От петте групи Tristania, Lacuna Coil, Behemoth, Symphony X и W.A.S.P. няма празно. Т.нар. сцена “Терминал 2” е обширен тревен терен с пешеходни алеи. На всеки 179 с черни фланелки един е с бяла. Общ сбор на фланелките малко над 3 000 души. Момчетата са с по-дълги коси от момичетата, ако не са гола глава.
Тревата пред самата сцена е превърната в дълбока кал от пого и куфеж. Продава се хеви метъл – бърбън и водка – и дежурната бира за която опашките не са по-дълги от “Дунав мост”.
Както е на всеки метъл фест, настроението е “твърдо” високо от железния звук. Озвучаването не е съвсем на ниво, ама на кого му пука след като е оглушал на третата минута. Хубавото в репертоара на 5-те групи е, че имат собствено лице и покриват широк диапазон от негово величество Метъла.
- Loud Festival 20612 Behemoth.jpg (87.5 KiB) Прегледано 4874 пъти
- Loud Festival 20612 Symphony X.jpg (84.1 KiB) Прегледано 4874 пъти
- Loud Festival 20612 W.A.S.P..jpg (94.46 KiB) Прегледано 4874 пъти
Ден втори, 3 юни.
Изпълнен е с още по-голям прилив на енергия и емоции. Мрачни облаци са надвиснали над сцената, чакащи своя ред, докато хилядите фенове, кръжащи по алеите на парка, се забавляват по най-различни начини. Някои скачат с бънджи докато други се наслаждават на вкусната скара, държейки студена бира в ръка, а пък трети се трупат на тревната площ пред сцената.
Не след дълго се появява първата за деня група - Asphyx. Те забиват с парчета като "The Quest Of Absurdity", "Into The Time Wastes", "Scorebutics" и други.
След кратка пауза излизат и Meshuggah, които са съпътствани от дъжда, който макар и за кратко, успява да направи обстановката още по-екстремна, предизвиквайки в много хора колебание и принуждавайки други да се отдръпнат от калното и хлъзгаво петно, образувало се не далеч от сцената.
Излизат Soulfly! Изведнъж голяма част от лагеруващите в къмпинга заедно с пръсналите се из цялото рок градче фенове, започват да се скупчват в близост до сцената. Много от тях издивяват когато групата започва да свири парчето "Roots Bloody Roots" на Sepultura.
Минути по-късно започва поредният саунд чек, който дава добрата възможност на много от посетителите да вземат глътка въздух и да се порадват на рок караоке, което е за изявя на много таланти трезви.
Група Annihilator излиза на сцената с безмилостен спийд-траш метъл, който грабва вниманието на феновете още с първата песен. Музикантите показват своята класа с песни като "Stone Wall", "Fun Palace" и други, между които и част от легендарната песен на AC/DC - "Hells Bells".
Отново време за почивка преди на сцената да се появят и най-чаканите метъл динозаври - Slayer. Калната тиня става по-обширна и дълбока, но пък към нея се запътват още повече хора и много от тях я приемат като предизвикателство. Опашките за бира и скара се вият, докато звучи последният за вечерта саунд чек. Настроението нараства още повече, а теренът, предназначен за събитието е пълен с хиляди хора. След подробната и дълга звукова настройка следва затишие, което събира всички фенове пред сцената. Те са в очакване на последната група от фестивала.
Slayer. Разтърсващият тътен се разнася из целия комплекс заедно с крещящите китари и тежкият звук на групата. Хедлайнерите изтощяват феновете с парчета като "Postmortem", "Spirit In Black", "Angel Of Death" и разбира се "Rain In Blood".
След края на концерта, хиляди започват да се придвижват по алеите към изхода с доволни лица и впечатления от един истински "метъл фестивал".
