"Hotel California" на Eagles - загадки или?

[Dakota]

Кой си мисли, че знае отговорите на всички въпроси? ...

AЗ!!
Шегувам се!!
Дай ми линк на сайта. Може...нали? Нека излезем от матрицата.

[Ani]

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=62566

[Adelaide]

Я! Колко богата била тази песен!
Четох и разсъждавах... В разказа, собственикът на хотела, би могъл и реално да помогне на хората даживеят, чрез надежда. Чрез тази служителка може да им възвърне надеждата, че е възможно в реалният живот да срещнат човек, който да обичат и да бъдат обичани. А и самият
факт, че този желаещ доскоро да напусне живота господин, си променя решението заради жена,
показва, че все още в него има останало живо чувство, топлота, любов. А това не е ли
най-важното, смисълът на живота?
Може би още малко, и собственикът на хотела ще бъде този, който възкресява, вместо да
погребва по хуманен начин. Тук остава един такъв открит въпрос: какво би станало, ако още
малко се изчака. И въобще, и въобще, цялата тази идея за такъв хотел, доколко е хуманна? Дали
не стават убийци, както вече се каза? И не само за пороците, всъщност, може да се отнася, а за много неща. Кога да се направи компромис, например. Кога да спрем да се борим? Може би никога не бива да спираме да се борим. Но и да не се пренасяме в жертва, защото и нашият живот и щастие също са важни. 'Обичай ближният си, както себе си'
А и тук всъщност не се ли набива в очи и просто една страст към печалбата.
Скоро силно ме развълнува филмът ' Да напуснеш Лас Вегас' Leaving Las Vegas ( с Никълъс
Кейдж) за любовта между наркоман и проститутка.
И един виц: Когато човек трябва да живее, и медицината е безсилна.
Има и един много хубав филм с Уили Нелсън, мисля, и Барбара Стрейзанд. Не знам как се казва, но е за рок-музикант, чиято кариера вече залязва, и той не намира сили да се възстанови, независимо от силната любов на една жена; дава и всичко и накрая изчезва от живота и. Но остава мъката в сърцето и, защото тя го обича истински.
И друг филм - 'Чий е този живот , твой ли?' - за любимият на една балерина, който става инвалид и води дела да му позволят евтаназия. Не съм го гледала, но темата много ме заинтригува.

Малко по-късно прочетох във форума и за обложката на албума на Ийгълс : снимка на Бевърли Хилс Хотел - известен повече като „Розовия палат” и негови редовни посетители са холивудски звезди.

Във връзка с този хотел - не са ли тези успели хора всъщност най-зле? А нима наистина са успели?
Колко вреда нанасят на множества хора, не само на себе си? Много се е обсъждало, мисля, за негативните страни на Холовуд, ако не и да се каже направо неговата порочност.
Но, аз знам, и вярвам, че навсякъде има хора, които са талантливи и имат истински успех, без да са правили компромиси с най-важните ценности.
И също така..понякога.. те не са убивани, и после ..например канонизирани за светци.
Може би някои неща не трябва да се изясняват, за да може сам човек да започне да мисли
и по този начин да има по-голяма полза, след като се е постарал да достигне до някоя истина.
И ..жълтите цветя сред пустинята! Не са ли те надеждата, която винаги я има, докато сме живи.
Колко хубав цвят е жълтият! - празник, радост, светлина, надежда.

Много интересна песен. И разказът също ( но не съм го чела още; само четох за него във форума).

[Dakota]

Радвам се, че възроди тази тема, Adelaide. Прочетох размислите ти, ще добавя и аз нещо.
Казваш, че собственика на хотела би могъл да помага, да възвръща надежда и т.н. Е, не става дума за психотерапия очевидно. Разказът е мрачен, изходът - фатален. Такъв е бил замисъла на Мороа. Доста оригинално хрумване. Оттам нататък ние можем да разсъждаваме, анализираме или спорим дали става въпрос за убийство или самоубийство, дали е хуманно или нехуманно. Така бихме могли да задълбаем, че да поставим на обсъждане казуса с евтаназията. Но в крайна сметка ти си права: човек не бива да се отказва да се бори, пък да става каквото ще!
Споменаваш филма "Да напуснеш Лас Вегас". Смятам, че той не е за любовта между наркоман и проститутка. Впрочем Никълъс Кейдж прекрасно пресъздава образа на алкохолик (не на наркоман), който няма абсолютно никаква воля да пребори порока си. Дори любовта на красива жена не го кара да направи усилие.
Другият филм, който споменаваш е "Роди се звезда" с Барбра Стрейзанд и Крис Кристоферсън. Доколтото си спомням героят се самоубива с колата си и никаква любов не успява да промени отношението му към живота. А иначе в реалния живот е пълно с подобни изгубени души, които избират смъртта. Никой не е в състояние да им помогне.
Що се отнася до песента "Хотел Калифорния", тя винаги ми е навявала тъга. Благодарение на тази тема, вече знам защо.

