Barcelona photos

Рок история в наши авторски снимки

Corrida

Непрочетено мнениеот Валентин Найденов » 13 Юли 2010, 16:50

В Испания не можеш да подминеш коридата. Отивам на Арена Monumental de Barcelona и гледам за билети. Цените са „слънце/сянка”. На черната ми фланелка има призма с лъч, разложен на цветовете на дъгата. Не става на слънце, купувам евтин „сянка” за 22 евро. По околните коридори на Арената един испанец с вид на „бай Владо”, набор на Пикасо, ме упътва и ми взима 1 евро. Качил ме е на черешата – можел съм бил да съм седнал където съм си бил поискал, даже и на слънце.

В случая съм зад оркестъра, скъпа „сянка”. Престижно. От арената се чува пръхтене на коне и тракане на тежки железа. Шарени одежди, в тях по един мъж. Тежки брони, под тях по един кон. Пурпурни плащове, зад тях играч. Шарения, над нея по една шапка. Свири тръба и като по команда шаренията заема места на арената.

Barcelona Corrida 01.jpg


До момента дори не съм инструктиран кога да ръкопляскам и кога да освирквам. Това с тръбата било сигнал за начало. На арената са двама - alguasilillos, в буквален превод съдебни пристави, трима тореадори, следвани от помощниците си трима бандериерос (banderieros), двама пикадори и чистачите, които извличат с коне убития бик - всички участници в коридата. Този ритуал е символично получаване на ключа за клетката с биковете от президента и главен съдия на коридата. Това видях в дебелите книги после.

Най-шареният гъзар застава на колене на десетина метра пред една порта с много табелки и числа като на Уимбълдън преди електронното табло. Развява плащ като ветрило, все едно вее боб. 3,5/489 било възрастта и теглото на бика. Шшшшатттт портата на две и той връхлита на арената с превишена скорост точно срещу гъзара. Минава през него с 63 км/ч, поваля го като сламена кукла, вдига прах и увеличава скоростен бяг из арената. Помощниците бързешката го примамват с розови плащове далеч от праховития тореадор, който за срам на всички туристи се изправя неугледен като ритана зелка и не изтупва прахта, а търси нещата си. Целта била да демонстрира безстрашие и ритуално посрещане. Много му дреме на бика. Той не го е видял и мина през него като през смачкана амбалажна хартия.

Чудя се как е жив т.нар. тореро. Загледан в него, чувам мощно тропане на рога по една кабинка, където шарените шутове са скрити и чакат бикът да се отдръпне. Смешно, жалко и безопасно. Нека да поясня, че популярното у нас матадор вече не се използва. Произлиза от глагола matar, който е за убийство на животни. Използваме английското тореадор, а испанците – тореро (torero). Правило е, че той не може да бъде плебей, а от аристократичен произход.

Бикът, който препуска елегантно и безстрашно на арената е toro bravo (див бик). Описан е в Библията като силен, свиреп и атакуващ. Сексизмът приписва нему неимоверна сила и агресия. Расте и живее във ферми, наречени ganaderias (скотовъдни). Теглото на животното, готово за борба се движи между 420-530 кг. и се отглежда 3-4 години. Биковете са постоянно на свобода, не на ясла в обор и затова наддават бавно. Пише, че там има традиции и тайни, но основното внушение е, че той е див и не съзнава какво го чака на арената. Така си е. Той не се плаши от четиримата, които потичкват около него. Заблуда е, че бик налита на червено. Той е далтонист и реагира на движещ се обем, какъвто е плаща пред него.

Barcelona Corrida 03.jpg


На арената излизат конници пикадори. Конете са тежко бронирани и с вързани очи от груб сив плат. Пикадорите набождат бика с пики между ребрата и по гръбнака – най-болезнените места за него. Това го разярява, той блъска отскокливо с рога в бронята на коня и го поваля на земята до самата ограда. В този миг заплахата за конника и коня е голяма. Изневиделица дотичват шарените шутове с розови плащове и примамват бика в центъра на арената. Жал ми е за любимото ми животно. Безпомощен на земята със стотици кила броня около тялото, той рита с крака във въздуха и цвили за помощ. Изправят го и го извеждат, докато другият пикадор боде бика. От гърба на черния герой се стича кръв на струи по гръдния му кош. Гледката е смущаваща, въпреки че бикът демонстрира сила. Публиката немее стресната като мен. Почти всички сме чужденци и виждаме това за пръв път.

