Здравейте!
Първо – за филма. Той просто няма сили да се пребори със слабостите си (дори болест е, а може би и нелечима, вече) и също така не иска да проваля нейното щастие. Ако, например, той просто замине някъде, тя е силна, както и нейната любов и тя няма да се откаже да го търси, няма да се откажи да търси път за неговата свобода. И така може да провали поне години от живота си. Мисля, че така е разсъждавал ..моят любим герой..в чистотата, благородството и безсилието си.
Ерос и Танатос – да..обширна тема.
Опитвам се да съкратя много писанията си, че много дълги стават, но нещо пак трудно ми се отдаде това.
Мисля, че дори такава крайност като самоубийството може да е начин на контрол или отмъщение. Какви ли не жертви прави човек (отива в огнената клада), заради някаква възвишена цел или обратно - заради някакъв вид удоволствия, като тези, които дават парите, например. Поради травми – най-вече в детството. Липса на любов от родителите. И генетични фактори, разбира се. Една конкретно любовно отхвърляне не може да е единствената причина.
Но, мисля и че, всички познати и близки имат отговорност; и психолози и дори въобще цялото общество. След едно тежко убийство в България, един психолог каза по радиото, че той чувства голям срам, защото специалистите не са си свършили работата. Въпреки, че едва ли е възможно напълно това. Другата страна е, че човек трябва да стигне до едно по-широко разбиране за света, така че дори да е страшно онеправдан, да разбере, че и на хората, които дори най-много са го наранили, не им е толкова лесно; те си имат техните бремена, генетични и какви ли не.( източна сентенция: 'Бъди мил с всеки, защото всеки води жестока битка')
Валентин Найденов написа:
Питам се кога на човек му идва да легне и да умира? Минават ли му безсънно думите отчаяние, безизходица, унижение, обида, безсилие, мъка, загуба, нищета, бедност, самота...
Да. И страх и умора, споменати от Melrose. Също за смисъла на живота. Може да има и желание със смъртта си да накараш другите да разберат злото на постъпките си спрямо теб. Обратно, знам действителен случай, когато момичето не е стигнало до самоубийство само поради това, че знаела дълбоко в себе си, че баща и много тежко ще преживее смъртта и или дори няма да я преживее.
Какъв е смисълът на живота? "На моят собствен живот, когато сякъш никой не се нуждае от мен" - може би се питат.Но не е така. Винаги има нужда от един човек. Защото има толкова нужда да се върши нещо добро, да се каже нещо добро. В тази връзка, ето какво са написали на статуята на свободата (Опитах се да преведа текста) :
"Give me your tired, your poor,
Your huddled masses yearning to breathe free,
The wretched refuse of your teeming shore.
Send these, the homeless, tempest-tossed to me,
I lift my lamp beside the golden door!"
"Дайте ми своите уморени, своите бедни
своите скупчени маси, копнеейки да дишат свободно
окаяните отвхърлени на преливащата от хора суша към морето
изпратете тези - бездомните, оцелелите от бурите - към мен
Аз издигам светилника си край Златната порта"
Мисли:
- Може също самоубийството да е добре обмислено, или да е моментно силно емоционално обусловено, струва ми се.
- ‘Любов и завинаги – две думи, които вървят заедно’ от френска песен.
- Фройд : в човека, има толкова величие, колкото дори не можем да си преставим, и също така – толкова низост, колкото не можем да си преставим.
- Не е ли това едно от най-лошите неща, които човек може да направи – да накаже нещастния човек

, който се е опитал да го/я обича, вместо да има благодарност... Може да е нямал сила. Май всеки трябва да е предварително подготвен; да осмисли по-добре нещата; да си изгради своя система за защита; много лична май е тя.
- ‘Зло прави човек, който избира близък приятел по-долу от себе си’
- По-добрите хора имат все тенденция да се упрекват и да се жертват; затова е нужно някой друг да им помогне да имат по-реална картина; или с времето, те се научават.
Също така с техните грешки така жестоко може да се спекулира и после така яростно да ги намразят, защото уж все нещо не са свършили както трябва. А едно от най-жестоките неща е да поставиш отговорността за живота си върху друг човек.
- както разбрах Зигмунд Фройд : нелечимите (поне засега) заболявания на психиката настъпват когато никаква енергия на обич не се освобождава към обект - било то човек или животно.
Поради огорчение,понякога, мисля си, както при моят скъп Шопенхауер.
- Любимият ми толкова светъл Дейл Карнеги също се е самоубил.