[Adelaide]

Здравейте!

Благодаря, Dakota.
Да, допуснах фактически грешки. Съжалявам. Много съм благодарна за името на филма - 'Роди се звезда'. Има нещо, струва ми се - или поне се случва; а и аз съм го виждала в действителност - че, когато човек е в депресия или някакво такова лошо психическо състояние, изчерпва много енергия от тези, които искат да му/и помогнат и сякаш тази енергия - думи, сила и т.н. просто изчезват в нищото. На кратко - няма никакъв смисъл от помощта. А и помагащият може да се изтощи.
Искам да кажа някои важни неща за двата филма. Защо толкова много ги обичам. В 'Роди се звезда', главният герой, независимо, че вече е пропаднал (алкохолик, с разбита кариера), все още има толкова благородство, за да сподели всичкото си знание и опит с жената, която обича. Естествено ли ни се вижда? Това е чудесно, ако мислим така! Но колко хора го правят, дори и когато имат успехи и удовлетворение? Колко обичат истински същност? Не е ли често толкова жалко това, което наричаме 'любов'? Героят не намира сили да се справи с порока. За съжаление. Но той създава тази звезда, неговата любима жена - която има дарба, но щеше да си остане съвсем обикновена певица в бар. И всичко така естествено. Накрая, той прави план, така че да изглежда, че все едно е катастрофирал, за да не разбера тя. Но тя разбира.Тука, сега като се замисля, се чудя дали просто не е изпипан този момент. Защото иначе ако се самоубива и не скрива това - тогава неговото благородство е подложено на голямо съмнение, и направо - всичко губи смисъл ( освен красивата душа на героинята).
За другият филм - 'Да напуснеш Лас Вегас'. Оо!! Невероятен! (За съжаление, аз гледах от средата някъде нататък) Едната страна е проблема със едни от най-силните зависимости, когато благородството е там, дори при най-минимална сила. Това е величието на човешката душа! Но може да се прехвърли и към нормалният живот. Въпреки, че има ли 'нормален' живот? Не осъзнаваме ли често, че нещо е объркано, че нещо не би трябвало да е така?
О! Ето я голямата тема! Как да постигнем любовта? Как да обичаме истински? Ето, мъж и жена имат хубаво взаимоотношение - със силни чувства, с разбирателство. Но с времето, се появяват неща, които сякъш другият не може никога да промени. Никакви наши думи, действия не помагат. Колко трагично е - като той я виждаше като 'проститутка',а тя него - като 'наркоман'. Как върху човека е лепнат етикет. Върху любимият ни човек. Един силен момент, когато той и казва - 'Само едно условие имам. Никога, ама никога да не ми говориш срещу алкохолизма' ( нещо в този смисъл) В началото любимият човек е идеален. Ние го виждаме така. А после, на този идеален доскоро обект залепваме етикети.
И така докато от любовта може да не остане нищо.(Той умира) Но ако ние наистина уважаваме и много харесваме един човек, не може ли нашата любов да отиде малко по-далече, и негативното да се променя, да виждаме, да утвърждаваме положителните неща. Наистина, от друга страна, толкова е силна материята, генетиката, природата. Тя се е изправила като чудовище, открила се е като тъмна страшна бездна. Злото. Злото в света. В другият. В нас! Злото и ограничението. Но и ... вътре в нас: там е копнежът, също така записан в сърцето, в ума, във всяка клетка. Копнежът по истинската любов. (И копнежът по истината, свободата, правдата)

"Нивга не можем постигна я чрез плътта си прокажена, сляпа, безволна, окаяна"
От"Книга за праведната любов" (Арсипресте де Ита)

Мотото на сборника с разкази на Карлос Фуентес 'Песен за слепци'


"Любов, която не стига до крайност, не е любов"
(не си спомням къде срещнах тази мисъл)

Ами какво..? Да се учим. Да практикуваме. Да търсим.