Barcelona Corrida 04.jpg


Пикадорите излизат. На ход са помощниците на торерото. Забиват в предната част на гърба на бика къси копия, увити в шарени знаменца. Затова са наричани banderieros, а тази втора част от мъчението на самотното животно - suerte de banderillas (късмет за знаменцата). Копията имат контра след острието и не падат от гърба на бика. Това не го прави по-красив. Знаменцата подскачат и се веят на гърба му от което виждам героизъм в поведението му. Кръвта по тялото му вече не е на струи, а го облива обилно. Той не тича толкова бодро, плези език, застава разкрачен в очакване, от устата му текат лиги.
Това е което е всъщност.
Аватар
Валентин Найденов
 
Мнения: 1706
Регистриран на: 31 Юли 2009, 01:17
Местоположение: София

Corrida

Непрочетено мнениеот Валентин Найденов » 13 Юли 2010, 17:22

Настъпва мигът на най-шареният гъзар – тореро.

Barcelona Corrida 02.jpg


С ярко червен плащ той привлича вниманието на черното същество. Фатката е с минимум движения на тялото и ръцете да остане близо до него. Това изглежда като танц, аплодиран при всяка заблуда на бика с рога в плаща. „Танцьорът” се отърква о тялото на бика. Сините му атлазени одежди почервеняват. Демонстрацията на превъзходство е налице.

Barcelona Corrida 06.jpg


Тореро изважда сабя и я вдига нагоре – знак за последното най-важно действие. Гледа в съдийската ложа, получава съгласие за нещо и застава на 2 метра пред моя герой, заклещен до оградата от бандериеросите. Бичето се люлее, трудно пази равновесие. Лигите от устата му вече са червени, както и по-голяма част от козината му. Главата му увисва надолу. Добра мишена за точката през която се наръгва сабята за да уцели сърцето. Точката е зад главата на бика, където започва костния мозък. Ритуално движение с дясна ръка, крачка напред, второ движение на ръката и сабята е забита не до дръжката в гърба на един симпатяга, изтощен и люлеещ се като отпусната кукла на конци.

Barcelona Corrida 05.jpg


Той не пада веднага, агония, много кръв, конвулсии. Тореро марширува около него и го гледа злобно. Сърцето не е уцелено. Тореро мушва къса кама до дръжката на сабята. Бикът пада веднага разчекнат неподвижно.

Barcelona Corrida 07.jpg


Егати! За пръв път виждам убийство на живо същество. Дожалява ми. Чудя се дали това исках да видя. Не знаех, че ги убиват. Чувствам се като нарочен свидетел на убийство с билет „на сянка”. Оркестър пред мен свири. Влиза конски впряг с верига отзад и ченгел, който захваща главата на умъртвения герой. Впрягът влачи черния труп триумфално по цялата арена така както Ахил влачи Хектор около стените на Троя.

Barcelona Corrida 08.jpg


Гадно. Горчив вкус навсякъде. Мълчание. Почуда. Изненада. Махам се от арената. Отивам за бира и слизам на ниската алея в коридорите. Засичам пред мен впряга. Конете стъпват бавно с дълбоко поклащане на глава. Любимите ми животни са охранени до груба дебела фигура, изглеждат огромни на 3 метра пред мен и смърдят на фашкии. Зад тях веригата шуми по асфалта и о! Моят герой ме гледа с мътен поглед, изплезен език, ближещ боклуци по асфалта, облян в кръв, с отпуснати крайници. Левият му рог стърже асфалта на пресекулки от което главата му леко подскача, десният го виждам остър като шип. Мирише на съсирена кръв. Козината му шуми по асфалта и обира боклуците. В нещо като трици по трасето има много кръв. Докато впрягът навлиза в обор, чистачи чевръсто замитат следите. Прескачам кръвта и отивам за бира. Егати!

Връщам се на арената с чаша в ръка. Пуша и пия. Давам си сметка, че съм воайор на спортни, ритуални и дрън-дрън убийстава на невинни същества. Защо? Защото съм си платил ли? Защото зрелището привлича ли? Защото може мой герой да победи ли? Не, всичко това е наивно и се намирам в унизителна позиция спрямо състрадалческата ми природа към беззащитни. Като дете ревях в цирка, когато чувах да плющи камшик. Мислех, че бият кон. Сега не рева, а убиват бик. Нещо добро в мен е изченало, разпаднала се е част от човещината ми. Винаги знам, че човек е по-важен от животно, но сега ми е кисело, горчиво и не ме боли.

