виктор лазаров написа:Къде по-точно не приех градивната критика? За пръв път давам такова мнение за място на което пиша.Защитих един неволно въвлечен, изключителен човек какъвто е Duende.
Здравей, Викторе.
Ти имаш привилегията да ме познаваш от форума на Катехизис, за жалост аз все още не мога да направя връзка между теб и някой от тамошните никове. Надявам се ти да ми помогнеш в това начинание. Както и да е, познаваш острият ми език, знаеш и за отношенията ми с някой хора от онова място, включително и с въпросния човек. Аз не се крия зад никове, хората ме познават, аз също познавам голяма част от меломаните в тази страна. Въпросният човек е далеч от определението меломан, казвам ти го като човек, който го познава лично и нееднократно е водил разговори на тема музика с него. Преди години той беше приет присмехулно в един друг форум, един негов приятел също беше приет по същия начин там. Това са хора, които не говорят за музика, а чешат собственото си его с механично повтаряне на заучени фрази, епитети, сравнения и използване на ненужни словесни еквилибристики. Те слушат музика, но не я чуват! Казвам ти го като човек, който ги познава достатъчно добре, а ти знаеш много добре кого още визирам в това си мнение...
Защо написах горното? Написах го защото Вальо е прав за нескопосания превод на един изключителен текст. Въпросният "меломан" не веднъж е казвал, че неговите преводи на лириката на Фиш са "нтерпретации по текстове на Фиш". Прости ми Викторе, но като умопомрачен фен на творчеството на Мерилиън и Фиш и като човек, който от години поддържа връзка с Фиш и спомогна за организирането на неговия концерт в София преди почти пет години, аз не мога да възприема едно подобно отношение към лириката на този човек. Това в прав текст съм го казвал и в очите на въпросния "меломан", казвал съм му и други неща, аз не бягам от думите си. По една или друга причина той реши да прекъсне духовната си връзка с мен, наговори куп глупости по мой адрес и всичко това само защото не бях съгласен с оценката му за един филм и защитих собствена позиция. Ако си достатъчно дълго във форума на Катехизис, би трябвало да знаеш за какво точно говоря. Не ме разбирай погрешно, аз не търся някаква изява тук, още по-малко поле за разчистване на сметки, опазил ме Бог! Нееднократно съм подчертавал, че моето его свързано с любимото ми хоби е начесано още преди много години и днес просто се наслаждавам на възможността да споделям и съпреживявам със сродни души. Вальо Найденов е моя сродна душа, ние сме се виждали само веднъж, но аз познавам почеркът му от много години и мога да твърдя, че той е истински меломан и неговото мнение струва много повече от това на цитираните хора. Като всеки влюбен в музиката човек, може би и Вальо изпада в излишен егоцентризъм, аз също съм склонен към подобни прояви, но повярвай ми Викторе, има огромна разлика в отношението към събеседниците - тук в този форум аз виждам достоен "противник" с който може и да не сме на едно мнение, но с който мога да говоря за МУЗИКА, а не за живота, вселената и всичко останало...
Много се разприказвах, дано разбереш за какво точно говоря и погледнеш на нещата от друг ъгъл...
И, за да сме по темата, нека ви предложа един превод на Валери Шварц. Той е направен през далечната 1986 година, когато бяхме на по шестнадесет години с него и слушахме музиката на Marillion, а текстовете на Fish красяха стените ни. Със сигурност, днес, Валери би променил много неща в този превод, но аз си го обичам точно такъв - суров и недовършен, а композицията завинаги ще остане моята най-любима творба на Marillion:
Incubus
When footlights dim in reverence to prescient passion forewarned
My audience leaves the stage, floating ahead perfumed shift
Within the stammering silence, the face that launched a thousand frames
Betrayed by a porcelain tear, a stained career
You played this scene before, you played this scene before
I the mote in your eye, I the mote in your eye
A misplaced reaction
The darkroom unleashes imagination in pornographic images
In which you will always be the star, always be the star, untouchable
Unapproachable, constant in the darkness
Nursing an erection, a misplaced reaction
With no flower to place before this gravestone
And the walls become enticingly newspaper thin
But that would be developing the negative view
And you have to be exposed in voyeuristic colour
The public act, let you model your shame
On the mannequin catwalk, catwalk
Let the cats walk, and the cat walks
I've played this scene before, I've played this scene before
I the mote in your eye, I the mote in your eye
A misplaced reaction, satisfaction
You can't brush me under the carpet, you can't hide me under the stairs
The custodian of your private fears, your leading actor of yesteryear
Who as you crawled out of the alleys of obscurity
Sentenced to rejection in the morass of anonymity
You who I directed with lovers will, you who I let hypnotise the lens
You who I let bathe in the spotlights glare
You who wiped me from your memory like a greasepaint mask
Just like a greasepaint mask
But now I'm the snake in the grass, the ghost of film reels past
I'm the producer of your nightmare and the performance has just begun
It's just begun
Your perimeter of courtiers jerk like celluloid puppets
As you stutter paralysed with rabbits eyes, searing the shadows
Flooding the wings, to pluck elusive salvation from the understudy's lips
Retrieve the soliloquy, maintain the obituary
My cue line in the last act and you wait in silent solitude
Waiting for the prompt, waiting for the prompt
You've played this scene before
************************************************************************************
Инкубус
Когато светлините на рампата потъмняват в чест
на интелектуалната страст,
предупредена публика ми напуска сцената.
Сред зашеметяваща тишина,
напред се носи парфюмирано лице,
което разчупи хиляди рамки
с порцеланови сълзи и с мръсна кариера.
ПР: Играла си тази сцена и преди.
Аз съм прашинка в окото ти.
Неуместна реакция.
Тъмната стая освобождава въображението
в порнографски образи, в които ти си винаги звездата,
недосегаема, недостъпна, постоянна в мрака,
грижеща се за ерекцията, неуместна реакция.
Без цвете, което да положиш пред този гроб
и стените станали тънки като хартия,
но това беше само, за да получим негатива,
а ти трябва да бъдеш представена във воайорен цвят.
Публичен акт.
Моделирай своят срам в манекенска походка.
Хайде, ходи като котка...
ПР: Играла си тази сцена и преди.
Аз съм прашинка в окото ти.
Неуместна реакция, еякулация.
Не можеш да ме сметеш под килима,
не можеш да ме скриеш под стълбите,
мен, пазачът на личните ти страхове,
любимият ти актьор от минали години,
който те осъди на отхвърляне в блатото на анонимността,
когато ти изпълзя от алеите на объркването.
Теб, тази, която водех с желанието на влюбен,
теб, тази, на която позволих да хипнотизира обектива,
теб, тази, която ме изтри от паметта си, като маска от маслени бои.
Но сега, аз съм змията в тревата,
призрака от старите филмови ленти,
аз съм продуцента на твоя кошмар,
и представлението едва сега започва,
едва сега започва.
Придворните от твоя кръг се тресат като целулоидни кукли,
докато ти заекваш със заешки очи,
гониш сенките, пърхаш с криле,
за да намериш спасение от дубльора.
Продължавай некролога,
моята реплика от последното действие.
И ти ще чакаш в самота,
ще чакаш суфльора да подскаже.
Но ти си играла тази сцена и преди...
Incubus