[Валентин Найденов]

Тука, сега като се замисля, се чудя дали просто не е изпипан този момент. Защото иначе ако се самоубива и не скрива това - тогава неговото благородство е подложено на голямо съмнение, и направо - всичко губи смисъл ( освен красивата душа на героинята).

Имаш ли близък човек, който е правил опит за самоубийство? Или имаш близък с успешен опит?

Имам двама близки, които се тровеха спортно за да умират. Единият каза: "За съжаление не съм толкова смел за да се нагълтам изцяло". Питам се кога настъпва пагубен дух на Танатос и кога царуващ на Модус вивенди?

Питам се кога на човек му идва да легне и да умира? Минават ли му безсънно думите отчаяние, безизходица, унижение, обида, безсилие, мъка, загуба, нищета, бедност, самота...

Замислям се коя водеща сила в човека пази живота му, достойнството му, постъпките му, отношенията му...

Имам отговор, а ти?

[melrose]

Имаш ли близък човек, който е правил опит за самоубийство? Или имаш близък с успешен опит?

Да, единия го виждам всеки ден, искам или не. Другият, беше брат на моя приятелка и (тогава) съученичка.

Питам се кога на човек му идва да легне и да умира? Минават ли му безсънно думите отчаяние, безизходица, унижение, обида, безсилие, мъка, загуба, нищета, бедност, самота...

Главно страхът и безсилието, също и отчаянието, и умората, но тези фактори са източника. Когато направи опита, нещата се променят. Като че ли, за един момент всичко застива и не чувства нищо. Стои вдървен, зареял поглед в нищото. Тогава идват спомените, заедно с болката. Усеща, че тялото умира, че го облива студена пот, че трепери, но боли повече, когато си спомни хубавите моменти.

Замислям се коя водеща сила в човека пази живота му, достойнството му, постъпките му, отношенията му...

Любовта, за мен това е отговора. Единственото нещо, от което се нуждаем, което раздаваме без да се замислим. С любовта идва илюзията за "пълното щастие".

[Adelaide]

Здравейте!

Първо – за филма. Той просто няма сили да се пребори със слабостите си (дори болест е, а може би и нелечима, вече) и също така не иска да проваля нейното щастие. Ако, например, той просто замине някъде, тя е силна, както и нейната любов и тя няма да се откаже да го търси, няма да се откажи да търси път за неговата свобода. И така може да провали поне години от живота си. Мисля, че така е разсъждавал ..моят любим герой..в чистотата, благородството и безсилието си.
Ерос и Танатос – да..обширна тема.
Опитвам се да съкратя много писанията си, че много дълги стават, но нещо пак трудно ми се отдаде това.
Мисля, че дори такава крайност като самоубийството може да е начин на контрол или отмъщение. Какви ли не жертви прави човек (отива в огнената клада), заради някаква възвишена цел или обратно - заради някакъв вид удоволствия, като тези, които дават парите, например. Поради травми – най-вече в детството. Липса на любов от родителите. И генетични фактори, разбира се. Една конкретно любовно отхвърляне не може да е единствената причина.
Но, мисля и че, всички познати и близки имат отговорност; и психолози и дори въобще цялото общество. След едно тежко убийство в България, един психолог каза по радиото, че той чувства голям срам, защото специалистите не са си свършили работата. Въпреки, че едва ли е възможно напълно това. Другата страна е, че човек трябва да стигне до едно по-широко разбиране за света, така че дори да е страшно онеправдан, да разбере, че и на хората, които дори най-много са го наранили, не им е толкова лесно; те си имат техните бремена, генетични и какви ли не.( източна сентенция: 'Бъди мил с всеки, защото всеки води жестока битка')

Валентин Найденов написа:
Питам се кога на човек му идва да легне и да умира? Минават ли му безсънно думите отчаяние, безизходица, унижение, обида, безсилие, мъка, загуба, нищета, бедност, самота...

Да. И страх и умора, споменати от Melrose. Също за смисъла на живота. Може да има и желание със смъртта си да накараш другите да разберат злото на постъпките си спрямо теб. Обратно, знам действителен случай, когато момичето не е стигнало до самоубийство само поради това, че знаела дълбоко в себе си, че баща и много тежко ще преживее смъртта и или дори няма да я преживее.
Какъв е смисълът на живота? "На моят собствен живот, когато сякъш никой не се нуждае от мен" - може би се питат.Но не е така. Винаги има нужда от един човек. Защото има толкова нужда да се върши нещо добро, да се каже нещо добро. В тази връзка, ето какво са написали на статуята на свободата (Опитах се да преведа текста) :

"Give me your tired, your poor,
Your huddled masses yearning to breathe free,
The wretched refuse of your teeming shore.
Send these, the homeless, tempest-tossed to me,
I lift my lamp beside the golden door!"

"Дайте ми своите уморени, своите бедни
своите скупчени маси, копнеейки да дишат свободно
окаяните отвхърлени на преливащата от хора суша към морето
изпратете тези - бездомните, оцелелите от бурите - към мен
Аз издигам светилника си край Златната порта"

Мисли:
- Може също самоубийството да е добре обмислено, или да е моментно силно емоционално обусловено, струва ми се.
- ‘Любов и завинаги – две думи, които вървят заедно’ от френска песен.
- Фройд : в човека, има толкова величие, колкото дори не можем да си преставим, и също така – толкова низост, колкото не можем да си преставим.
- Не е ли това едно от най-лошите неща, които човек може да направи – да накаже нещастния човек , който се е опитал да го/я обича, вместо да има благодарност... Може да е нямал сила. Май всеки трябва да е предварително подготвен; да осмисли по-добре нещата; да си изгради своя система за защита; много лична май е тя.
- ‘Зло прави човек, който избира близък приятел по-долу от себе си’
- По-добрите хора имат все тенденция да се упрекват и да се жертват; затова е нужно някой друг да им помогне да имат по-реална картина; или с времето, те се научават.
Също така с техните грешки така жестоко може да се спекулира и после така яростно да ги намразят, защото уж все нещо не са свършили както трябва. А едно от най-жестоките неща е да поставиш отговорността за живота си върху друг човек.
- както разбрах Зигмунд Фройд : нелечимите (поне засега) заболявания на психиката настъпват когато никаква енергия на обич не се освобождава към обект - било то човек или животно.
Поради огорчение,понякога, мисля си, както при моят скъп Шопенхауер.
- Любимият ми толкова светъл Дейл Карнеги също се е самоубил.

[Adelaide]

Имам и още неща да напиша, но не искам и много дълго да се получава. Този въпрос ме е интересувал много, но нямам и толкова познания. Но например, за децата и тинейджърите да кажа някои неща. Детето може да тълкува гнева на родител като омраза; детето упреква себе си, дори, когато не е виновно (оттам комклекси за малоценност); детето трябва да расте в чиста атмосфера ( доколкото е възможно )- не само действия и думи, но и вътрешна позитивна енергия; смъртта на близък човек, особено преди 4 г. (по Фройд) е тежка травма.
Друга мисъл: от психологията всяка група (клас в училище) определя роли за членовете си - като лидер, красавица, доверена приятелка и т.н. Има и ролята на аутсайдера или 'черната овца' - не знам какъв термин има, друг. От последната група не е много лесно излизането. А дългото време на пренебрегване, неуважение, унижение, безразличие води до тежки травми ...
Има толкова много най-различни проблеми, които имат корени в детството, че може би никой не е пощаден. Но пак човек трябва да има смелост (да се стреми към щастлието и ) да стане родител .

[melrose]

Трудно е да се говори за депресията, не като заболяване, а като чувство. Това е като да опишеш цвят на сляп човек.
Аз никога не съм одобрявала класифицирането на хората, както и пренебрежението, с което се отнася обществото, към различните, очевидно депресирани хора. Особено с тийнейджърите, най-вече в училище. Много от тях (учителите) са на принципа: Какви проблеми може да има един тийнейджър?! Отговор- много повече, отколкото си мислиш. Най-малкото са хормоните, а когато има и смърт в семейството положението става още по-тежко. Тук идва и ролята на родителя, който трябва някак да улесни положението на детето.
Общуването е важно, споделянето, това да знаеш, че си нужен и обичан, заради смият теб, а не заради нещата, които правиш. Понякога това спасява животи.