През главата и в ушите ми минават думи и поговорки. „К’во ти пука за един бик?!”, „Всеки бик си заслужава сабята”, „Смъртта е на рогата на бика”, „А ти виждал ли си поглед на бик от 2 метра?!”, „Испания е страна, която се гордее от смъртта на едно животно” – по памет Пабло Неруда. Нека някой намери точния цитат.

Всичко това, събрано в традициите на испанците, не е танц с животно, не е балет. То е в манталитета им на победители, изправени гордо срещу свирепа животинска природа. Борба на човек с природа – отколешна философска дилема. Борба на добър човек срещу свиреп бик, разбирай зъл. Доброто и злото. Нека е така за милите испанци на които симпатизирам като хора.

Питам се защо това винаги нещастно животно, както коледно прасе у нас, е техен символ. Защо украсява техни милиони флагове, когато празнуват до полуда победата на Световното по футбол? Питам се къде е гордостта на испанеца в коридата и в пасо добле на футболния терен след като в частта футболист се въргаля симулативно и се радва на съдийски аванти?! Вероятно футболът е плебейски спорт за бедни милионери, а коридата е аристократичен спектакъл за богати милионери? Не знам. Ти знаеш ли?
Това е което е всъщност.
Аватар
Валентин Найденов
 
Мнения: 1706
Регистриран на: 31 Юли 2009, 01:17
Местоположение: София

Re: Barcelona photos

Непрочетено мнениеот Dakota » 14 Юли 2010, 03:00

Много интересен разказ. И зловещ.
Навремето имах възможност да отида на Корида, но не посмях. Знаех какво ме очаква.
Испанците смятат, че този спектакъл е танц. Танц на доброто и злото. Но балет на смъртта или ритуално убийство е това?
Имам приятел, който живее в Испания и разбира философията на Коридата. Той ми обясни, че това е един съвършен танц между човек и звяр. Човек и природа. Опитах се да го разбера. Не можах.
Защото звярът е един, а човеците - много. Banderieros - тези със знаменцата на копията си, които омаломощават добичето; пикадорите, които бодат бика, за да го "раздразнят". След като той е на края на силите си, се явява Ел тореро. Най-важният боец, който обира овациите.
Танцът не е съвършен. Смъртта е предизвестена. Питам се кой е злодея и кой е добрия? И ако човекът е "добрият" - защо?
Чудя се каква е идеята на този спектакъл. Уважавам традицията на испанците. Но не я разбирам. Поради тривиалната причина, че не одобрявам убийствата, били те ритуални или не. Но кой ли ме пита?
От разказа на Валентин Найденов ми настръхна косата. Емоционален и истински.
Силно!
Ъъъ...футболните пристрастия нямат връзка в случая.
Аватар
Dakota
 
Мнения: 696
Регистриран на: 31 Юли 2009, 19:38

Re: Barcelona photos

Непрочетено мнениеот Ani » 15 Юли 2010, 19:22

Dakota написа:Навремето имах възможност да отида на Корида, но не посмях. Знаех какво ме очаква.

При мен беше точно обратното - изобщо не знаех какво ме очаква и може би точно затова съвсем спонтанно направих избора си.
Малко преди коридата ми стана ясно, че бикът задължително трябва да бъде убит. Е, успокоението беше, че няма да присъстваме на Баташко клане... - неволно сравнение с нашата история и убиването на хора... а виртуозна церемония.
На гърба на бика има точно една точка,известна от акупунткурата, уцелването на която води до незабавна смърт на добичето... Ако сабята се натъкне на кост "церемонията" по агонията му се удължава...

