Село
Таваличево се намира в източната част на Кюстендилската котловина на шосето Кюстендил - Бобов дол, в подножието на Конявската планина, на 17 км. югоизточно от град Кюстендил.
Таваличево е старо средновековно селище. В селото е запазена средновековната църква "Света Петка" със запазени стари стенописи. В турски данъчни регистри от 1570 и 1576 г. селото е записано под името Тавалич, Тавалица и Тавалидж към кааза Ълъджа (Кюстендил). В турски документи от 1696 г. е записано като Тавалидже. С името
Таваличево е споменато в Приписки от 1734 г. към Триод постен от началото на XVI век. В руска триверстова карта от 1878 г. е с името
Таваличево.
Винаги на представяне на стихосбирки на едно от шишетата с ракия пише "
Таваличево", т.е. запазена за мен.
ТАВАЛИЧЕВО:
ПРЕДПРОЛЕТПродрано слънце. Вятърът зъл
със шипката в двора играе –
насам я наклони, натам я подръпне –
безмълвна се гърчи тя, но… нехае.
Парцали мръсен сняг
Тъкача във полето е забравил.
Тук-там – бучнал кълн зелен,
а другаде – стар пън завалил.
Реките сърдити в руслата беснеят.
Бучи, напира мощ във земните недра.
Животът буди се в хралупи и постели
и не е ясно...Потоп ли?… Или пролетта!
Единствен Бог се крие нейде още,
дълбоко свит във зимния Си сън.
Тъй трудно Му е да раздвижи Свойте мощи,
а дяволът чевръсто вече шета вън.Истанбул е уникален град. Разположен на два континента и дели Черно от Мраморно море.

- 10_Istanbul.jpeg (12.51 KiB) Прегледано 9218 пъти
ИСТАНБУЛ:
НОЩ НАД ГРАДА
По-тъмна от мастило
нощта неудържимо се разля
над покриви и минарета,
а под стрехите
птиците я засънуваха
във синкаво-кобалтов сън.
Сапфирените плъхове
се паникьосаха,
подгонени от модрооки котараци.
Овчарки, помияри, немски догове,
подеха промискуитетен прускомрачен лай.
Изгря луната в турско синьо
над Синята джамия
и тъжен блус
застла тъмата.
Тогава всички миди
показаха дълбоко скритите опали
на свойте същности,
а рибите
– със тюркоазени тела –
провираха се между тях.
Сърцето ми
– жигосано –
с подковата на волтова дъга.
В мастилницата на
разгонен октопод
перо аз потопих
– пиян от кюрасо –
и плиснах думите
по листа.
Денят
– ако поиска –
нека ги изтрие
с безбрежната си
синева…
Много малко животни успяват да се справят с неблагоприятния климат и да живеят в пустинята
Сахара. Сред тях са газели, антилопи, чакали, някои видове лисици, язовци и хиени. Много малка част от
Сахара заемат плодородните оазиси - само около 200 000 кв. км. Най-използваният транспорт са камилите. Там се отглеждат фурми, царевица и някои видове плодове.
По сведения на очевидци, образуването на пустинята
Сахара е част от процес, започнал преди повече от 8000 години, когато почвата в този район била все още плодородна. Някои от плодородните райони днес се напояват от подземни реки и водни басейни.
Според проучването на сателитни снимки, направени на
Сахара, някои учени правят изводи, че пустинята редовно се свива и разширява. В началото на 80-те години южният край на
Сахара стигал до Сахел - суха ивица, разделяща пясъците от саваната. Но в средата на 80-те този район бил влажен и покрит със зеленина. Непрекъснато се правят изкуствени канали и се разсаждат растения, за да се спре разпростирането на пясъците.
САХАРА:
ПУСТИНЯОт Божията обич сътворена е –
жестоко съвършенство, простота.
Едва-едва населена,
с изгубени в безбрежността й племена.
Бръсначът-вятър всичко изличава –
камили и ездачи, и кервани...
Остават само трилобитски пясъци,
под жадната облещена луна.
По-силна е от думите човешки,
от злато, дето сменяш за вода.
И няма зверски рев и птичи крясък –
уши, продънени от тишина.
А времето? А вечността?
И сам ли съм? До мен ли е смъртта?
Нали от Божията обич сътворени сме?
С жестоко съвършенство. С простота.Етна (на италиански Etna) е активен вулкан в североизточната част на остров Сицилия (Италия).
Височината му е 3323 м, т.е. това е най-високият в Европа. Изграден е от базалти. По склоновете има над 200 кратера и лавови потоци. Възрастта му е около 300 000 години по мои смътни спомени от детството.
Първото исторически известно изригване на вулкана е през 475 г. пр. Хр.
На 11 март 1669 г. започва най-мощното изригване на вулкана, което трае 4 месеца. Загиват 20 хиляди души, а 50 града са унищожени.
Последните изригвания са през декември 1991 г., април 1992 г., юли 2001 г. и октомври 2002 г.
ЕТНА:
ДАЛБОКО В НЕДРАТАКовачницата на Хефест е долу, знам.
И спомням си как огън бълваше
по цели нощи,
когато богът хром
ковеше щита на Ахил.
Хилядолетия изминаха…
Притихна грохотът подземен.
Земята остаря, а заедно с нея боговете.
И днес все още,
понякога ковачът стар се буди,
изпълнен със желания и спомени,
разпалва огъня отдолу,
могъщия си чук размахва,
взривява планината с адски гръм
и тръгват: огън, пепел, лава
по склоновете черни от нагар…
И кожите си
пак спасяваме
от неговия гняв.
Защото той и днес е бог,
а ние – само хора ще останем!
Това е което е всъщност.