувала преди да се появи Стара планина и след като веригата е започнала да се издига бавно си е прорязала пътя през планината. В него са Лакатнишките скали, Ритлите и пещерата Темна дупка.

ИСКЪРСКИ ПРОЛОМ:
ЛЯТО


Дете гигантско някакво навярно
кутията си с кубчета е разпиляло –
разхвърляни из хълмите околни,
се кипрят къщичките в бяло.

А стъпките му – долу, из дерето –
оставили са вировете, пълни с риба.
Нататък е отминало детето,
нататък… и се скрило зад баира.

Дали на прустовете хладни да лежим
или да хвърлим въдиците във водата?
И цяла вечност тук да престоим,
ще го потърсят ли родителите му от небесата?

Дувър е една от най-големите английски крепости и една от най-старите в Европа. Разположена е в графство Кент, на брега на пролива Па дьо Кале (Стъпка от Кале) – най-тясната част от протока Ла Манш между Великобритания и Франция. Заради стратегическото си положение, още от древността замъкът си е спечелил прозвището “ключ към Англия”.

С невероятния си вид Дувърската крепост оказва силно въздействие върху наблюдателя. Могъщите стени, огромните кули ясно говорят за едно отминало време – сурово и бурно, но без съмнение обвито в романтичност и загадъчност. Отлично съхранените съоръжения на замъка са естествен декор за близо двадесет телевизионни и кинопродукции, сред които са “Хамлет “, “Лейди Джейн” и пр.

ДУВЪР:
ЛИТАНИЯ

И след вълната
иде вълна,
и бавно изяжда брега
тази хищна вода.
И рони той
сълзите си пясъчни,
солта им
слива се
с морската сол,
и горчи морето
от скръб.
Безразличното слънце
не мигва –
гледа
тази шестваща смърт.
Вятър сърдит
понякога
облаци блъска
в небето безкрайно –
жестоката гледка
иска
да скрие.
Но хищна водата
– “тази сестра на смъртта” –
бавно изяжда брега –
вълна след вълна
и след вълната –
вълна…
Вълна след вълна…
Вода!

Москва се намира в Централния федерален окръг, административен център е на Московска област (без да влиза в нея), като има специален статут на субект на Руската федерация. Тя е била столица на Московското княжество, на Руската империя и на Съветския съюз. В нейния център се намира Кремъл — средновековна крепост, която днес служи за седалище на руския федерален президент. Катедралата „Свети Василий Блажени“ на Червения площад край Кремъл с елегантните си куполи е един от най-запомнящите се символи на Москва.Москва е най-скъпият град в света.
Патриархът на Москва е едновременно и глава на Руската православна църква.

МОСКВА:
СВ. ВАСИЛИЙ БЛАЖЕНИ


Тук вярата е само празна катедрала,
която вечността с камбанен звън отмерва.
Спасителя е просяк, приседнал на портала –
неверниците с думи злобни го замерят.

От светостта черупка суха е останала.
Във грях дълбоко са потънали душите –
постели брачни със измама са застлани
и дяволът ехиден вилнее до насита.

Порочно тътрят се из улиците сити телеса,
а младенци сироти, гладни скитат.
Най-пусто е във храма на Отца
и Той с камбанения звън

– видях –

завинаги отлитна...

Истанбул е град, който свързва континенти и култури и е един от най-големите стопански и културни центрове в света. Постоянното му население (към 1 януари 2010 г.) е 12 782 960 жители, а на цялата агломерация (по оценка) надвишава 20 милиона души.

Преди градът е бил разположен само в Европа, но сега е разположен на два континента. Източната част е в Азия, а Западната — в Европа. На юг се простира Мраморно, а на север — Черно море. За да се стигне по вода от Черно в Средиземно и Егейско море, трябва да се мине през Босфора и Истанбул. Двата континета са свързани с 2 забележителни моста над Босфора.

ИСТАНБУЛ:
КРЪСТОВИЩЕ

Тук e кръстопътят на народите
и вододелът – също.
Тук всеки идва някой
и в никой се превръща –
един от многото, чиято ладия
разбила се е в каменните брегове.
Градът измива маските, грима,
чертите даже от лицата
и се превръщат хората в тълпа,
тълпите стават маса, а масата
в чудовище аморфно се изправя,
със хиляди уста и с милиони устни,
които знаят само думичката глад.
Гладът единствен е реалност –
и ос на този град неизбродим.
Попадналият тук загубен е завинаги.
Заблуда е, че можеш да си друг –
защото мимолетна другостта е.
Заблуда е, че можеш да си другаде –
защото другото – мираж е.

