Добър ден , Dakota!
Силно съм изненадана от Вашата реакция и от изводите, които сте си направили. Явно все пак откровеното мнение носи негативи. Темата, доколкото си спомням беше какво ме дразни. Да, дразни ме, когато някой отговаря от чуждо име. Но бъдете сигурен/на, че ако бяхте последния човек, с когото искам да контактувам, щях да Ви го кажа в прав текст. Мисля, че дори с декларацията си, че имам предположение за Вашата особа, го доказвам. Истината е, че Вие рядко ми отговаряте, просто ме наставлявате, а това едва ли би било много приятно за човек на моята възраст. Определено се държите като учител, който показва на ученика пасажите, които е пропуснал, за да го накарате да възприеме Вашата правда /единогласието?/. Не забравяйте, че има ученици, които държат на собствените си принципи и мислене и не биха ги променили, независимо от последствията /назидателни двойки и намаляване на поведението по политически причини/. Бих искала да контактувам с Вас, не като адвокат, слава Богу до сега не съм се нуждаела от такъв тип услуги, но като човек с човек, по най-обикновения човешки начин. Пък и не съм забелязала някой друг да контактува с мен в този форум. Както казах по-рано – фалстарт. Съжалявам за това, че съм Ви засегнала с мнението си, не ми е приятно да чувствам сръдливи нотки в поведението на събеседниците си. Надявам се, да приемете извинението ми и още по-силно се надявам да ме приемете такава, каквато съм – опака, но в никакъв случай не недобронамерена. За себе си съм сигурна, че няма да се променя. Това, което е в главата ми е и в устата ми /в случая на клавиатурата/. Ако все още не съм Ви ужасно неприятна и имате желание, на мен би ми било приятно да контактуваме разговаряйки.
Желая Ви хубав ден! И това е съвсем искрено.
Приемете, че съм Ви пратила целувка /тук няма такова животно/