Добър вечер, Dakota!
Мислите ли, че бих седяла някъде, където не намирам за какво да остана? Не съм от тия. Казах, че ще напиша защо останах, защо дойдох, вече го казах. Вие казахте защо сте тук. Не бих искала да ме включвате във Вашето „сме”. Аз съм за друго. Не съм меломан. Това, че обичам да слушам музика, не ме прави меломан. Едно време Лили Иванова пееше „Без радио не мога”. Аз обаче, мога. Четенето ми замества музиката. Когато чета, дори и да звучи музика, не я чувам. Всъщност каквото и да правя, се отдавам единствено и само на него, дори и къщата да се срути. Навик ми е да се абстрахирам от заобикалящия ме свят, израснала съм в голямо семейство с много деца и всичките по-малки от мен. Трябваше да си създам собствено пространство. Това беше моят начин.
Музиката не е единствената ми любов. И ако форумът беше чисто меломански, едва ли щях да остана. Много съм любопитна /някои му викат любознателност/, но еднообразието бързо ми омръзва. Това, което ми импонира тук е търсенето и излагането на взаимовръзката между различните изкуства. /Благодаря Ви, г-н Найденов!/ Никога не бих се сетила да разглеждам обложки на албуми в контекста на изобразителното изкуство. Имах тонове плочи, но всички те бяха класическа музика, миналата година изгоряха в пожар в ателието ми, нямам грам спомен за обложките им. Другото, което ме впечатли са „пътеписите”, но не като документалистика, а като преживяване, като емоция! Ужасно съм емоционална и всичко, което докосва струните на душата ми е в състояние да ме подчини. Същото се отнася и за репортажите за концертите, не всички, но повечето. Преживявам тези, на които не съм била и ми е приятно да разбера, че други хора са изпитали същите емоции като мен на тези, на които съм присъствала. Фактологията е добре дошла за мен, защото съм лаик, но тя е бонус, от който не бих се отказала.
Все още не съм прегледала всичко, но дори и това, което изложих по-горе стига за да остана, ако не ме изгоните. Защото съм доста директна, казвам винаги каквото мисля и не спестявам неодобренията си. Такава съм. Това съм аз. Вече знаете повече за мен, отколкото аз научих за Вас от всичките Ви коментари.
Хубава вечер, Dakota!
