Прочетох всички коментари за Черни, както обещах, без този с Карбовски, имам алергия към този човек, поради много причини, които няма да излагам тук. Странно ми е, че толкова малко хора са взели отношение, при положение, че темата беше разисквана къде ли не и имаше много разгорещени дискусии. Няма да отговарям директно „за” или „против”. Ще започна така:
Аз съм ПАТРИОТ, от най-върлите, по произход и убеждение. Не съм революционно чедо като Dakota, но пък съм издънка на един съвсем автентичен будител - Атанас Михайлов Чалъков, семейният баобаб се корени в неговите родители, по-назад историята мълчи.
Валентин Найденов написа:Кой от вас се замисля защо децата още от турско време остават аргати, а не отиват на училище?
Ще ви разкажа една неизвестна случка от неговия живот. Майка му, моята пра-, пра-, пра-, пра-баба, е била баба /акушерка/ в Лозенград. Той е бил доста лудо и проклето дете. Тръгнал на училище на 6 години, но на него все му се играело. Бил голям „калпазанин”. Тогава го пратили с един овчар да пасе овце. Не издържал и една седмица и казал, че ще учи. След това е завършил едни от най-престижните училища по онова време. Така, че ако някой е искал да учи, е учил. Докарал го е до „Нек'ъф поп”.
Валентин Найденов написа: С к'во ме буди този ми ти с расо?
Е, будил ги е с любовта си към България, със собствената си саможертва, със знанията си, постигал го е с вродената си дипломатичност. "Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот!" Когато по време на Сръбско-българската война от 1885 година при обсада на Видинската крепост комендантът на крепостта и видни граждани му предлагат да потърси убежище в румънския град Калафат, той отказва с думите:„Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска.“
Мисля, че оттук е ясно и отношението ми към всякакви подигравки с българщината. Не приемам саркастичната ирония не само към България, но и към другите страни от Европейския съюз. Това американците не биха го допуснали. Не смятам, че е обидно за българите, че се обявиха против, намирам за обидно това, че другите страни не го сториха.
Както и не мога да приема, че „будители” са неясно за съвремието понятие.
На 1 ноември България чества Деня на народните будители. Той се отбелязва за първи път в Пловдив през 1909 г. На 13 декември 1922 г. ХІХ Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците, съгласно който: „Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи ….. Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно културно възмогване и преуспяване …”. Предложението за промяната е направено от Правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски.
От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. е забранен.
След дълго прекъсване със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника.
За ден на народните будители се приема 1 ноември - денят на светеца Иван Рилски. Свети Иван Рилски е почитан като покровител на българския народ.
Познавам хора, които с чиста съвест наричам будители и те са наши съвременници.