Островната Венеция е морски курорт, център на международния туризъм със световно значение, място за провеждане на международни кинофестивали, художествени изложби. В градския транспорт са запазени традиционните за града гондоли и моторни лодки.
Градът и лагуната са включени в списъка на Световните забележителности. По простата причина, че градът е уникален, както в архитектурата на сградите, така и в основите на града. Венеция е построен върху дървени подпори. Заради слягането на почвата и основите си Венеция е застрашена от постоянни наводнения.

ВЕНЕЦИЯ:
ПОТЪВА

по Ивайло Диманов

Аз вече знам защо
на рибите гласа
отнел си, Господи.

Не искаш ти да слушаш
тъжните им вопли:

“Венеция потъва!
Създателю, спаси я!”

[Валентин Найденов]

СВИДЕТЕЛ

Видях опашката на времето,
която Бог отсече със замах!

И вместо да я сграбча – тя изтече
…но аз по-късно го разбрах.

А дяволът се смееше във здрача
и от смеха му хващаше ме страх.

Така отминаха един след друг:
и времето, и дявола, и Бог…

Но аз по-късно го разбрах.

Владимир Бунарджиев, Свидетел

* * *

Спектакълът –
огромен.
Искряща премиера.
Предчувствие за риск
и за умора
от страшната победа
над смъртта.
И трепетът неотразим
на онзи миг,
когато добротата стъпква злото…

Тогава боговете влязоха танцувайки

…а в залата седяхме тихо хората.

Борислав Ждребев

[Валентин Найденов]

* * *

Тъй стар и уморен е този Бог,
че гледа все да си полегне.
Покрит на хълма си висок,
надолу хич не ще и да погледне

Дали със вяра хората живеят
или пък злото надделява.
Мухи над челото му вятър веят
и мишки път в нозете му проправят.

Но той и затова е Бог –
от нищо нещо да създава.
Светът върви си напосоки
и само дяволът го обяснява.

Тъй стар и уморен е този Бог –
че даже себе си е позабравил.
Лежи на хълбок – там, високо,
наоколо му – само плява:

Вселената на самотек

(комай)

е изоставил.

Борислав Ждребев

СВИДЕТЕЛ


То беше толкова отдавна,
че времето броеше млечните си зъби.
Земята – прелъстителката млада –
се къпеше във девствен океан
под погледа на воайорите-звезди.
Луната изучаваше
със жълти пръсти себе си.
Случайността – учудена, трепереща –
разтвори шепи и
запрати зарове
в околоплодните води,
а трясъкът на мълния космическа
роди имплозия,
взриви Оргазъм
и претъркули чифта на Живота
по планетата.

И трябва само
още малко време.
И Бог ще се зачене

…и яви.

Владимир Бунарджиев, Свидетел

* * *

Във ниското клечи селце.
Отгоре Бог клечи на планината.

Край него ручейче тече
и стига долината.

Каквото Той реши –
надолу го изпраща по водата.

Дали е прав, дали греши?
Наопаки, нагоре все вървят нещата.

Борислав Ждребев

[Ani]

Иска ми се да ви запозная с безценна поезия. Безценна е защото на нито една от издадените стихосбирки не пише цена. Не знам как ще ви се стори.

Безценна е, да. Не е лесно смилаема, ширпотреба. Не става с едно четене...

Той съсипа критически стихосбирката в неспазване на поетичните стъпки ямб, хорей, дактил и ... хекзаметър. Има още една стъпка, ама не я чух - някой сеща ли се?

Каквато и да е тази стъпка, има ли значение щом:
"Наопаки, нагоре все вървят нещата."

[Dakota]

поетичните стъпки ямб, хорей, дактил и ... хекзаметър. Има още една стъпка, ама не я чух - някой сеща ли се?

Май са още две: анапест и амфибрахия. Знам ли?
Стихотворенията са страхотни. Много ми харесаха Истамбул - "Кръстовище", Искърски пролом - "Лято", "Свидетел" - 1 и 2, "Св. Василий Блажени", Гиза - "Времето говори на пирамидите".
Невероятни!
Ще има още, нали?