Участниците в спектакъла се обучават в специални училища за тореадори. Коридата в Испания се провежда през летния сезон. В останалото време бикоборците заминават за Мексико, където според градските легенди, се превръщат в милионери...
Нрави и народопсихология, които ние, чужденците явно не можем съвсем да разберем.
Ani
 
Мнения: 877
Регистриран на: 31 Юли 2009, 17:38

Re: Barcelona photos

Непрочетено мнениеот Dakota » 16 Юли 2010, 00:53

Ani написа:Нрави и народопсихология, които ние, чужденците явно не можем съвсем да разберем

Наистина е така. Вярно е, че животни се убиват ежедневно. Нали сме месоядни!
Но Коридата е един спектакъл на ритуалното убийство, който е неразбираем за много от нас. Традиция оцеляла от древността. И тя има своята публика. Не знам какво точно им харесва на зрителите. Движенията на тореадора? Осанката му? Пищното му облекло? Кръвта на животното? Зрелищното убийство? Не мога да си представя. Публиката екзалтирано аплодира торерото и пет пари не дава за добичето. Защото то е там на арената, за да бъде убито. Превъзходството на по-умния. Давид срещу Голиат. Човекът срещу лошия звяр.
Само туристите немеят пред този зловещ акт.
Аватар
Dakota
 
Мнения: 696
Регистриран на: 31 Юли 2009, 19:38

Re: Barcelona photos

Непрочетено мнениеот Валентин Найденов » 17 Юли 2010, 03:56

Нека си зададем въпроса така: Каква е разликата между забит нож в гърлото на овен, теле, прасе в селски двор и сабя в гърба на бик на арена? В броя на кибиците ли? В облеклото на палача ли? Има ли смелчага тук, който е клал прасе?
Това е което е всъщност.
Аватар
Валентин Найденов
 
Мнения: 1706
Регистриран на: 31 Юли 2009, 01:17
Местоположение: София

Re: Barcelona photos

Непрочетено мнениеот melrose » 17 Юли 2010, 14:34

По същия начин някои (ака аз) не разбират обредното колене на агне за Гергьовден или традицията да колим прасе за Коледа.
Look, my eyes are just holograms,
look, your love has drawn red from my hands.
From my hands, you know, you'll never be,
more than twist in my sobriety.
Аватар
melrose
 
Мнения: 149
Регистриран на: 29 Апр 2010, 06:50

Re: Barcelona photos

Непрочетено мнениеот Dakota » 17 Юли 2010, 16:10

Разликата е в социалния статут.
Хора, които се отвращават от клане на прасета и агнета дават пари, за да гледат корида. Други ходят на лов.
Изтънчено и аристократично.
Аватар
Dakota
 
Мнения: 696
Регистриран на: 31 Юли 2009, 19:38

Re: Barcelona photos

Непрочетено мнениеот Ani » 17 Юли 2010, 17:16

Може и да съществува такава разлика, за която говориш, Dakota. Но агресията, жестокостта, желанието за леене на кръв - и в преносен смисъл, не са задължително свързани с ниския или висок социален статус.
Пред стадиона, където се провеждаше коридата в Барселона, имаше протестиращи СРЕЩУ нея. Подкрепяха ги и от минаващите коли на голямото кръстовище. И те са ИСПАНЦИ. Но ясно изразяваха несъгласието си! На жаркото слънце.
Чувствах ги близки и истински.
Имаше шест бика с трима тореадори. Гадно ми стана още на първия. След това погледът ми се рееше из публиката - повечето туристи. На почетните места - испанци. Сред тях попрезряла дама, вероятно коридар-ска активистка - хвърляше цветя на спечелилите одобрението на публиката. Одобрението за the best torero се изразява с размахване на бели кърпи, листове и прочее...
Играеха роля по предварителен сценарий. Не съм фен на този филм - втори път не бих отишла... Никога!

melrose написа:По същия начин някои (ака аз) не разбират обредното колене на агне за Гергьовден или традицията да колим прасе за Коледа.

И аз отдавна съм преминала на замразени бройлери :D
Ani
 
Мнения: 877
Регистриран на: 31 Юли 2009, 17:38

Re: Barcelona photos

Непрочетено мнениеот melrose » 17 Юли 2010, 17:21

Присъствах веднъж на колене на прасе и тогава се отвратих. Прасетата никога не са ми били любими животни, но ми стана жал за тях. По същата причина не ям и агнешко.
А най-обичам да съм на риболов и да не хвана нищо. :lol:
Look, my eyes are just holograms,
look, your love has drawn red from my hands.
From my hands, you know, you'll never be,
more than twist in my sobriety.
Аватар
melrose
 
Мнения: 149
Регистриран на: 29 Апр 2010, 06:50

ПредишнаСледваща

Назад към Фото галерия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron